Имахме
много интересен разговор с нашия домакин в Тромсьо
Преди да отида в Норвегия си мислех, че
хората няма да знаят много-много къде е България и че ще трябва да
обяснявам, че имаме ток и т.н. Оказа се, че почти всички млади хора, с
които се запознахме, са били в България. С едно единствено изключение
всички бяха ходили или на Слънчев бряг, или на Златни пясъци и както
можете да предположите само са гърмяли в тавана по кръчмите. На всички
казвахме, че България има много повече какво да предложи и че страната
ни може да е много хубава дестинация за природен, културно-исторически
или етнографски туризъм, а не само за алкохолен такъв. Нямаше как да не
попитам нашия домакин, дали не е имал усещането, че се опитват да го
излъжат с цените. Той ми каза:
– Имах такива предположения на моменти, но това не беше проблем. Една
бира в България е 10 пъти по-евтина, отколкото в Норвегия, така че дори
да ми искат 5 пъти повече за нея, на мен пак ми е 5
пъти по-евтино. Не могат да сложат такава цена, че на мен да ми стане
скъпо, така че това е ситуация, от която и двете страни имат изгода.
Разбрахме, че в Норвегия принципно е възможно интернет пиратството, но никой не го прави. За филми и шоута използват Нетфликс – медия за онлайн стрийминг, която се ползва с абонамент, струващ в Норвегия около 10 евро на месец и, ако ползваш примерно торенти, на хората просто им става смешно колко си стиснат да не платиш 10 евро на месец.
Нашият домакин ни разказа
колко рязко се е изменил живота в Норвегия след откриването на нефта
Майка му е живяла в многодетно семейство в
градче около Полярния кръг и били толкова бедни, че като дете е ходила
до близкия магазин, отлепяла е стари дъвки, залепени под дървените стъпала към него,
изстъргвала е горния слой и я е дъвчела, като това се е водило десерт.
Той като представител на следващото поколение сподели, че от своя страна
винаги е имал абсолютно всичко, което му е трябвало и никога не е бил
ограничаван. Можете да си представите разликата…
С него си поговорихме и за
случая с Андерш Брайвик
Каза ни, че това е било акт, който из основи е разтърсил норвежкото общество. Било е нещо невиждано и немислимо. Разказа, че в момента на събитието полицията е била в абсолютен шок и не е знаела как да реагира.
На следващата сутрин станахме рано и преди да напуснем града се разходихме и до т. нар.
Арктическа катедрала:
Тромсьо беше потънал в мъгла
и ни изпрати със ситен дъжд. До крайната ни точка оставаха малко над 600 км.
Табели по пътя, предупреждаващи за възможна поява на елени и лосове (магарета 😆)
Около 200 км преди Нордкап
по шосето имаше ремонт и движението се отбиваше встрани по един път, покрит с чакъл. Настилката не беше много равна, но спокойно карах с 30 км/ч. Тогава в последния момент видях една огромна дупка и за съжаление нямаше как да реагирам. Нашляпахме в нея с предно и задно дясно колело. Направо ни изкърти тази дупка и чак не знам как не изкривих носач. Питат ме след това
„Къде пък успя да намериш дупка в Норвегия?“
– Ами една беше, но за сметка на това нагазих в нея мъжката. Продължихме по пътя и за щастие не бяхме спукали гума, а след това при огледа на пръв поглед не забелязах някакви щети.
100 км преди Нордкап
вече се движехме по крайбрежието:
Отбихме и нямаше как да не направя снимка на моя Голф край
бреговете на Баренцово море:
Както досега бяхме видели само 2 лоса, така изведнъж навсякъде започнахме да виждаме
северни елени
Пасяха си най-невъзмутимо на 20-30 метра встрани от пътя. На моменти се движеха на целия стада:
Достигнахме входа на комплекса!
Нордкап (нос Северен)
беше символичен момент от пътуването. „Краят на пътя“ така да се каже. Имайки предвид, че там има просто една скала,
хората всъщност се бяха постарали да направят мястото интересно
Очаквахме просто нещо от сорта на „Дай 20 евро и върви да гледаш глобуса и морето“. Имаше тунел, в който бяха представени интересни факти относно мястото – известни хора, които са предприемали пътуване до Нордкап, кога този нос бива обявен за най-северна точка на Кралство Норвегия, дори беше дадена информация за една морска битка от ВСВ, която се е състояла тук между немски и британски броненосец. Имаше зала, в която в различните краища беше симулиран климата в региона през 4-те сезона на годината. Там също така имаше информация за северното сияние и за лятното слънцестоене.
Нордкап, E69, 9764 Nordkapp, Норвегия
Стигнахме и до заветния
глобус – символът на Нордкап:
Гледка към морето естествено нямаше:
Тържествената снимка на българската експедиция 😀
Тук ще цитирам коментара на един мой приятел към тази снимка, с който той просто изби рибата:
„Знамето на Народна Република България се развява над полярните ширини. Е на това му се казва ‘изнесена революция’ !“
Наблизо имаше и паметник с призив за мир от децата на света:
След като разгледахме комплекса бързахме да се отправим на юг, тъй като условията на самия остров, където се намира Нордкап, не бяха благоприятни за лагеруване.
Видяхме цяло стадо елени до пътя:
Други даже ни пресичаха пътя:
Последна вечер на палатки. Между другото
тези части на Норвегия вече наистина бяха много рядко населени
Тук с пълна сила разбрахме, какво значи
„норвежки комар“. Напаст неземна…
стотици, хиляди, стотици хиляди! Намазахме се с репелент, който вършеше работа, но пак те налазваха десетки от тях, като дори не можех да си пия бирата, защото ми влизаха в устата.
Имаше следните стъпки по отношение на влизането в палатката:
- Влиза се бързо в предверието и се затваря ципа.
- Влиза се бързо в палатката и се затваря комарника.
- Убиват се 4 – 5 комара и тогава можеш да си легнеш.
Палатката беше двуслойна и, лежейки в нея, можехме да видим как от вътрешната страна на външния слой бяха накацали поне 50 комара. Имахме сериозни опасения, че през нощта могат да се организират, да изтеглят ципа на комарника и да ни причинят армагедон😋
Станахме на следващата сутрин и след 70-100 км минахме границата с
Финландия:
Пътищата тук станаха прави и пусти, а елените бяха навсякъде! Колите и човешкото присъствие не ги притесняваха изобщо и те най-спокойно си ходеха по шосето:
Чудо на чудесата! Слънце и синьо небе
не бяхме виждали от 4 дена. В дивия север беше постоянно светло, но и постоянно имаше плътна пелена от облаци. Почти като в Мордор 😊
По пътя забелязахме, че при скорост над 110 км/ч колата започва да вибрира. Развивах разни теории, че сигурно слагат някакви неща в асфалта, за да не замръзва и това е от самата настилка, ама пък по едно време не можех вече да отрека, че пътят си изглежда доста равен.
Помните ли дупката? Онази единствената дупка в Норвегия?
Ами май имаше щети в крайна сметка. Предположихме, че някоя джанта е крива, макар че колата не занасяше встрани. Обадих се на моя майстор в България за съвет. Той ми каза, че сме изкривили или джантата, или самата гума. Можели сме да караме така до България, но трябвало да избягваме скоростта, с която се усещат тези силни вибрации и при която се чувстваш все едно си в хеликоптер. Решихме за момента да караме така и после щяхме да видим какво да правим.
Пристигнахме в
град Рованиеми
– най-големият град в Лапландия. Разходихме се, но той нямаше абсолютно нищо какво да предложи.
Из центъра:
Едната от двете реки, които се кръстосват тук:
Въпреки това тук е посещавано място от стотици хиляди туристи годишно, заради ето този господин, когото без съмнение познавате.
Работилницата на Дядо Коледа
се намира на 10 км от тук, точно на Полярния кръг:
Първоначално не възнамерявахме да ходим до работилницата. Да не сме малки деца все пак? Нощувахме обаче при една финландка, която е работила като сервитьорка в този комплекс и тя ни посъветва все пак да отидем и сподели, че тя се чувствала все едно е дете отново там. Защо не в крайна сметка? Така и така нищо не видяхме в града…
Следващият ден щеше да е много дълъг. Станахме сутринта и се върнахме 10
км на север до работилницата на дядо Коледа, като след това трябваше да
изминем за един ден целия път от Рованиеми до Стокхолм – 1100 км.
Знаехме, че ти правят снимка с дядо Коледа, която струва към 30 евро и твърдо си казахме, че пари за такива работи няма да даваме – отиваме, запознаваме се с дядо Коледа и си заминаваме!
Полярния кръг
отново:
Къщата на дядо Коледа:
Оказа се, че
основното занимание на дядо Коледа,
поне когато не е Коледа и не раздава подаръци, е да прави пари.
Успя да ни омагьоса
Влязохме през тази врата и тръгнахме към стаята, където се запознаваш с него:
Пътят до тази стая беше много вълшебен. Минаваш по разни малки мостчета, ходиш по лед, встрани има някакви поточета, сменят се различни светлини, имаше и един часовник с огромно махало.
Чувствах се леко като Алиса в страната на чудесата
След това ни посрещнаха джуджета (просто облечени така, хората си бяха с нормален ръст)
и Снежанки. Питаха ни откъде сме и ни казаха да изчакаме малко.
Влязохме при дядо Коледа. Той също ни попита откъде сме и след това ни
каза на чист български:
– Здравейте!
И после:
– Как сте?
Говорихме си какво ни води насам и какъв ни е маршрута на пътуването. Попита дали сме от София или може би Варна? Абе, подозрително висока обща култура имаше този дядо Коледа. Дали зад всичката тази брада и коса не се криеше някоя слушалчица, по която да го „образоват“, след като ни питаха откъде сме?😉
Факт е, че ни омая. Направихме си снимка с него, на която бяхме ухилени до ушите. След това ни предложиха няколко различни варианта за снимката. Не издържахме на изкушението. Естествено решихме да се еврейчим и избрахме най-евтиния – да дадем по 10 евро на човек и да вземем една голяма снимка, която после да си размножим в България.
Тръгнахме си развеселени от работилницата на дядо Коледа и какъв късмет, че бяхме там –
няколко седмици след това работилницата на Дядо Коледа фалира
Явно дядо Коледа не е бил толкова изкусен капиталист за какъвто го помислихме 😉
Ето и снимката на дядо Коледа и неговите джуджета:
Отправихме се на юг и отново минахме през Рованиеми. Съвсем скоро преминахме
шведската граница
В Северна
Швеция
се пътуваше много бързо, дори и без наличието на магистрали. Пътят най-общо е двулентов, но почти постоянно се появява трета лента, която се използва ту от тези движещите се в едната посока, ту от тези в другата и се поддържаше висока средна скорост. Населените места бяха на рядко. Изобщо
Швеция и Финландия бяха чувствително по-рядко населени
от Норвегия.
Времето се стабилизира:
В Северна Швеция спряхме на едно място за отдих за обедна почивка. Подхванах темата, дали все пак да не потърсим гумаджия в Стокхолм. Общо взето се колебаехме, понеже ни беше страх, че ще ни отрежат главата с цени. След това с Драго решихме все пак да хвърлим един поглед на гумите. До преди това си карахме със скорост до 110 км/ч. Ха напред, ха назад, дай наляво, дай надясно и по едно време Драго забеляза, че
нещо се белее по задна дясна гума
Гледката не беше красива. Едната страна на гумата беше толкова износена, че се подаваха металните телове под каучука. Оказа се, че при удара в дупката сме деформирали самата гума, съответно при въртенето е започнала да се износва неравномерно и за 1000 км ѝ бяхме пръснали кочината тотално. После се оказа, че джантата си е напълно наред.
Поне се реши дилемата, дали
да търсим гумаджия
Така не можеше да се кара и километър повече. От една бензиностанция ни казаха да се върнем до едно градче, което бяхме минали преди 20 км и ни упътиха как да намерим гумаджийница там. Намерихме я лесно. Още веднъж адмирации за шведите и изобщо скандинавците – дори гумаджиите в това 20 000-но градче в Северна Швеция говореха съвсем хубав английски. Там имаше планини от гуми, но за съжаление нямаха нашия размер. Пратиха ни до друга гумаджийница. Също огромна и също нямаха наш размер. Започнахме да се притесняваме. Отидохме до
последната гумаджийница,
за която ни бяха казали и тя се оказа
най-малката от всичките. Да е жив и здрав чичото там, от небето ни го
изпратиха. Там имаше стари гуми, но се продаваха и чисто нови. Явно
човека бързо усети накъде духа вятъра и се разбрахме лесно:
– We need a replacement tire.
– …used?
– Yes…! 😃
Човекът потърси и след малко се върна с гума, която беше леко по-широка от нашите, но съвместима. Сложи я на джантата и я балансира, като ни увери, че проблемът е бил от самата гума и всичко друго е наред. Пак стана време да се разплащаме и на нас пак започна да ни става лошо. Човекът ни взе само 30 евро. Платихме му ги и си отдъхнахме. Пак опазихме бъбреците, но по-важното беше, че можехме да продължим по пътя си.
Около 400 км преди
Стокхолм спряхме в едно друго градче, за да си купим някои неща от
супермаркета. Пред него имаше един просяк. Погледнах го и го познах
отдалече! Просто мигновено си помислих „Този пък ако не е от България“.
Драго излезе от супермаркета и ми предложи да опитам от неговия йогурт.
Тогава онзи се обърна и каза:
– Откъде сте, момчета?
– От Плевен, а ти?
– От Търговище.
Естествено последва въпрос:
– К’во бачкатИ тука?
Аз казах, че просто преминаваме, но Драго добави:
– Търговци сме на оръжие.
Той погледна тъпо и мисля, че се върза. Очевидно беше той с какво се
занимава тук. След пожелание да внимаваме с бизнеса се сбогувахме. Беше
ми изключително неприятно и леко тъжно, че този мързелив дегенерат бе
първия българин, с който се срещахме до момента в Скандинавия. Говорим
за 30-ина годишен млад, здрав, прав мъж. Даже и шкембе си имаше…
Абсолютно съм убеден, че в Швеция ако е имал желание е можел да си
намери работа без проблеми и то с достойно заплащане. Но естествено е
по-лесно да седиш с канчето пред магазина и да цепиш лафа с разни
чернокожи. А и гаранция, че припечелва доста добре. Той си знае интереса
и едва ли би висял иначе. Само да отбележа – не, не беше от тези нашите бразилци.
След цял ден шофиране пристигнахме в
Стокхолм
късно вечерта.
На следващата сутрин излязохме рано, за да направим още един “free tour”. Появи се пороен дъжд, който ни окъпа стабилно, но пък времето беше топло, така че се живееше. Съвсем скоро облаците се разсеяха и се появи слънце. В крайна сметка беше прекрасен ден за разходка.
Стокхолм се оказа разкошен град
Надмина всичките ми очаквания и тримата бяхме единодушни, че това е най-хубавият град, който посетихме на това пътуване.
Много красива архитектура, много чисто и спокойно
Изобщо градът има толкова приятна атмосфера… трябва да се усети просто.
Две снимки от една от основните търговски улици:
Тази непретенциозна сграда е концертна зала, но е най-известна с това, че
тук се връчват Нобеловите награди
Разказаха ни повече за биографията на
Алфред Нобел
Той е бил химик и изобретател, изобретателя на динамита. Това го направило много богат човек. Той си е представял, че изобретението му ще бъде използвано за добро – например за прокопаване на тунели и изобщо за прогреса на човешкия род. Колко наивно… Години по-късно брат му починал по време на експерименти в химическа лаборатория, но вестниците допуснали грешка и обявили самия Алфред Нобел за мъртъв. Той бил шокиран когато прочел заглавията на следващия ден и то не само, защото той бил „починал“, но и защото те гласели
„Почина търговецът на смъртта“
Той си дал сметка как ще бъде запомнен и искал да промени това, докато е все още жив. Затова 1 година преди да умре дава огромна част от имуществото си за създаването на
Нобеловите награди,
които да се връчват ежегодно на хора, които са допринесли за благото на човечеството. Е успял е да промени начина, по който историята ще го запомни. Тъй като тогава Швеция и Норвегия са били в съюз се решава, че наградата за мир ще се връчва в Осло. В сградата на общината, която ви показах по-рано в разказа си.
Тази сграда не е пъб, а един от
старите търговски центрове на Стокхолм
Интересно ми стана, че тук първоначално е работила актрисата Грета Гарбо. Тя бива забелязана заради красотата си и получава предложение да се снима за рекламни плакати. От там бива забелязана от холивудски режисьор и в крайна сметка се превръща в една от големите звезди на нямото кино:
Това е
кралската улица
Бива построена в началото на 20-и век и е трябвало да прилича на американско авеню. Тук се провеждат големите тържества в града:
Стокхолм има цели булеварди, застроени с прекрасни сгради и на моменти снимах просто така:
Това е една от най-скъпите търговски улици в града. Тук често могат да се засекат различни известни личности – актьори, политици, Златан Ибрахимович 😁
Това е сграда, която в миналото е била банка. Нейният обир води до наблюдаването за първи път на
така известния вече „стокхолмски синдром“
Това се случило в началото на 70-те. Обирджиите проникнали вътре, впоследствие нещата се развили така, че те се забавили и останали блокирани в банката заедно със заложниците, и преговаряли няколко дни с полицията.
Какво било изумлението на всички, когато накрая банковите служители се застъпили за обирджиите и дори ги прикривали с телата си, за да не бъдат застреляни от снайперист, докато напускат сградата. Впоследствие същите тези служители дори свидетелстват в полза на своите похитители по време на съдебния процес.
Обирджиите получават присъди и прекарват различен брой години в затвора. Парите, които те задигат обаче не са намерени, а излизайки от затвора обирджиите странно как станали доста заможни хора. Не се знае точно какво е станало, но нашия гид каза, че има теория, че са изпращали суми чрез пощенски пликове до различни роднини из цяла Швеция, които са били адресирани до тях самите. Съответно никой не ги е отварял, докато те не били освободени от затвора. Също така тези хора си останали много добри приятели с банковите чиновници и продължили да се срещат, да празнуват заедно рождени дни и др. Уникална история просто...
Смяна на караула
Лятно време по централните улици минава цяла процесия от гвардейци, която стига до двореца:
Площад в по-новата част на центъра
Страхотна архитектура има този град. Ходейки към стария град отново просто снимах на посоки:
Отправихме се към
Стария град. Това е може би най-известния площад на Стокхолм
Много е симпатичен и приятен, но тук също така се е състояло едно трагично събитие от шведската история, известно като
„стокхолмската кървава баня“:
През 16-и век шведите водят една от многото си войни с Дания. Датската армия достига до Стокхолм и го обсажда в продължение на 4 месеца. Накрая шведите се предават при изричната договорка, че няма да пострадат както обикновените хора, така и благородниците. Така и става, само че на коронясването на датския крал той събира много от знатните граждани на Стокхолм и ги обвинява в богохулство. Присъдата е смърт, но не е по негова вина, видиш ли… това си е вече към Божите дела, той си е спазил уговорката😀
Като резултат на този площад биват обезглавени 90 благородника.
Поглед към един от каналите на града и сградата на операта:
Парламентът на Швеция:
Из стария град:
Старата градска катедрала:
Това, което се вижда, са метални шишове, които минават надлъжно през цялата сграда и целят да подсилят конструкцията Ѝ. Виждайки се така отвън обаче те имат и друго предназначение. Съдейки по разстоянието между шишовете във вертикално направление се е създавало впечатление за това, колко е богат човекът, който живее в сградата. В случая голямото разстояние значи, че стаите на различните етажи са с високи тавани и този човек има пари да отоплява цялата тази площ:
Свети Георги убива дракона. Паметник от 15-и век в чест на победата над Дания в една от много войни, които двете държави водят помежду си в онези времена. Драконът съответно е датския крал.
Из стария град:
Това е запазена викингска руна от 10-и век. На нея не пише кой знае какво – “Аз съм еди кой си и съм голяма работа”…нещо от този сорт. Била намерена случайно от някакъв човек, който решил, че ще е готино да си я сложи на фасадата на къщата. Впоследствие, за да бъде опазена руната, кралят поставил едно малко оръдие до нея. От една страна, за да я предпазва, ако някоя каруца захожда да завива, от друга само кралят е имал достатъчно пари, за да излее оръдие и това е целяло да всее респект и никой да не си помисля да я пипа. Тя е под кралска закрила…
Най-тясната уличка в града:
За край на разходката – още едно симпатично мостче и една снимка от пристанището:
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...