С Голф из Великобритания (2022) (1) Кеймбридж, Peak district, Ливърпул, Манчестър

Здравейте, пътешественици!

След като миналата година се придвижих доста на изток с верния ми Голф (до остров Кипър по-точно), тази бях решил да поема на запад. Живеейки и работейки в Германия, Великобритания ми се явява едва ли не в "задния двор" и след като дълго отлагах реших най-накрая да се отправя на едно кратко пътешествие из Острова. Първоначално обмислях дори да продължа към Ирландия, но започвайки без някаква твърдо установена програма бързо установих, че десетте дена, с които разполагам ще са ми крайно недостатъчни, а и както се казва - "трябва да остане и за другия път" 😏

Карта на маршрута. За 10 дена изминах 3500 км.

 

Основните градове/места по пътя ми бяха:

- Англия: Кеймбридж, Ливърпул, Манчестър, Йорк, Стратфорд на Ейвън, природните паркове Lake и Peak district

- Шотландия: Единбург, Глазгоу, езерото Лох Нес, Остров Скай

- Уелс: Национален парк Сноудония. 

  По стара традиция тръгнах на следващия ден след нощното ми дежурство, за да мога максимално да използвам отпуската си. Не знаех в колко часа ще достигна пристанищния град Кале в Северна Франция, откъдето щях да се кача на ферибота за Англия, затова реших първо да отметна километрите и да резервирам непосредствено преди плаването.

Оказа се, че има чувствителна разлика от около 100 евро между билета за вечерния ферибот и този, който отплава рано сутринта на следващия ден. Реших, че не си заслужава да плащам тази разлика и спрях да пренощувам в Кале. 

Паркирах на огромния паркинг пред разкошната сграда на общината и се отправих на разходка из центъра.

Обикновено пристанищните градове имат славата на по-скоро мръсни градове с високи нива на престъпност. Имах едно наум за Кале, тъй като в последните години градът неминуемо присъства в новинарските хроники с различни групи нелегални икономически мигранти, опитващи се да стигнат до Великобритания.

Ами...изненадах се. Градът ми се стори доста симпатичен, уреден и спокоен.

Сградата на театъра.

Впоследствие реших, че не ми се нощува в колата и би било добре да мога да се излегна в палатката. Отправих се към покрайнините на града, но навсякъде бяха разни частни имоти и нямаше някакъв черен път, по който да се отклоня и просто да се скрия край някое дърво. Така след известно време попаднах за пореден път в частен двор и понеже ми омръзна да обикалям реших просто да попитам хората дали са съгласни да си опъна палатката на една полянка в края на парцела им.

Не знаеха английски, но чрез Гуугъл-преводача се разбрахме. Обясних им, че рано сутрин се изнасям, а и за щастие нямам вид на някакъв съмнителен субект, затова се съгласиха и пренощувах на спокойствие тук.

На следващата сутрин акостирах рано-рано на Острова и се отправих към първата ми спирка - университетския град Кеймбридж.

Беше ми интересно да усетя атмосферата на града и да видя все пак един от най-старите и престижни университети в света. 

Импозантната и емблематична сграда на Кралския колеж, част от Кеймбриджския университет, заедна с кралския параклис:

Считам, че говоря много добър английски, но тук за първи път се сблъсках със силен английски акцент, което на моменти ме затрудняваше дори в разбирането на прости изречения. От друга страна ми беше забавно за първи път да чуя на живо типичен вежлив и формален английски изказ. 

Край сградата на Кралския колеж преминава река Кам, до която исках да стигна. Бях се забил в една малка уличка и попитах някакъв преминаващ младок дали по тези улици мога да стигна до там.

- Ow, I've never been down there...but it looks quite closed, doesn't it? 

Доста забавен стил на изказване ми се струваше 😂 

 Посетих и музея Фитцуилям, където имаше изложба на известен английски художник - модернист. Изложбата не ме впечатли особено, но сградата беше доста внушителна и представителна.

За това пътуване бях решил да комбинирам посещаването на градове с различни паркове и други природни забележителности. Продължих към природния парк Peak district. Мястото е любимо за почивка на хората от Ливърпул, Манчестър и Шефийлд. Въпреки, че имаше немалко хора и автомобили, местността е голяма и беше много просторно, затова можех спокойно да се разхождам и да се любувам на красивите пейзажи и невероятната зеленина:

Тук реших да се изкача по един от хълмовете. Поизпотих се, но беше красиво и си струваше 😀.

Наблизо намерих и един къмпинг, където пренощувах.

Следващата спирка по маршрута беше град Ливърпул...един от най-известните английски градове. Паркирах в близост до центъра и продължих пеша.

Посетих района на старото пристанище или Royal Albert Dock. Построено през 19-ти век за времето си е било едно от най-модерните в света. Към днешна дата не се ползва по първоначалното си предназначение, но старите сгради и складове са преустроени и мястото днес е любимо за разходка и развлечение на местните.

Имах известна доза предубеждения спрямо английските градове и като цяло ги смятам за по-скоро еднотипни и скучни, макар и развити и благоустроени, разбира се. Но Ливърпул ме опроверга и определено смятам, че си заслужава посещението.

Край пристанището се намират и известните монументални сгради, известни като "The three graces". Тук се помещават основно офиси.

Интересно място за мен беше и паметника на мореплавателите и пътниците от кораба "Титаник", чието основно пристанище е било именно в Ливърпул. Тук е била регистрирана и фирмата-превозвач.

В Ливърпул навсякъде чувствах колко са горди хората със своя град. Харесваше ми този местен патриотизъм, който се забелязваше. Горди хора са ливърпулци, все пак градът им векове наред е бил важен търговски център и едно от основните пристанища на Британската империя, като в днешно време също е сред най-икономически развитите градове на Острова.

Повече за историята на града и развитието му успях да науча в музея на Ливърпул. Общо взето като всеки британски музей и този беше с изключително богата колекция от експонати, също така и много интерактивен, което го прави интересен за всякакви посетители, но сякаш особено за децата.

Поглед към великолепната сграда на градската община:

И все пак...можем да си говорим за история, търговия и икономика, но както и да го въртим емблемите на Ливърпул са две:

Бийтълс....

...и футболния клуб Ливърпул.

Отправих се към "Cavern club", където Бийтълс са започнали да свирят за първи път:

Мястото е в централната част, в една странична улица. От това тъмно и на пръв поглед невзрачно място започва пътят на четиримата англичани, които през 60-те години ще се превърнат в невиждана сензация и икони на цяло поколение.

В Ливърпул предлагаха и традиционна немска храна 😂😂

Близо до централната града се разполагаше красив площад, за жалост към момента намиращ се в ремонт. St. George's Hall, където се помещава съдебни и концертни зали.

Бях се приготвил да напускам града и спрях на една бензиностанция за гориво, както и за да обядвам. Касиерката се впечатли от автомобила с ляв волан и чудата му регистрация и ме попита откъде съм. След като й отговорих попита:

- So you came all the way here to see the Reds play? (визирайки ФК Ливърпул)

Бях забелязал множеството хора с футболни фланелки, но чак сега ми стана ясно, че вчера в Париж се е бил играл финалът на Шампионската лига, който Ливърпул изгубил. За първи път се сблъсках и с прочутата английска футболна обсебеност. Целият град беше някак в траур, но и същевременно горд с отбора си и демонстрираше подкрепа. И тази жена искрено си мислеше, че съм дошъл специално, за да гледам мача заедно с местните фенове, което на мен ми се струваше отвъд абсурда.

Оказа се, че съм било до стадиона на "Anfield road" и все пак реших да намина колкото за едната снимка. Не знам, за някой футболен фен такива места със сигурност са много интересни и впечатляващи, но до този момент никога не ми беше минавала през главата мисълта да посещавам стадиони като забележителности.

В този час се подготвяше и масово шествие на футболните фенове по улиците на града, затова бързах да се изнасям, преди булевардите да се блокират от тълпи 😅.

На около 50 км от тук се намира един от другите всеизвестни английски градове и икономически локомотив на страната - Манчестър. Тук не отделих особено много време, тъй като не счетох града за толкова забележителен и отличаващ се. Модерен, богат и развит - да, но не и град, в който да желая да прекарвам цял ден.

Най-симпатичното място в центъра беше тази малка запазена част от стария град, където имаше кафета и ресторанти.

Поглед отвътре в градската катедрала.

Бях си резервирал стая чрез Air b'n'b в близост до Шефийлд, така че в късния следобед се отправих натам. Да отида на "Old Trafford"не беше за мен, стигаха ми толкова стадиони за това пътуване 😁.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

 

С Голф из Великобритания (2022) (2) Йорк, Lake district, Единбург и Глазгоу

С Голф до Лондон (2018) (2)

 На следващия ден си бях научил да обикалям малко по музеите. Продължавам да щракам из метрото:

Първата ми спирка беше "British museum". Разкошен музей с безброй експонати от цял свят, от всички големи епохи на човешката цивилизация. 

 
За мен по традиция сякаш най-интересен беше разделът, посветен на Древен Египет:

 Скулптура от древното Асирийско царство, представяща лов на лъвове, което е било царският спорт в Древна Асирия. 

Тази зловеща статуетка представя чиновник в едно от съдилищата на Ада. Според китайската митология след смъртта човек бива съден от общо десет съдебни трибунала, всеки от който има по един главен съдия. 

Следващата ми спирка беше природонаучния музей. Евала на Лондонската управа, че големите държавни музеи в града са безплатни. Много социална и насърчаваща посещаемостта мярка.

Разкошното здание на музея:

Още на входа ме посрещна скелет на голям син кит. 

Музеят е много интересен, развлекателен и неангажиращ. За малките деца особено беше рай, но и за порасналите деца имаше място за лигавене .

"Всичко е под контрол, дзверо не рипа!" 

В музея имаше раздел, посветен на динозаврите и дори движещ се макет на тиранозавър. За изумление.... 

...и ужас на някои деца  😃

Времето напредваше, а си бях уговорил среща с моята приятелка Лили, с която всъщност сме съседи в Плевен. Тя е вече от доста време в Лондон и не се бяхме виждали от 6 години.

Зачаках на спирката:

Образи в автобуса:

Естествено пак подраних леко и чакайки оглеждах живота наоколо. Тези господа много си правеха кефа под звуците на някакви ориенталски ритми:

Лили дойде и първоначално си взехме велосипеди под наем за една кратка разходка из Хайд парк.

Royal Albert Hall също беше в ремонт:

Хайд парк гъмжеше от живот. Чудесно място за отдих на малки и големи:

 

Вечерта завърши в един истински британски пъб:

С Лили се заприказвахме за миналото, настоящето и бъдещето. Страхотна среща се получи, много естествена и непринудена, сякаш не сме се виждали от миналата седмица. 

След като се разделихме хванах метрото до Уестминстърското абатство, за да погледна как изглежда Лондон вечерно време. Еми бива...не е зле 😁

На следващата сутрин вече беше време да напусна Лондон и с това да започна пътуването си на обратно. Бях си наумил да се върна до Доувърската крепост.

По пътя към лондонското околовръстно. Вече бях пълен майстор на шофирането отляво:

 По обяд вече бях достигнал пристанищния град и влязох в крепостта. Входната такса е мъжка - цели 20 паунда, но според мен посещението определено си заслужава. Първоначално бях леко скептично настроен и също като бай Ганьо си казвах "Хора, къщи, салтанати...колко съм ги гледал", но крепостта наистина е много красива и интересна, а отделно в билета е включена обиколка на системата от подземни тунели, която беше невероятно интересна и интерактивна.

Средновековната англосаксонска църква в двора на крепостта и остатъци от римска кула до нея. 

Поглед към замъка:

 Панорамен изглед от замъка: 

 Крепостта и респективно замъкът са построени през Средновековието и както много подобни съоръжения са били модифицирани многократно през вековете в хора на технологичния прогрес, който естествено се е отразявал и на начина на водене на война. По време на войните срещу Наполеон се изгражда вече споменатата от мен система от подземни тунели, които се използват активно в хода на Втората световна война.

Тронната зала:

Главната зала за приеми:

Аз си показах откъде съм и прескочих няколко заграждения, за да мога по-хубаво да заснема замъка:

Най-интересно от цялото посещение беше обиколката на тунелите, където за съжаление не беше позволено да се снима. По изключително увлекателен и интерактивен начин се разказа за началото на Втората световна война и събитията, водещи до операция "Динамо", която е ръководена от адмирал Рамзи именно от тези въпросни тунели.

Вермахтът привидно заобикаля линията Мажино и подлъгва съюзническите сили с офанзива през Холандия и Белгия, след което основните немски сили навлизат в тила на съюзниците, преминавайки през пресечен горист терен, откъдето французите са смятали, че е невъзможно да се извърши нападение. Резултатът е катастрофален и в края на май 1940-а година край бреговете на Дюнкерк напълно окръжени остават около 400 000 английски и френски войници. Операция "Динамо" се извършва в рамките на една седмица и като резултат са евакуирани около 340 000 войници, което Чърчил и пресата тогава описват като чудо. По първоначални планове се е очаквало да бъдат евакуирани около 70 000 души.

Бой по германците!

За мен е леко комично как тази операция се представя едва ли не като победа на британската армия, при положение, че по същество си е чисто бягство. Отделно въпрос на исторически дебати е защо Хитлер забавя настъплението срещу съюзническите сили с няколко дена, което се оказва решаващо за крайния изход на създалата се ситуация. Британците представят събитието като "демонстрация на отказа на Великобритания да се предаде на Хитлер". Добре...в крайна сметка различните страни почти винаги имат различен прочит на историята.

След тази страхотна спирка беше време да се връщам към земите на вражеския Трети Райх

Случайни срещи по паркингите:

На връщане бях решил да видя как пътува белият човек и си резервирах билет за Евротунела. От Доувър се придвижих към съседното градче Фолкстоун и така ЕвроГолфът се зареди да чака на опашка към Евротунела 😎

Впечатлението ми от железницата под Ламанша е, че това е един изключително амбициозен проект, а улеснението и удобството, което носи е невероятно. Още повече като сравня с плаването с ферибота на отиване. Цялото пътуване, заедно с товаренето и разтоварването отне едва 35 минути. Ето един клип за тези от вас, на които им е любопитно как става транспортирането на автомобилите:

 И отново ЕвроГолфът:

Вече бях отново в континентална Европа и от Кале много бързо отново се придвижих към Дюнкерк. Искаше ми се да направя една снимка на Голфа на плажа..не в центъра, а някъде по-встрани, естествено. Уж гледах за някакви места в Гугъл карти, но нещо се обърках и плаж така и не открих. Но все пак снимах Голфа край бреговете на Северно море : 

 

До Рурската област ми остава още 450 км. На следващия ден ми предстоеше, както обичам да се шегувам, да се трудя и да градя Четвъртия Райх .

С това моето кратко пътешествие приключи. Имах идея тази година да направя по-сериозна обиколка на Великобритания и Ирландия, но това щеше да означава да се лиша от повече прекарано време в България, което не ми се искаше. Определено обаче ще се върна на Острова с желанието да го опозная по-добре.

Такъв беше Лондон в моите очи - невероятно разнообразен и космополитен, събиращ хора от цял свят с техните мечти и амбиции. Надявам се разказът ми да Ви е бил интересен.

КРАЙ!