петък, 26 септември 2014 г.

До Финландия на Голф (8) През Словакия и Сърбия

Време беше да напуснем Полша и да посетим една от последните ни дестинации.

Град Кошице

Забележителностите в града са свързани с Унгария и унгарския народ. Предполагам, словаците не биха се съгласили с мен, но при една разходка из града сами ще видите, че табелите по редица стари сгради и църкви са на унгарски език. Исторически словаците започват да доминират културно, а и като процент от населението чак след Първата световна война. Можете да се досетите защо…

Красива сграда, която е била дом на известен унгарски строител от града:

Две снимки от пешеходната зона:

Катедралата Св.Елизабет

Готически шедьовър, най-голямата църква в Словакия. В нея е погребан Ференц II Ракоци – водач на унгарското въстание срещу Хабсбургите в началото на 18-ти век

 


Поглед от камбанарията:

 



Реплика на къщата, в която същият Ференц Ракоци е живял в изгнание в Османската империя.  

Има и негов паметник отпред:

Гербът на града. Кошице е първият град с герб в Европа:

Две снимки от една много уютна и красива

занаятчийска улица:

Главната пешеходна улица:


За финал

Срамота… да ти вдигат колата:

Този път не удостоихме Унгария с никакво внимание. С адаша се разделихме в Будапеща. Той си хвана влака за Германия, където живее, а аз продължих към

Сърбия

Бях планирал да прекарам няколко часа в Суботица и този път да уважа малко и град Нови Сад, понеже ми е омръзнало да гледам Белград.

Суботица

е мултиетнически град. Има унгарско мнозинство, но разбира се и много сърби и хървати. Съответно често се виждат надписи на три езика.

Има приятен център, за съжаление е виждал по-добри времена. До общината има един стар неработещ фонтан, който доста загрозяваше околността и това, за което най ме беше яд – разкошната сграда на театъра бе съборена. Уж се изгражда на ново в същия вид, но строежът е замразен от години.

Преди:

Сега:


Какво да се прави…

Сградата на

общината

е прекрасна:

 

 

Две снимки от пешеходната зона:


Градската библиотека:

Последната ми спирка беше

Нови Сад

Впечатлението ми от него е, че има много красив център, приятен за разходки. Освен това градските паркове, включително крайдунавския са доста поддържани и ми се стори, че веломрежата също е добре развита.

Първо отидох до

Петроварадинската крепост

На това място са съществували редица укрепления през вековете, но сегашната крепост е построена от австрийците през 18-ти век: 



В една от сградите на крепостния комплекс има

музей на Нови Сад

Влезнах вътре с идеята да науча нещо повече за града, но лошо се подлъгах. В последствие се оказа, че музеят е бил затворен и посетих някаква изложба, посветена на юго-носталгията 😄😆

Някоя снимка от главния площад.

Общината:

Главната градска катедрала:

Православен храм “Св. Георги”

Поглед към пешеходната зона:

И за капак…всяко пътуване си има своя край:

С това приключвам своя пътепис. Благодаря ви много за вниманието, надявам се ви е било интересно. Честно да си призная ми е малко тъжно, че разказът ми свърши…чрез него сякаш преживях цялото пътешествие още веднъж.

Желая на всички вас много здраве и щастие, както и да се докоснете до тези прекрасни места, които имах удоволствието да посетя.


Край

сряда, 24 септември 2014 г.

До Финландия на Голф (7) През Полша – Варшава и Краков

Успяхме след уморително шофиране по натоварените полски пътища да стигнем до Варшава. На този етап от пътуването може би умората започна да взима лек превес. Специално аз бях правил едно пътуване до Полша преди 2 години, когато посетих както Варшава, така и Краков. Поради това може да се каже, че ентусиазмът ми спадна леко.
От друга страна

Варшава

винаги ми е била много симпатична, така че се радвах, че се завръщах:

Кралският дворец:

Възползвахме се от услугите на един

“Free walking tour”:

Стар град, пазарен площад:

Старите крепостни стени

Имаше една забавна история за тях. Построяването им е било много скъпо и са се възлагали надежди градът да стане непревземаем. Обаче през 17-ти век, докато полския крал и войската били в Лвов, шведите нападнали и практически превзели града без бой… и поляците трябвало да си го отвоюват обратно, като така собственият им труд се обърнал срещу тях:

Родната къща на Мария Кюри:

Тази къща в стария град имаше интересна история. Варшава е срината почти 100% след края на Втората световна война. Между другото старият град на Варшава е единственият обект в списъка на ЮНЕСКО, който всъщност е възстановка. Нищо от тези хубави улици не е било останало след войната, но просто е

реставрирано невероятно автентично

Има една история, че един професор от местната художествена академия имал сън, че града ще бъде разрушен и карал студентите си да рисуват много подробно всякакви сгради в стария град.
Та за къщата – в нея живеела някаква старица, която много обичала да храни гълъбите. Всеки ден прекарвала известно време пред къщата си и ги хранила. Дори когато я разрушили, тя пак стояла пред останките на къщата си и хранила гълъбите. Затова след като възстановили сградата направили тази скулптура:

Паметник на жертвите на Варшавското въстание в края на Втората световна война:

Площадът пред кралския дворец с

колоната на Сигизмунд –

полският крал преместил столицата от Краков във Варшава. Както можете да си представите той не е особено обичан в Краков:

Палатът на културата и науката

“Подарък” за Полша от Съветския съюз и най-високата сграда в града:

 

Палатът на културата и науката:


Минахме и през

Краков

Сега… той е безспорно е красив град с много достойнства, но аз така и не се научих да се разбирам с него. Преди 2 години, когато бях с приятели в Полша първоначално се подвизавахме из Централна Полша, бяхме и във Варшава. Навсякъде поляците, с които се запознавахме, ни спамеха с изказвания от рода на “Абе к'во правите във Варшава, тука е скучно, вървете в Краков”.

Краков, та Краков и пак Краков… надуха ми главата

и почнах да се чудя, какво толкова извънземно има в този град. Еми красив е, но след толкова приказки не се впечатлих много.

Закритият пазар на главния площад


Готическият замък на Краков

До 17-ти век, докато на власт не идва въпросния крал Сигизмунд, тук е било седалището на полските крале:

Вътрешният двор:

Поглед към река Висла:

Къщата, в която е живял папа Йоан Павел Втори. Преди да стане папа той е бил кардинал именно на Краков:

Просто една уличка в стария град:

Една красива църква:

И за финал – снимка с парите. Попривърши валутата:

Време беше да напуснем Полша

Продължението:

До Финландия на Голф (8): Словакия и Сърбия