Плевенчани отвъд Полярния кръг (2015) (6) Малмьо и Дания

Потеглихме към Копенхаген, като бяхме планирали преди да минем по големия магистрален мост между Дания и Швеция да спрем за няколко часа в град

Малмьо

Драго отбеляза нашата клубна принадлежност върху колата (не че другите двама много ни вълнуват тези неща). В Германия обаче изчистих стъклото, защото се увеличаваше вероятността да срещнем българи респ. ЦСКА-ри:

Малмьо се оказа много приятен град с красив център и широка пешеходна част.

Общината: 

По пешеходната зона:

Един от по-старите площади: 

По един от каналите, обграждащи центъра:

 

Време беше да напуснем Швеция и се отправихме към

моста Øresund

Много впечатляващо инфраструктурно бижу. Цената му също беше впечатляваща – 52 евро за еднократно преминаване на лек автомобил:

В последната си част мостът преминава в тунел: 

На следващия ден предстоеше да разгледаме една от последните ни дестинации за това пътуване.
По пътя към центъра на

Копенхаген

Красивата сграда на една художествена галерия: 

Обшината и сградите, обграждащи площада пред нея:

Едно от красивите малки площадчета в старата част на града: 

Подобно на много други скандинавски градове и Копенхаген не е бил пощаден от множество пожари през вековете. Особено пословични са два големи пожара, случили се в рамките на 50 години през 18-и век, които опожаряват около 90% от града. Тази улица е един от малкото запазени примери за архитектурата от онова време:

 

Поглед към един от каналите на града: 

Това е

стария дворец

Днес тук, в една и съща сграда, се помещават някои от офисите на кралското семейство, парламента, както и висшия съдебен съвет, което по същество е уникално за Дания и за света: 

Това е

паметника на епископ Абсалон

Той не е бил типичния божи служител. Бил е успешен реформатор на датската църква, както и военачалник, спомогнал за териториалното разширение на страната през 12-и век. Също така се почита като основател на Копенхаген: 

Градската опера и балет

Тази сграда е причината Ханс Кристиян Андерсен да дойде в Копенхаген от родния си град Одензе. Той е мечтаел да стане актьор. След неуспеха на това негово начинание се преориентира към литературата: 

За мен най-приятното място в града беше

Nyhavn или новото пристанище

Днес тук гъмжи от магазинчета и ресторанти, но също така е приятно място за разходка: 

Стигнахме и до

зимния дворец,

който днес е основното седалище на датското кралско семейство: 

В непосредствена близост се намира красивата мраморна църква: 

Поглед отвътре: 

 Toва е задната страна на парламента с

паметника на крал Кристиан IX

С него се свързва началото на датския парламентаризъм. За разлика от други държави, като Франция например, в Дания не са се водили революции за извоюването на по-демократичен начин на управление. В края на 19-и век в обществото бил сериозно повдигнат въпроса за повече права на парламента, уволняването на някои министри и др. Събрало се голямо множество, което се отправило към двореца, за да застави краля да изпълни тези техни искания. Той просто казал „Добре“ 😃.

Това е

сградата на старата стокова борса,

построена от крал Кристиан IV. Той е най-успешният и най-дълго управлявал крал на Дания, който наред с всичко друго е искал да превърне Копенхаген в център на световната търговия: 

Продължихме разходката си към един от старите квартали на града, наречен

Christianhavn

Построен е от същия тоя Кристиан IV в рамките на план за разширение на града.

Тук също е запазена интересна архитектура от 17-и век: 

На тази територия векове наред хората били изхвърляли отпадъците си и през 17-и век реално тези отпадъци, напластявани векове наред, послужили като основата, върху която се е строяло. Както можете да си представите това не е най-стабилната основа и затова днес в тази част на града е голям проблем това, че настъпва слягане на някои сгради. Можете да видите как тези 2 сгради са се изместили една спрямо друга: 

Градски канал в Christianhavn:

В този квартал се намира и едно

уникално по рода си място. То се казва „Кристиания“

и се води… ами като отделна държава, макар реално да не притежава основните белези и институции на една държава. Каква е историята?

Това е малка част от квартала, респ. от Копенхаген, където преди се е разполагала военна база. Тя бива изоставена от военните в началото на 70-те. В тези години в Копенхаген е имало голям проблем с настаняването. Също така не е имало достатъчно зелени площи и площадки за децата, затова родителите от квартала започват да пускат децата си да играят в просторната бивша военна база. След това спонтанно в тези сгради започват да се заселват представители на хипи движението, което е било много популярно в онези години. Това се прави абсолютно нерегламентирано, но може би защото и датчаните са много толерантни хора, и винаги всичко искат да обсъдят, и да намерят компромис, те разрешават на тези хора да останат.

Общността се разраства и достига около 1000 души. Те решават да създадат едно утопично общество, в което на първо място да не е печалбата и паричните отношения, а принадлежността към тази общност. Съответно решаващо и до ден днешен за това, дали ще бъдеш приет за гражданин там или не, е това, с какво ти можеш да допринесеш за общността. Какви умения притежаваш? Занаят, професия… Държавата им позволява да съществуват и да имат своя автономия.

През 80-те години Кристиания почти изчезва, тъй като е залята от

хероинова вълна

Тогава се наблюдават много смъртни случаи в квартала, който бива и окупиран от наркодилъри. Обитателите молят полицията за съдействие, но тя не може да им помогне особено, поради тази тяхна автономия. Тогава те взимат решение да се обявят против тежките наркотици и изгонват всички, които ги използват. Който успее да се изчисти бива приеман обратно, но в противен случай губи завинаги правото си да живее там. Това учудващо проработва и дилърите си заминават, тъй като вече няма кой да купува от тях.

В днешно време там няма твърди наркотици, но леките са на пиедестал

Пуши се марихуана на поразия и това е напълно в реда на нещата, стига да е в рамките на „държавата“. Много туристи посещават Кристиания и днес това е важен фактор за тяхната икономика – редом с тревата се купуват всякакви сувенири, храни и др. Но в квартала също така се произвеждат велосипеди, например. Жителите са около 800-900, като сред по-известните граждани на Кристиания е да кажем Лени Кравиц.

Мястото си е мизерничко, направо си е гето,

но не е опасно по никакъв начин:

Един от входовете: 

Из квартала: 

 Безспорно най-интересното място за туристи тук е

т. нар. "Pusher street".

Тя е дълга стотина метра и на нея се намират само будки и магазинчета, от които можеш да си купиш марихуана. Продавачите на моменти са много страшни типове. Те са си дилъри и са като излезли от някой гангстерски филм – с черни очила и шалове до носа, с ръце татуирани отгоре до долу. Абе, направо очакваш да ти опрат една помпа в лицето и да ти кажат с мексикански акцент „You got a problem, ese?“😋

Но от друга страна е наистина пълно с туристи, както и с обикновени жители на града, така че е безопасно. Спазват се 3 прости правила:

• 1) Забавлявай се
• 2) Без снимки
• 3) Тичането забранено

Третото е защото полицията все пак прави акции, макар и много рядко и дилърите съответно ги гони параноята, че влиза полиция, когато някой се затича 😂

 Последно са влизали преди 4-5 години и са конфискували около 500 кг марихуана. Може би го правят, за да не се прекалява с количествата, които се пласират там, не знам…

Без значение, какво мислим за тези хора,

това място е уникално по рода си в света

Да, голяма част от тях са размазани напушалки, но все пак е възхитително, как тази общност успява да съществува така самостоятелно вече около 50 години. Все пак да отбележа, че не е забранено да се ходи на работа, например и има някои граждани на Кристиания, които работят в другите части на града. Това е табелата на изхода: 

За край на разходката си се качихме до върха на сградата на парламента, откъдето имаше хубава гледка: 

 На другата сутрин ни предстоеше да напуснем Копенхаген и да се отправим към Германия: 

На следващия ден по пътя към Германия минахме през

другия много скъп мост в Дания – Storebaelt

Той струваше „само“ 33 евро. Спряхме за кратко в

град Одензе,

който е известен като родния град на Ханс Кристиян Андерсен. Него го попретупахме и направихме една бърза разходка из централната част:

Една от градските църкви:

Сградата на общината: 

Пешеходната зона: 

Градският театър:

 Одензе имаше много уютна стара част: 

С тази бърза градска разходка всъщност приключихме разглеждането на забележителности. Предстоеше ни поетапно в рамките на следващите 2 дена да достигнем обратно до България.

По магистралата скоро бяхме отново в

Германия

Немските магистрали бяха страхотни. По тях се пътува много бързо и комфортно, но са и много натоварени, особено в летния сезон, така че при лош късмет човек може да попадне в много големи задръствания. При всички положения това, което ние разбираме под „трафик“ и „натоварен път“, е смешка на фона на тяхното.

Нощувахме при моя приятел Емо в едно градче в провинция Саксония-Анхалт. Той ни посрещна като царе. Друго си е

да отседнеш при българин… веднага се извадиха пържолите и се сложи салатата

Не мога да ви опиша как се чувствахме с такава вечеря, при положение, че през последните 2 седмици

бяхме яли основно консерви

Ако ви е интересно как е на такава „диета“ – ами гадно е, даже доста. Първите няколко дена е ОК, но после започва да става неприятно, а след някакъв момент направо сядаш да ядеш поради необходимост, а не защото ти се яде. Но нямахме друг вариант и това беше жертва, която съзнателно си бяхме избрали. Но се забавлявахме със ситуацията. След време започнахме да наричаме консервите просто „смърт“ и съответно вместо „да обядваме“ се казваше „да хапнем малко смърт”. От там, разбира се, тръгнаха всевъзможни наименования за различните кулинарни „изкушения“, които имахме, като “пиле със смърт“, „смърт със зеле“ и др.😁

Прекарахме една много забавна и приятна вечер и на следващата сутрин поехме по

обратния път през Чехия:

Преминавайки през Прага Драго подхвърли просто така:
– Да вземем да спрем в Бърно за по една бира, а?
Както се казва – едвам ни нави!

Бърно

Друго си е да седнеш за по едно Старобърно в бирарията до самата фабрика: 

Прекарахме вечерта в Будапеща

За съжаление на следващата сутрин трябваше да продължаваме директно към България и този път пропуснахме разходката. Нощувахме в хостел и имаше необичайна история покрай това. Нямахме резервация и намерихме нещо евтино из нета. Запазваме, отиваме на адреса и как да ви кажа… ами

сградата и районът изглеждаха скандално

Една тъмна мръсна уличка с някакви подозрителни типове, а сградата изглеждаше като изоставен пансион за деца с увреждания. Момчетата бяха вътре сигурно 15 мин, след което Георги излезе и просто ми каза:
– Рецепционистът не знае една дума на английски или немски. Мястото е скандално, можеш да се пробваш с него, ако знае руски поне.
Влизам аз вътре и на входа ме посреща разлята бутилка от водка, а в коридора наредени някакви дограми. Рецепционистът – огромен дебел унгарец на средна възраст, по потник и с татуировки по ръцете. Точно в стил „мутра на прехода“. Не знаеше и дума на език различен от унгарския. Взехме си документите и си бихме шута.

Намерихме втори хостел. Отиваме там и гледаме… ама то си е училищна сграда. Влизаме вътре и на рецепцията ни обслужват крехки младежи с едва наболи мъхести мустаци. Чак по-късно разбрахме, че пристигаме в града точно когато се състои големият фестивал “Sziget” и много сгради и училища временно бяха превърнати в хостел.

Станахме на другата сутрин и след спокойно шофиране в късния следобед вече бяхме на

добрата стара Калотина

Имаше щастлив край на историята...

Нашето пътуване официално завърши в Студентски град на „ядинье и пийнье“ 😀

Беше толкова хубаво след всичките лишения отново да ядем човешка храна…
Направихме си и една много специална заключителна снимка:

Тези тениски все едно бяха произвеждани за нас. Намерихме ги в един магазин за сувенири край един от големите водопади в Западна Норвегия. Там беше безпрецедентно евтино за Норвегия и веднага използвахме възможността да си купим по някой магнит. Аз даже пих кафе за 1 евро, което беше невиждано. Съоветно там видяхме тези тениски на цена 15 евро и колебание нямаше и за секунда😊

С това завършвам своя разказ

Надявам се той да е бил интересен и увлекателен за вас. Бих искал да ви пожелая и вие да се докоснете до тези прекрасни места, които имахме щастието и привилегията да посетим. Дано имате и повече късмет с времето от нас, но то не трябва да ви спира

Край

Плевенчани отвъд Полярния кръг (2015) (5) Нордкап, Рованиеми и Стокхолм

Имахме

много интересен разговор с нашия домакин в Тромсьо

Преди да отида в Норвегия си мислех, че хората няма да знаят много-много къде е България и че ще трябва да обяснявам, че имаме ток и т.н. Оказа се, че почти всички млади хора, с които се запознахме, са били в България. С едно единствено изключение всички бяха ходили или на Слънчев бряг, или на Златни пясъци и както можете да предположите само са гърмяли в тавана по кръчмите. На всички казвахме, че България има много повече какво да предложи и че страната ни може да е много хубава дестинация за природен, културно-исторически или етнографски туризъм, а не само за алкохолен такъв. Нямаше как да не попитам нашия домакин, дали не е имал усещането, че се опитват да го излъжат с цените. Той ми каза:
– Имах такива предположения на моменти, но това не беше проблем. Една бира в България е 10 пъти по-евтина, отколкото в Норвегия, така че дори да ми искат 5 пъти повече за нея, на мен пак ми е 5 пъти по-евтино. Не могат да сложат такава цена, че на мен да ми стане скъпо, така че това е ситуация, от която и двете страни имат изгода.

Разбрахме, че в Норвегия принципно е възможно интернет пиратството, но никой не го прави. За филми и шоута използват Нетфликс – медия за онлайн стрийминг, която се ползва с абонамент, струващ в Норвегия около 10 евро на месец и, ако ползваш примерно торенти, на хората просто им става смешно колко си стиснат да не платиш 10 евро на месец.

Нашият домакин ни разказа

колко рязко се е изменил живота в Норвегия след откриването на нефта

Майка му е живяла в многодетно семейство в градче около Полярния кръг и били толкова бедни, че като дете е ходила до близкия магазин, отлепяла е стари дъвки, залепени под дървените стъпала към него, изстъргвала е горния слой и я е дъвчела, като това се е водило десерт. Той като представител на следващото поколение сподели, че от своя страна винаги е имал абсолютно всичко, което му е трябвало и никога не е бил ограничаван. Можете да си представите разликата…
С него си поговорихме и за

случая с Андерш Брайвик

Каза ни, че това е било акт, който из основи е разтърсил норвежкото общество. Било е нещо невиждано и немислимо. Разказа, че в момента на събитието полицията е била в абсолютен шок и не е знаела как да реагира.

На следващата сутрин станахме рано и преди да напуснем града се разходихме и до т. нар.

Арктическа катедрала:

Тромсьо беше потънал в мъгла

и ни изпрати със ситен дъжд. До крайната ни точка оставаха малко над 600 км.

 Табели по пътя, предупреждаващи за възможна поява на елени и лосове (магарета 😆) 

Около 200 км преди Нордкап

по шосето имаше ремонт и движението се отбиваше встрани по един път, покрит с чакъл. Настилката не беше много равна, но спокойно карах с 30 км/ч. Тогава в последния момент видях една огромна дупка и за съжаление нямаше как да реагирам. Нашляпахме в нея с предно и задно дясно колело. Направо ни изкърти тази дупка и чак не знам как не изкривих носач. Питат ме след това

„Къде пък успя да намериш дупка в Норвегия?“

– Ами една беше, но за сметка на това нагазих в нея мъжката. Продължихме по пътя и за щастие не бяхме спукали гума, а след това при огледа на пръв поглед не забелязах някакви щети.

100 км преди Нордкап

вече се движехме по крайбрежието:

Отбихме и нямаше как да не направя снимка на моя Голф край

бреговете на Баренцово море:

Както досега бяхме видели само 2 лоса, така изведнъж навсякъде започнахме да виждаме

северни елени

Пасяха си най-невъзмутимо на 20-30 метра встрани от пътя. На моменти се движеха на целия стада:

Достигнахме входа на комплекса! 

Нордкап (нос Северен)

беше символичен момент от пътуването. „Краят на пътя“ така да се каже. Имайки предвид, че там има просто една скала,

хората всъщност се бяха постарали да направят мястото интересно

Очаквахме просто нещо от сорта на „Дай 20 евро и върви да гледаш глобуса и морето“. Имаше тунел, в който бяха представени интересни факти относно мястото – известни хора, които са предприемали пътуване до Нордкап, кога този нос бива обявен за най-северна точка на Кралство Норвегия, дори беше дадена информация за една морска битка от ВСВ, която се е състояла тук между немски и британски броненосец. Имаше зала, в която в различните краища беше симулиран климата в региона през 4-те сезона на годината. Там също така имаше информация за северното сияние и за лятното слънцестоене.

Нордкап, E69, 9764 Nordkapp, Норвегия

Стигнахме и до заветния

глобус – символът на Нордкап:

Гледка към морето естествено нямаше:

Тържествената снимка на българската експедиция 😀 

Тук ще цитирам коментара на един мой приятел към тази снимка, с който той просто изби рибата:

„Знамето на Народна Република България се развява над полярните ширини. Е на това му се казва ‘изнесена революция’ !“

Наблизо имаше и паметник с призив за мир от децата на света:

След като разгледахме комплекса бързахме да се отправим на юг, тъй като условията на самия остров, където се намира Нордкап, не бяха благоприятни за лагеруване.

Видяхме цяло стадо елени до пътя: 

Други даже ни пресичаха пътя:

Последна вечер на палатки. Между другото

тези части на Норвегия вече наистина бяха много рядко населени

Тук с пълна сила разбрахме, какво значи

„норвежки комар“. Напаст неземна…

стотици, хиляди, стотици хиляди! Намазахме се с репелент, който вършеше работа, но пак те налазваха десетки от тях, като дори не можех да си пия бирата, защото ми влизаха в устата.
Имаше следните стъпки по отношение на влизането в палатката:

1. Влиза се бързо в предверието и се затваря ципа.
2. Влиза се бързо в палатката и се затваря комарника.
3. Убиват се 4 – 5 комара и тогава можеш да си легнеш.

Палатката беше двуслойна и, лежейки в нея, можехме да видим как от вътрешната страна на външния слой бяха накацали поне 50 комара. Имахме сериозни опасения, че през нощта могат да се организират, да изтеглят ципа на комарника и да ни причинят армагедон😋

Станахме на следващата сутрин и след 70-100 км минахме границата с

Финландия:

Пътищата тук станаха прави и пусти, а елените бяха навсякъде! Колите и човешкото присъствие не ги притесняваха изобщо и те най-спокойно си ходеха по шосето: 

Чудо на чудесата! Слънце и синьо небе

не бяхме виждали от 4 дена. В дивия север беше постоянно светло, но и постоянно имаше плътна пелена от облаци. Почти като в Мордор 😊 

По пътя забелязахме, че при скорост над 110 км/ч колата започва да вибрира. Развивах разни теории, че сигурно слагат някакви неща в асфалта, за да не замръзва и това е от самата настилка, ама пък по едно време не можех вече да отрека, че пътят си изглежда доста равен.

Помните ли дупката? Онази единствената дупка в Норвегия?

Ами май имаше щети в крайна сметка. Предположихме, че някоя джанта е крива, макар че колата не занасяше встрани. Обадих се на моя майстор в България за съвет. Той ми каза, че сме изкривили или джантата, или самата гума. Можели сме да караме така до България, но трябвало да избягваме скоростта, с която се усещат тези силни вибрации и при която се чувстваш все едно си в хеликоптер. Решихме за момента да караме така и после щяхме да видим какво да правим.

Пристигнахме в

град Рованиеми

– най-големият град в Лапландия. Разходихме се, но той нямаше абсолютно нищо какво да предложи.

Из центъра: 

Едната от двете реки, които се кръстосват тук: 

Въпреки това тук е посещавано място от стотици хиляди туристи годишно, заради ето този господин, когото без съмнение познавате.

Работилницата на Дядо Коледа

се намира на 10 км от тук, точно на Полярния кръг:

Първоначално не възнамерявахме да ходим до работилницата. Да не сме малки деца все пак? Нощувахме обаче при една финландка, която е работила като сервитьорка в този комплекс и тя ни посъветва все пак да отидем и сподели, че тя се чувствала все едно е дете отново там. Защо не в крайна сметка? Така и така нищо не видяхме в града…

Следващият ден щеше да е много дълъг. Станахме сутринта и се върнахме 10 км на север до работилницата на дядо Коледа, като след това трябваше да изминем за един ден целия път от Рованиеми до Стокхолм – 1100 км.
Знаехме, че ти правят снимка с дядо Коледа, която струва към 30 евро и твърдо си казахме, че пари за такива работи няма да даваме – отиваме, запознаваме се с дядо Коледа и си заминаваме!

Полярния кръг

отново:

Къщата на дядо Коледа:

Оказа се, че

основното занимание на дядо Коледа,

поне когато не е Коледа и не раздава подаръци, е да прави пари.

Успя да ни омагьоса

Влязохме през тази врата и тръгнахме към стаята, където се запознаваш с него:

Пътят до тази стая беше много вълшебен. Минаваш по разни малки мостчета, ходиш по лед, встрани има някакви поточета, сменят се различни светлини, имаше и един часовник с огромно махало.

Чувствах се леко като Алиса в страната на чудесата

След това ни посрещнаха джуджета (просто облечени така, хората си бяха с нормален ръст) и Снежанки. Питаха ни откъде сме и ни казаха да изчакаме малко. Влязохме при дядо Коледа. Той също ни попита откъде сме и след това ни каза на чист български:
– Здравейте!
И после:
– Как сте?

Говорихме си какво ни води насам и какъв ни е маршрута на пътуването. Попита дали сме от София или може би Варна? Абе, подозрително висока обща култура имаше този дядо Коледа. Дали зад всичката тази брада и коса не се криеше някоя слушалчица, по която да го „образоват“, след като ни питаха откъде сме?😉

Факт е, че ни омая. Направихме си снимка с него, на която бяхме ухилени до ушите. След това ни предложиха няколко различни варианта за снимката. Не издържахме на изкушението. Естествено решихме да се еврейчим и избрахме най-евтиния – да дадем по 10 евро на човек и да вземем една голяма снимка, която после да си размножим в България.

Тръгнахме си развеселени от работилницата на дядо Коледа и какъв късмет, че бяхме там –

няколко седмици след това работилницата на Дядо Коледа фалира

Явно дядо Коледа не е бил толкова изкусен капиталист за какъвто го помислихме 😉

Ето и снимката на дядо Коледа и неговите джуджета:

Отправихме се на юг и отново минахме през Рованиеми. Съвсем скоро преминахме

шведската граница

В Северна

Швеция

се пътуваше много бързо, дори и без наличието на магистрали. Пътят най-общо е двулентов, но почти постоянно се появява трета лента, която се използва ту от тези движещите се в едната посока, ту от тези в другата и се поддържаше висока средна скорост. Населените места бяха на рядко. Изобщо

Швеция и Финландия бяха чувствително по-рядко населени

от Норвегия.

Времето се стабилизира: 

В Северна Швеция спряхме на едно място за отдих за обедна почивка. Подхванах темата, дали все пак да не потърсим гумаджия в Стокхолм. Общо взето се колебаехме, понеже ни беше страх, че ще ни отрежат главата с цени. След това с Драго решихме все пак да хвърлим един поглед на гумите. До преди това си карахме със скорост до 110 км/ч. Ха напред, ха назад, дай наляво, дай надясно и по едно време Драго забеляза, че

нещо се белее по задна дясна гума

Гледката не беше красива. Едната страна на гумата беше толкова износена, че се подаваха металните телове под каучука. Оказа се, че при удара в дупката сме деформирали самата гума, съответно при въртенето е започнала да се износва неравномерно и за 1000 км ѝ бяхме пръснали кочината тотално. После се оказа, че джантата си е напълно наред.

Поне се реши дилемата, дали

да търсим гумаджия

Така не можеше да се кара и километър повече. От една бензиностанция ни казаха да се върнем до едно градче, което бяхме минали преди 20 км и ни упътиха как да намерим гумаджийница там. Намерихме я лесно. Още веднъж адмирации за шведите и изобщо скандинавците – дори гумаджиите в това 20 000-но градче в Северна Швеция говореха съвсем хубав английски. Там имаше планини от гуми, но за съжаление нямаха нашия размер. Пратиха ни до друга гумаджийница. Също огромна и също нямаха наш размер. Започнахме да се притесняваме. Отидохме до

последната гумаджийница,

за която ни бяха казали и тя се оказа най-малката от всичките. Да е жив и здрав чичото там, от небето ни го изпратиха. Там имаше стари гуми, но се продаваха и чисто нови. Явно човека бързо усети накъде духа вятъра и се разбрахме лесно:
– We need a replacement tire.
– …used?
– Yes…! 😃

Човекът потърси и след малко се върна с гума, която беше леко по-широка от нашите, но съвместима. Сложи я на джантата и я балансира, като ни увери, че проблемът е бил от самата гума и всичко друго е наред. Пак стана време да се разплащаме и на нас пак започна да ни става лошо. Човекът ни взе само 30 евро. Платихме му ги и си отдъхнахме. Пак опазихме бъбреците, но по-важното беше, че можехме да продължим по пътя си.

Около 400 км преди Стокхолм спряхме в едно друго градче, за да си купим някои неща от супермаркета. Пред него имаше един просяк. Погледнах го и го познах отдалече! Просто мигновено си помислих „Този пък ако не е от България“. Драго излезе от супермаркета и ми предложи да опитам от неговия йогурт. Тогава онзи се обърна и каза:
– Откъде сте, момчета?
– От Плевен, а ти?
– От Търговище.
Естествено последва въпрос:
– К’во бачкатИ тука?
Аз казах, че просто преминаваме, но Драго добави:
– Търговци сме на оръжие.
Той погледна тъпо и мисля, че се върза. Очевидно беше той с какво се занимава тук. След пожелание да внимаваме с бизнеса се сбогувахме. Беше ми изключително неприятно и леко тъжно, че този мързелив дегенерат бе първия българин, с който се срещахме до момента в Скандинавия. Говорим за 30-ина годишен млад, здрав, прав мъж. Даже и шкембе си имаше… Абсолютно съм убеден, че в Швеция ако е имал желание е можел да си намери работа без проблеми и то с достойно заплащане. Но естествено е по-лесно да седиш с канчето пред магазина и да цепиш лафа с разни чернокожи. А и гаранция, че припечелва доста добре. Той си знае интереса и едва ли би висял иначе. Само да отбележа – не, не беше от тези нашите бразилци.
След цял ден шофиране пристигнахме в

Стокхолм

късно вечерта.

На следващата сутрин излязохме рано, за да направим още един “free tour”. Появи се пороен дъжд, който ни окъпа стабилно, но пък времето беше топло, така че се живееше. Съвсем скоро облаците се разсеяха и се появи слънце. В крайна сметка беше прекрасен ден за разходка.

Стокхолм се оказа разкошен град

Надмина всичките ми очаквания и тримата бяхме единодушни, че това е най-хубавият град, който посетихме на това пътуване.

Много красива архитектура, много чисто и спокойно

Изобщо градът има толкова приятна атмосфера… трябва да се усети просто.

Две снимки от една от основните търговски улици: 

Тази непретенциозна сграда е концертна зала, но е най-известна с това, че

тук се връчват Нобеловите награди

Разказаха ни повече за биографията на

Алфред Нобел

Той е бил химик и изобретател, изобретателя на динамита. Това го направило много богат човек. Той си е представял, че изобретението му ще бъде използвано за добро – например за прокопаване на тунели и изобщо за прогреса на човешкия род. Колко наивно… Години по-късно брат му починал по време на експерименти в химическа лаборатория, но вестниците допуснали грешка и обявили самия Алфред Нобел за мъртъв. Той бил шокиран когато прочел заглавията на следващия ден и то не само, защото той бил „починал“, но и защото те гласели

„Почина търговецът на смъртта“

Той си дал сметка как ще бъде запомнен и искал да промени това, докато е все още жив. Затова 1 година преди да умре дава огромна част от имуществото си за създаването на

Нобеловите награди,

които да се връчват ежегодно на хора, които са допринесли за благото на човечеството. Е успял е да промени начина, по който историята ще го запомни. Тъй като тогава Швеция и Норвегия са били в съюз се решава, че наградата за мир ще се връчва в Осло. В сградата на общината, която ви показах по-рано в разказа си.

Тази сграда не е пъб, а един от

старите търговски центрове на Стокхолм

Интересно ми стана, че тук първоначално е работила актрисата Грета Гарбо. Тя бива забелязана заради красотата си и получава предложение да се снима за рекламни плакати. От там бива забелязана от холивудски режисьор и в крайна сметка се превръща в една от големите звезди на нямото кино: 

Това е

кралската улица

Бива построена в началото на 20-и век и е трябвало да прилича на американско авеню. Тук се провеждат големите тържества в града: 

Стокхолм има цели булеварди, застроени с прекрасни сгради и на моменти снимах просто така: 

Това е една от най-скъпите търговски улици в града. Тук често могат да се засекат различни известни личности – актьори, политици, Златан Ибрахимович 😁

 

Това е сграда, която в миналото е била банка. Нейният обир води до наблюдаването за първи път на

така известния вече „стокхолмски синдром“

Това се случило в началото на 70-те. Обирджиите проникнали вътре, впоследствие нещата се развили така, че те се забавили и останали блокирани в банката заедно със заложниците, и преговаряли няколко дни с полицията.

Какво било изумлението на всички, когато накрая банковите служители се застъпили за обирджиите и дори ги прикривали с телата си, за да не бъдат застреляни от снайперист, докато напускат сградата. Впоследствие същите тези служители дори свидетелстват в полза на своите похитители по време на съдебния процес.

Обирджиите получават присъди и прекарват различен брой години в затвора. Парите, които те задигат обаче не са намерени, а излизайки от затвора обирджиите странно как станали доста заможни хора. Не се знае точно какво е станало, но нашия гид каза, че има теория, че са изпращали суми чрез пощенски пликове до различни роднини из цяла Швеция, които са били адресирани до тях самите. Съответно никой не ги е отварял, докато те не били освободени от затвора. Също така тези хора си останали много добри приятели с банковите чиновници и продължили да се срещат, да празнуват заедно рождени дни и др. Уникална история просто...

Смяна на караула

Лятно време по централните улици минава цяла процесия от гвардейци, която стига до двореца:

Площад в по-новата част на центъра 

Страхотна архитектура има този град. Ходейки към стария град отново просто снимах на посоки: 

Отправихме се към

Стария град. Това е може би най-известния площад на Стокхолм

Много е симпатичен и приятен, но тук също така се е състояло едно трагично събитие от шведската история, известно като

„стокхолмската кървава баня“:

През 16-и век шведите водят една от многото си войни с Дания. Датската армия достига до Стокхолм и го обсажда в продължение на 4 месеца. Накрая шведите се предават при изричната договорка, че няма да пострадат както обикновените хора, така и благородниците. Така и става, само че на коронясването на датския крал той събира много от знатните граждани на Стокхолм и ги обвинява в богохулство. Присъдата е смърт, но не е по негова вина, видиш ли… това си е вече към Божите дела, той си е спазил уговорката😀

Като резултат на този площад биват обезглавени 90 благородника.

Поглед към един от каналите на града и сградата на операта: 

Парламентът на Швеция: 

Из стария град:

Старата градска катедрала: 

 Вътрешният двор на кралския дворец: 

Това, което се вижда, са метални шишове, които минават надлъжно през цялата сграда и целят да подсилят конструкцията Ѝ. Виждайки се така отвън обаче те имат и друго предназначение. Съдейки по разстоянието между шишовете във вертикално направление се е създавало впечатление за това, колко е богат човекът, който живее в сградата. В случая голямото разстояние значи, че стаите на различните етажи са с високи тавани и този човек има пари да отоплява цялата тази площ:

Свети Георги убива дракона. Паметник от 15-и век в чест на победата над Дания в една от много войни, които двете държави водят помежду си в онези времена. Драконът съответно е датския крал. 

 

 Из стария град: 

Това е запазена викингска руна от 10-и век. На нея не пише кой знае какво – “Аз съм еди кой си и съм голяма работа”…нещо от този сорт. Била намерена случайно от някакъв човек, който решил, че ще е готино да си я сложи на фасадата на къщата. Впоследствие, за да бъде опазена руната, кралят поставил едно малко оръдие до нея. От една страна, за да я предпазва, ако някоя каруца захожда да завива, от друга само кралят е имал достатъчно пари, за да излее оръдие и това е целяло да всее респект и никой да не си помисля да я пипа. Тя е под кралска закрила…

 

Най-тясната уличка в града: 

За край на разходката – още едно симпатично мостче и една снимка от пристанището:  

 

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

 

Плевенчани отвъд Полярния кръг (2015) (6): Малмьо и Дания