събота, 6 август 2022 г.

С Голф из Великобритания (2022) (3) Лох Нес, Остров Скай, Уелс

 Продължих на север и вече се движех из така наречените "Scottish Highlands" или шотландската планинска земя. Следващата ми спирка беше известното езеро Лох Нес.

Езерото е голямо и живописно, но е най-известно с митичното чудовище, известно като "Неси". Легенди за него датират още от древността, като слухът за съществуването му се разпространява в началото на 20-ти век, когато редица хора твърдят, че са го виждали. Предполага се, че може да се касае за оцелял воден динозавър (плезиозавър), който би могъл да обитава на места много дълбоките и студени води на езерото. Но реално чудовището никога не е документирано, но пък е интересна легенда и привлича туристи насам.


За мен беше интересно да посетя останките от крепостта Уркухарт, намираща се на брега на езерото. През вековете крепостта многократно е сменяла своите владетели, като е била ту в английски ръце, ту в ръцете на различни водачи на шотландски кланове. Също така в хода на времето неколкократно е била опожарявана и възстановявана. По време на последната си обсада в края на 17-ти век е частично разрушена и умишлено взривена от защитниците си, за да не може да се използва от англичаните, след което не е възстановявана повече.

 

Красиво място, за щастие и времето този път ми се усмихна. Всички знаят за великобританския климат и все пак спомняйки си ужасното време, на което бяхме подложени по време на пътешествието из Скандинавия през 2015-та година, тук си беше направо приказка.

 След езерото Лох Нес се отправих към следващата дестинация, за която имах очаквания да е голям гвоздей в програмата - остров Скай. Пътуването се оказа бавно, тъй като гледките по пътя започнаха да стават фантастични и не се сдържах да не спирам през 10 минути за снимки:





Едно кратко видео по пътя, придружено от лек британски дъждец, какъвто редовно прикапваше по няколко пъти на ден, само колкото да ме намокри 😁.

 

Мостът, който свързва остров Скай с големия остров Великобритания, откъдето идвах:

 На остров Скай отново имах трудности да си намеря местенце, където да разпъна палатката и да пренощувам. Хем не е гъсто населено, хем навсякъде пътищата водят към частни имоти и пасища, и достъпът е ограничен с бариера. Все пак успях да си намеря едно закътано приятно местенце, че даже и живописна гледка си осигурих.

 В съседство с мен имаше двойка холандци, които пътуваха с кемпер. Това бяха първите хора до момента, които се впечатлиха, че виждат българска кола и явно първите, на които България им говореше нещо конкретно.

- Aw, Bulgaria, you've come a long way!

Е, добре, мамя лекичко, имайки предвид, че тръгнах от Германия, но все пак си отметнах някой друг километър до тук 😀.

До тук ми се беше случвало неколкократно да ме питат откъде съм и след като отговарях получавах единствено тъповати, нищо незначещи коментари като "Alright!", или "That's interesting"... много интересно, наистина 😂.

На следващата сутрин станах рано, събрах си катуна и се отправих да опознавам острова. Времето беше гениално, днес щеше да е моя ден! 

Не грешах в очакванията си, че тук ще е красиво. Островът се оказа фантастичен!



Следващата ми спирка бяха групата водопади, известни като "Fairy pools". Извън главните пътища останалите тук на острова бяха тесни като за кола - кола и половина и навсякъде имаше уширения, където да се разминават преминаващите коли. Трафик не липсваше, но с толерантно и по-бавно шофиране нямаше напечени моменти.



 Отделих няколко часа на хубавата екопътека и водопадите покрай нея:






Наблизо се намираше крайбрежието на този ръкав от острова, затова отидох до къмпинга и градчето Glenbrittle, където също беше прекрасно място за разходка:

 
От холандците разбрах, че в момента заради платинения юбилей на кралицата навсякъде са поголовно резервирани фериботите, което не ме зарадва особено, тъй като имах желанието от тук да продължа към още по-далечните острови Уист или остров на Харис и Люис. Знаех, че шансовете не са големи, но все пак отидох до пристанищното градче Уиг с надеждата, че все нещо ще може да се измисли.

 
Гредата се оказа пълна...нямаше абсолютно никакви фериботни билети за който и да е от островите, за следващите 5 дена. Много неприятно, ама какво да направя...мислейки кога да правя това пътуване съвсем пък не съм си представял, че мога да уцеля баш платинения юбилей на кралицата 😂😃. 

 Но идването до тук не беше напразно губене на време, защото гледките не спираха:


Шотландска идилия:



Още едно видео от пътищата на остров Скай:


По едно време си казах "Айде, стига толкова си правил клипове", ама пък като тръгна изведнъж едно "From the coast of gold, across the seven seas" и айде почнахме пак 😆:


Следващата ми спирка на остров Скай също си заслужаваше. Отивах при "стареца", познат като "Old Mann of Storr"

 Не засичах колко точно време ми отне изкачването, но мисля, че бяха поне 45 минути с юнашка крачка нагоре. Колкото по-нагоре стигах, толкова по-красива ставаше гледката:

 За да стигнем до самия "старец" и кулминацията:

 Предстоеше ми да напусна остров Скай и да се отправя отново на юг:

 Една снимка от местен супермаркет. На остров Скай се виждаха доста двуезични надписи, официално се води, че тук около 40% от населението владее шотландски език, но не чух някъде активно да се използва, може би и заради многото туристи. В Глазгоу също така видях галско училище, където обучението се извършва на шотландски келтски, така че има опити и стремеж езикът да се съхранява и разпространява.

 По залез слънце край едно от множеството езера в Северна Шотландия:

  Северно от Глазгоу минах и покрай известния национален парк и езеро Лох Ломонд. Това се случи вече по време на разгара на празниците по случай платинения юбилей и навсякъде се пръскаше по шевовете от туристи и почиващи:

 Една от последните ми спирки на това пътуване беше националния парк Сноудония в Уелс:


В Уелс, за разлика от Шотландия, наистина надписите бяха двуезични почти навсякъде.

 
...и наистина чух хора да говорят на уелски, който, разбира се, е напълно неразбираем. Беше странно усещане...хем си във Великобритания, хем чуваш някакъв изключително необичаен и неразбираем език да се говори от хора, които ние бихме определили на външен вид като "прави англичани" 😂.


В Сноудония туристическият поток също беше огромен, а около екопътеките и стартовите точки за преходи нямаше място пиле да прехвръкне, а паркингите бяха само за хора с предварителни резервации. Затова реших да огранича разходката си до по-достъпни места, отчитайки и ограниченото време, с което разполагах. Спрях в близкото село Лланберис:


Посетих приятния водопад, който се намираше тук:



Друга места атракция е планинската теснолинейка, която преминава по живописен маршрут в околностите. Успях да я срещна, но за съжаление и тук, както навсякъде, всичко беше разпродадено за дни напред. Определено не уцелих най-спокойното време за туризъм...


 Друго хубаво място бяха останките от замъка Долбадарн с красив изглед към околността:


 Продължих из пътищата на Сноудония в посока юг и първоначално смятах, че е реалистично да успея да стигна до Кардиф днес:

 По едно време на пътя се образува задръстване, но пък вдясно имаше хубава гледка и вместо да вися в колата реших да отбия и да снимам:

 И както си снимах по едно време чувам един глас зад мен:

- Ванка!

Обърнах се и се вцепених като ударен от гръм...

- Аз съм Алекс, брата на Апостол.

- Аз знам кой си, но не мога да повярвам, че те срещам тук...

Така се засякох с Алекс, брата на моя приятел Апостол от София, който живее в Бирмингам и също беше дошъл за почивния ден тук, заедно с приятелката си. Но какъв е шанса да се засечем ей така на някаква крайпътна отбивка. Алекс ми сподели, че тъкмо бил видял мои клипове във Фейсбук от остров Скай, но и през ум не му минавало, че няколко дена по-късно може да се засечем в Уелс. Понякога животът предлага невероятни ситуации и съвпадения.

Поприказвахме си и разбира се нямаше как да не се направи една снимка за спомен.

Звъннах на брат му, за да разкажа за невероятната случка. Междувременно ми стана ясно, че по пътищата на Уелс придвижването е по-бавно и няма да ми остане време да стигна до Кардиф, тъй като тази нощ трябваше да стигна обратно до Доувър и да хвана ферибота обратно към Франция. Но пък само да карам до там транзитно не си беше работа и Апостол ми даде много добра идея за алтернативна кратка спирка - да отида до родния град на Уилям Шекспир Стратфорд на Ейвън.

Така и направих. Тук празненствата за юбилея на кралицата бяха във вихъра си:

 Беше приятна и приповдигната атмосфера. Затвърди ми се впечатлението, че този юбилей беше много вълнуващо и празнично събитие само за англичаните. В Шотландия и Уелс май просто се радваха, че имат няколко почивни дена.

 А иначе Стратфорд се оказа много симпатичен и приятен град, с добре запазена стара градска част:

 Разбира се най-голямата забележителност е родната къща на Шекспир, която беше затворила 20 минути преди да пристигна:

През целия си живот Шекспир никога не губи връзка с родния си град, дори би могло да се каже, че животът му преминава разделен между Лондон и Стратфорд. Бях доволен, че успях спонтанно да посетя още едно интересно и приятно място.

Вече можех да продължа в посока към огромния Лондон, който трябваше транзитно да обиколя от край до край. Умишлено този път бях решил да пропусна английската столица, защото през 2018-та специално бях дошъл за няколко дена с Голфа до тук, а и просто защото Лондон не е град, където да мога да намина за няколко часа или за ден. Но и тук тепърва имам още много места да откривам:

Доувър ме посрещна със сериозна буря, но с натоварването на ферибота и плаването за щастие нямаше никакви проблеми:

Пристигнах късно през нощта в Кале и реших, че най-приятно и безопасно би било да пренощувам на паркинга пред красивата сграда на Общината. Поглед от колата рано сутринта:


Оставаха ми едва няколко стотин километра до крайната цел и безаварийно се придвижих обратно до Дюселдорф.



Така премина моята британска авантюра. Опитах се максимално да си оползотворя времето, но останаха още куп места, които бих искал да посетя, а на други непременно трябва да се върна. Надявам се да съм успял да ви представя част от красотите на Великобритания, но естествено винаги е валиден призивът - отидете, видете и изживейте тези места сами 😊.


КРАЙ!