Плевенчани отвъд Полярния кръг (2015) (6) Малмьо и Дания

Потеглихме към Копенхаген, като бяхме планирали преди да минем по големия магистрален мост между Дания и Швеция да спрем за няколко часа в град

Малмьо

Драго отбеляза нашата клубна принадлежност върху колата (не че другите двама много ни вълнуват тези неща). В Германия обаче изчистих стъклото, защото се увеличаваше вероятността да срещнем българи респ. ЦСКА-ри:

Малмьо се оказа много приятен град с красив център и широка пешеходна част.

Общината: 

По пешеходната зона:

Един от по-старите площади: 

По един от каналите, обграждащи центъра:

 

Време беше да напуснем Швеция и се отправихме към

моста Øresund

Много впечатляващо инфраструктурно бижу. Цената му също беше впечатляваща – 52 евро за еднократно преминаване на лек автомобил:

В последната си част мостът преминава в тунел: 

На следващия ден предстоеше да разгледаме една от последните ни дестинации за това пътуване.
По пътя към центъра на

Копенхаген

Красивата сграда на една художествена галерия: 

Обшината и сградите, обграждащи площада пред нея:

Едно от красивите малки площадчета в старата част на града: 

Подобно на много други скандинавски градове и Копенхаген не е бил пощаден от множество пожари през вековете. Особено пословични са два големи пожара, случили се в рамките на 50 години през 18-и век, които опожаряват около 90% от града. Тази улица е един от малкото запазени примери за архитектурата от онова време:

 

Поглед към един от каналите на града: 

Това е

стария дворец

Днес тук, в една и съща сграда, се помещават някои от офисите на кралското семейство, парламента, както и висшия съдебен съвет, което по същество е уникално за Дания и за света: 

Това е

паметника на епископ Абсалон

Той не е бил типичния божи служител. Бил е успешен реформатор на датската църква, както и военачалник, спомогнал за териториалното разширение на страната през 12-и век. Също така се почита като основател на Копенхаген: 

Градската опера и балет

Тази сграда е причината Ханс Кристиян Андерсен да дойде в Копенхаген от родния си град Одензе. Той е мечтаел да стане актьор. След неуспеха на това негово начинание се преориентира към литературата: 

За мен най-приятното място в града беше

Nyhavn или новото пристанище

Днес тук гъмжи от магазинчета и ресторанти, но също така е приятно място за разходка: 

Стигнахме и до

зимния дворец,

който днес е основното седалище на датското кралско семейство: 

В непосредствена близост се намира красивата мраморна църква: 

Поглед отвътре: 

 Toва е задната страна на парламента с

паметника на крал Кристиан IX

С него се свързва началото на датския парламентаризъм. За разлика от други държави, като Франция например, в Дания не са се водили революции за извоюването на по-демократичен начин на управление. В края на 19-и век в обществото бил сериозно повдигнат въпроса за повече права на парламента, уволняването на някои министри и др. Събрало се голямо множество, което се отправило към двореца, за да застави краля да изпълни тези техни искания. Той просто казал „Добре“ 😃.

Това е

сградата на старата стокова борса,

построена от крал Кристиан IV. Той е най-успешният и най-дълго управлявал крал на Дания, който наред с всичко друго е искал да превърне Копенхаген в център на световната търговия: 

Продължихме разходката си към един от старите квартали на града, наречен

Christianhavn

Построен е от същия тоя Кристиан IV в рамките на план за разширение на града.

Тук също е запазена интересна архитектура от 17-и век: 

На тази територия векове наред хората били изхвърляли отпадъците си и през 17-и век реално тези отпадъци, напластявани векове наред, послужили като основата, върху която се е строяло. Както можете да си представите това не е най-стабилната основа и затова днес в тази част на града е голям проблем това, че настъпва слягане на някои сгради. Можете да видите как тези 2 сгради са се изместили една спрямо друга: 

Градски канал в Christianhavn:

В този квартал се намира и едно

уникално по рода си място. То се казва „Кристиания“

и се води… ами като отделна държава, макар реално да не притежава основните белези и институции на една държава. Каква е историята?

Това е малка част от квартала, респ. от Копенхаген, където преди се е разполагала военна база. Тя бива изоставена от военните в началото на 70-те. В тези години в Копенхаген е имало голям проблем с настаняването. Също така не е имало достатъчно зелени площи и площадки за децата, затова родителите от квартала започват да пускат децата си да играят в просторната бивша военна база. След това спонтанно в тези сгради започват да се заселват представители на хипи движението, което е било много популярно в онези години. Това се прави абсолютно нерегламентирано, но може би защото и датчаните са много толерантни хора, и винаги всичко искат да обсъдят, и да намерят компромис, те разрешават на тези хора да останат.

Общността се разраства и достига около 1000 души. Те решават да създадат едно утопично общество, в което на първо място да не е печалбата и паричните отношения, а принадлежността към тази общност. Съответно решаващо и до ден днешен за това, дали ще бъдеш приет за гражданин там или не, е това, с какво ти можеш да допринесеш за общността. Какви умения притежаваш? Занаят, професия… Държавата им позволява да съществуват и да имат своя автономия.

През 80-те години Кристиания почти изчезва, тъй като е залята от

хероинова вълна

Тогава се наблюдават много смъртни случаи в квартала, който бива и окупиран от наркодилъри. Обитателите молят полицията за съдействие, но тя не може да им помогне особено, поради тази тяхна автономия. Тогава те взимат решение да се обявят против тежките наркотици и изгонват всички, които ги използват. Който успее да се изчисти бива приеман обратно, но в противен случай губи завинаги правото си да живее там. Това учудващо проработва и дилърите си заминават, тъй като вече няма кой да купува от тях.

В днешно време там няма твърди наркотици, но леките са на пиедестал

Пуши се марихуана на поразия и това е напълно в реда на нещата, стига да е в рамките на „държавата“. Много туристи посещават Кристиания и днес това е важен фактор за тяхната икономика – редом с тревата се купуват всякакви сувенири, храни и др. Но в квартала също така се произвеждат велосипеди, например. Жителите са около 800-900, като сред по-известните граждани на Кристиания е да кажем Лени Кравиц.

Мястото си е мизерничко, направо си е гето,

но не е опасно по никакъв начин:

Един от входовете: 

Из квартала: 

 Безспорно най-интересното място за туристи тук е

т. нар. "Pusher street".

Тя е дълга стотина метра и на нея се намират само будки и магазинчета, от които можеш да си купиш марихуана. Продавачите на моменти са много страшни типове. Те са си дилъри и са като излезли от някой гангстерски филм – с черни очила и шалове до носа, с ръце татуирани отгоре до долу. Абе, направо очакваш да ти опрат една помпа в лицето и да ти кажат с мексикански акцент „You got a problem, ese?“😋

Но от друга страна е наистина пълно с туристи, както и с обикновени жители на града, така че е безопасно. Спазват се 3 прости правила:

• 1) Забавлявай се
• 2) Без снимки
• 3) Тичането забранено

Третото е защото полицията все пак прави акции, макар и много рядко и дилърите съответно ги гони параноята, че влиза полиция, когато някой се затича 😂

 Последно са влизали преди 4-5 години и са конфискували около 500 кг марихуана. Може би го правят, за да не се прекалява с количествата, които се пласират там, не знам…

Без значение, какво мислим за тези хора,

това място е уникално по рода си в света

Да, голяма част от тях са размазани напушалки, но все пак е възхитително, как тази общност успява да съществува така самостоятелно вече около 50 години. Все пак да отбележа, че не е забранено да се ходи на работа, например и има някои граждани на Кристиания, които работят в другите части на града. Това е табелата на изхода: 

За край на разходката си се качихме до върха на сградата на парламента, откъдето имаше хубава гледка: 

 На другата сутрин ни предстоеше да напуснем Копенхаген и да се отправим към Германия: 

На следващия ден по пътя към Германия минахме през

другия много скъп мост в Дания – Storebaelt

Той струваше „само“ 33 евро. Спряхме за кратко в

град Одензе,

който е известен като родния град на Ханс Кристиян Андерсен. Него го попретупахме и направихме една бърза разходка из централната част:

Една от градските църкви:

Сградата на общината: 

Пешеходната зона: 

Градският театър:

 Одензе имаше много уютна стара част: 

С тази бърза градска разходка всъщност приключихме разглеждането на забележителности. Предстоеше ни поетапно в рамките на следващите 2 дена да достигнем обратно до България.

По магистралата скоро бяхме отново в

Германия

Немските магистрали бяха страхотни. По тях се пътува много бързо и комфортно, но са и много натоварени, особено в летния сезон, така че при лош късмет човек може да попадне в много големи задръствания. При всички положения това, което ние разбираме под „трафик“ и „натоварен път“, е смешка на фона на тяхното.

Нощувахме при моя приятел Емо в едно градче в провинция Саксония-Анхалт. Той ни посрещна като царе. Друго си е

да отседнеш при българин… веднага се извадиха пържолите и се сложи салатата

Не мога да ви опиша как се чувствахме с такава вечеря, при положение, че през последните 2 седмици

бяхме яли основно консерви

Ако ви е интересно как е на такава „диета“ – ами гадно е, даже доста. Първите няколко дена е ОК, но после започва да става неприятно, а след някакъв момент направо сядаш да ядеш поради необходимост, а не защото ти се яде. Но нямахме друг вариант и това беше жертва, която съзнателно си бяхме избрали. Но се забавлявахме със ситуацията. След време започнахме да наричаме консервите просто „смърт“ и съответно вместо „да обядваме“ се казваше „да хапнем малко смърт”. От там, разбира се, тръгнаха всевъзможни наименования за различните кулинарни „изкушения“, които имахме, като “пиле със смърт“, „смърт със зеле“ и др.😁

Прекарахме една много забавна и приятна вечер и на следващата сутрин поехме по

обратния път през Чехия:

Преминавайки през Прага Драго подхвърли просто така:
– Да вземем да спрем в Бърно за по една бира, а?
Както се казва – едвам ни нави!

Бърно

Друго си е да седнеш за по едно Старобърно в бирарията до самата фабрика: 

Прекарахме вечерта в Будапеща

За съжаление на следващата сутрин трябваше да продължаваме директно към България и този път пропуснахме разходката. Нощувахме в хостел и имаше необичайна история покрай това. Нямахме резервация и намерихме нещо евтино из нета. Запазваме, отиваме на адреса и как да ви кажа… ами

сградата и районът изглеждаха скандално

Една тъмна мръсна уличка с някакви подозрителни типове, а сградата изглеждаше като изоставен пансион за деца с увреждания. Момчетата бяха вътре сигурно 15 мин, след което Георги излезе и просто ми каза:
– Рецепционистът не знае една дума на английски или немски. Мястото е скандално, можеш да се пробваш с него, ако знае руски поне.
Влизам аз вътре и на входа ме посреща разлята бутилка от водка, а в коридора наредени някакви дограми. Рецепционистът – огромен дебел унгарец на средна възраст, по потник и с татуировки по ръцете. Точно в стил „мутра на прехода“. Не знаеше и дума на език различен от унгарския. Взехме си документите и си бихме шута.

Намерихме втори хостел. Отиваме там и гледаме… ама то си е училищна сграда. Влизаме вътре и на рецепцията ни обслужват крехки младежи с едва наболи мъхести мустаци. Чак по-късно разбрахме, че пристигаме в града точно когато се състои големият фестивал “Sziget” и много сгради и училища временно бяха превърнати в хостел.

Станахме на другата сутрин и след спокойно шофиране в късния следобед вече бяхме на

добрата стара Калотина

Имаше щастлив край на историята...

Нашето пътуване официално завърши в Студентски град на „ядинье и пийнье“ 😀

Беше толкова хубаво след всичките лишения отново да ядем човешка храна…
Направихме си и една много специална заключителна снимка:

Тези тениски все едно бяха произвеждани за нас. Намерихме ги в един магазин за сувенири край един от големите водопади в Западна Норвегия. Там беше безпрецедентно евтино за Норвегия и веднага използвахме възможността да си купим по някой магнит. Аз даже пих кафе за 1 евро, което беше невиждано. Съоветно там видяхме тези тениски на цена 15 евро и колебание нямаше и за секунда😊

С това завършвам своя разказ

Надявам се той да е бил интересен и увлекателен за вас. Бих искал да ви пожелая и вие да се докоснете до тези прекрасни места, които имахме щастието и привилегията да посетим. Дано имате и повече късмет с времето от нас, но то не трябва да ви спира

Край

Плевенчани отвъд Полярния кръг (2015) (1) Словакия и Чехия

Здравейте, любители на пътешествията! Бих искал да споделя с вас тазгодишното ми пътешествие из дебрите на Скандинавия. Първоначално обмислях пътуване до Португалия, но след един разговор със съквартиранта ми, при който му показах някои интересни природни картини от Норвегия, той предложи да тръгнем на север. Аз се съгласих, а съвсем скоро към нас се присъедини и трети ентусиаст. Решихме да внесем нотка на предизвикателство и фиксирахме като крайна точка…най-северната точка – Нордкап, или казано на български нос Северен. В рамките на 22 дена пропътувахме 12 000 км из Централна Европа, Германия и основно скандинавския полуостров.

Ето карта на нашия маршрут:

 Посетихме следните държави/градове:

Словакия – Братислава
Чехия – Бърно, Прага
Германия – Дрезден, Берлин, Росток
Швеция – Гьотеборг, Стокхолм, Малмьо
Норвегия – Осло, Берген,Трондхайм, Тромсьо
Финландия – Рованиеми
Дания – Копенхаген, Одензе

Заедно с градовете посетихме и редица природни забележителности.
И така, нека започна своя разказ, като естествено с радост бих отговорил на всякакви въпроси.

Тръгнахме рано сутринта на 18-и юли от София

Направихме си една снимка за спомен на бензиностанцията на изхода на града. Нека представя и спътниците ми – отляво-надясно са Драго, Георги и моя милост… дружината плевенчани.

Знам, знам… защо сме с такова знаме? Бързам да отговоря… всъщност е много просто – знамето е мое, имам го от години и го пазя заради антикварната му стойност. Взехме го по моя инициатива, просто защото си мислех, че би било страхотно да развеем едно българско знаме, високо 2,5 м, над фиордите и върховете на Норвегия, чак до най-северната точка на Европа. А и за мен българското знаме си е българското знаме, така че старият герб не ми пречеше, на Георги също. Драго не беше особено въодушевен, но според мен е повече заради това, че той е върл левскар и съответно по-скоро асоциира онези години, респ. знамето, с ЦСКА . Но все пак и той се съгласяваше да позира в някои такива по-ключови моменти. Така че с две думи – не сме леви, няма някакво скрито послание зад знамето, така че антикомунисти, моля не ме нападайте! За следващото пътуване обещавам да си намеря нормално знаме с такъв размер. 

Предварително запасени със 100 кг храна в багажната кутия подкарахме 18-годишния ми Фолксваген към ГКПП “Калотина”. Под колелата ни бързо се изнизаха Сърбия и Унгария, и в късния следобед стигнахме първата си дестинация –

Братислава, Словакия

Нощувахме в един много евтин и доста необичаен хотел, близо до центъра. Напомни ми малко на Hundertwasserhaus във Виена. Условията бяха добри и се учудихме, защо за него имаше толкова негативни коментари в Интернет.

Без да губим време се впуснахме в една вечерна разходка из града. Минахме покрай

президентския дворец:

От там се отправихме към

Братиславския замък:

За първи път на това възвишение замък бива построен през 10-ти век, когато земите стават част от Кралство Унгария. През годините той търпи редица модификации, докато не изгаря през 19-ти век. Това, което виждаме сега, е реконструкция, извършена през 50-те години на 20-ти век и представя замъка така, както е изглеждал преди да изгори.

Мястото е приятно, с хубав изглед към река Дунав. Лятно време във вътрешния двор се провеждат концерти и други културни мероприятия и като цяло районът е популярно място за разходка и отдих на местните.

 

Река Дунав и един от големите социалистически квартали на заден план

Почерпихме се с по една бира за успешното пристигане:

На следващия ден решихме да се възползваме от услугите на една безплатна пешеходна обиколка, или както ги наричат на английски “Free walking tour”. Ще вметна две думи за тези, които не са запознати с концепцията. Става дума за обиколка в рамките на 2 – 3 часа, обикновено водена от местни хора, на която се посещават редица забележителности в дадения град и съответно се предоставя най-различна информация и любопитни факти, и истории. Всичко това е напълно безплатно, но съответните гидове те подканват, ако си останал доволен от обиколката, да им оставиш нещичко, под формата на бакшиш. Реално 90% от хората оставят по нещо и доста от тези гидове всъщност се издържат само от такива турове. При всички положения на нас концепцията доста ни допадна, а и с малко късмет и добър екскурзовод се научават много любопитни неща, с което се придобива едно много по-добро впечатление от града.

Поглед към замъка по пътя към стария град:

Началото на

Стария град:

Обиколката ни започна от

паметника на Hviezdoslav –

известен словашки поет, техният Иван Вазов, ако мога така да се изразя

От там минахме покрай сградата на

Словашкия народен театър:

Минахме покрай тази скулптура в стария град, много популярна за туристите. Зад нея не се крие някаква история и самите словаци се шегуват, че това е начина, по който изглежда словака на работното си място, или че така словашките мъже въздишат по преминаващите жени:

Стигнахме и до стария пазарен площад. През Средновековието той е бил центъра на градския живот и на него са се провеждали всякакви значими мероприятия, включително и екзекуции:

Катедралата в другия край на площада:

Още една снимка от улиците на стария град на Братислава:

Посетихме една нестандартно изглеждаща църква, в стил модернизъм.

Обиколката ни свърши в непосредствена близост до тази църква, на едно малко площадче, което не блестеше с нищо, но всъщност е станало част от историята.

Словаците имат голям комплекс по отношение на чехите. Чехия е по-голяма, по-богата държава и във всяко отношение винаги е доминирала над Словакия, дори що се отнася до футбол и хокей. Освен това много словаци се считат и за народ с неособено развито гражданско общество и твърдят, че обикновено на техните протести хората просто стоят и пушат цигари, като само от време на време може да се чуе някой единичен възглас. На фона на това Словакия напълно остава на заден план по време на Пражката пролет през 1968-а година. Действително, тогава Прага е в центъра на събитията, но ето тази емблематична снимка, която обикаля света тогава, всъщност е заснета в Братислава:

Съветските войски влизат в Чехословакия и съответно е трябвало да установят контрол и над Братислава. Влизайки в града те биват посрещани от протестиращи хора и местните журналисти веднага започват да снимат случващото се. Една от основните задачи на съветските войски е било затварянето на централите на всички вестници и печатници в града. Именно на този площад се е помещавал един от големите регионални вестници, но първоначално местни излъгали руснаците и ги пратили на другия край на града. Това дало на журналистите 2 – 3 часа и те бързо отпечатали новия брой на вестника, заедно със снимки като тази, след което бързо ги раздали на австрийски туристи по улиците. Така още на следващия ден тази снимка обиколила всички големи ежедневници и инвазията в Чехословакия станала известна на целия свят.

Следващата ни спирка по дългия път на север бе

град Бърно в Чехия

Тук планирахме да се отбием транзитно за няколко часа.

Паркирахме в непосредствена близост до центъра и веднага се отправихме към пешеходната зона: 

Това е

църквата “Св. Якоб”,

под която се крие една много необичайна градска забележителност:

Става дума за

костницата в Бърно,

втората най-голяма в Европа след Парижките катакомби. Тук първоначално се е намирало гробище, като през 17-ти век се построява крипта и костница, които бързо се запълват, заради чести епидемии от холера и чума. В края на 18-ти век гробището се закрива от хигиенни съображения и входовете към костницата биват зазидани. Откриват я чак през 2001-а година, след което решават да я възстановят и да я направят достъпна за туристи. Не е най-положителното място на света, но пък е и нещо, което не може да се види всеки ден:

Минахме през цялата пешеходна улица, която беше много приятна.

Разходката ни продължи покрай старата

пивоварна “Старобърно”

Макдоналдс ряпа да ядат… друго си е

pivni drive-in!

От там стигнахме до хълма, на който е разположен

замъка на Бърно,

построен за първи път на това място през 13-ти век:

Тук се помещаваше музей, който не можехме да посетим заради късния час, но пък получихме много хубава гледка към града:

Поглед към величествената

катедрала “Св. Петър и Павел”

Един симпатичен площад в старата част на Бърно, с въпросната катедрала на заден план:

Разходката ни в града приключи с

дегустация на чешка бира

(освен за шофьора, но той си навакса в Прага). И за трима ни това беше първо посещение в Чехия и действително се убедихме, че чешката бира е много хубава и много евтина! “Старопрамен”, “Старобърно”, “Козел” и други чешки бири в центъра на Бърно или Прага съвсем спокойно могат да се намерят на цени около 2,20 – 2,50 лв. Предполагам ще се съгласите, че в центъра на София това би струвало повече. Храната също е достъпна, като цените са леко по-високи от българските. Чехите са взаимствали доста от немската и унгарската кухня, и съответно имат ястия като “шницел” и “гулаш”.

Бирата без преувеличение е най-евтината напитка

По-евтина е от кóлата и от чая. Чехите си я обичат и си пият в промишлени количества. Минавайки покрай ресторантите и бирариите в центъра на Бърно рядко можеш да видиш маса, която да не е отрупана с няколко халби. Дори преди няколко години е имало предложение в парламента да се въведе закон, който да задължава ресторантьорите да предлагат задължително в менюто си поне една напитка, по-евтина от бирата, но това предложение така и не било прието

В късния следобед

продължихме пътя си към Прага

Останах с много лошо впечатление от настилката по магистралата Бърно – Прага. По една немалка отсечка основата се състои от бетонни блокове и съответно се усещат много неприятни пропадания при преминаването от един такъв блок на друг, а също така има и осезаемо друсане.

На следващия ден решихме да направим една безплатна обиколка и на

Прага

Имахме страхотен гид – много знаещ и духовит.

Обиколката започна от пазарния площад. Високата сграда на заден план е

старата община:

Снимах тази сграда, защото тя е един от малкото примери за останала ренесансова архитектура в Прага. В тази част на града са живеели богати хора, които са искали винаги да бъдат в крак с всякакви тенденции, било то мода или архитектура. Съответно често е имало промени по фасадите, или направо къщите са били събаряни и са били издигани на ново.

През Средновековието голяма част от населението на града е било неграмотно, затова не е имало много смисъл търговците да пишат по сградите си какво продават, или какъв занаят практикуват. По тази причина просто са украсявали фасадите си подобаващо. В тази къща е живял бижутер:

В този вътрешен двор можеше да се види още един пример за запазена ренесансова архитектура:

Две думи за

историята на града

Още от древни времена на това място е съществувало селище, но истинския си разцвет Прага претърпява през 14-и век с управлението на Карл IV – крал на Бохемия и впоследствие император на Свещената Римска империя. По някаква причина той много харесва Прага и съответно я прави столица на Бохемия и третия най-голям град в Европа след Рим и Константинопол.

Стигнахме и до известния

астрономически часовник,

който се намира на сградата на старата община:

Около него се намират множество статуи, някои от които бяха свалени за ремонт. Някои представят пороци (суета, алчност), хора, занимаващи се с достойни дела (астроном, философ, хронист), както и самата смърт под формата на скелет.
Стигахме и до известния

Карлов мост

Тези кули, разположени на двата подстъпа към моста са били използвани за събиране на такса от преминаващи конници, или каруци:

Карлов мост с поглед към Пражкия замък:

Това разпятие се намира на самия Карлов мост. Интересно за него е, че под надписа “INRI”, на иврит е написан цитат от една юдеистка молитва. Историята е, че през средните векове е имало закон, че всеки преминаващ по моста е трябвало да се спре пред това разпятие и да се помоли. Съответно веднъж един евреин го подминал просто така и не само, че бил глобен, но и към статуята бил добавен този надпис, което било безкрайно обидно и унизително за еврейската общност.

Другият край на Карлов мост:

От другата страна се намира по-малката част от стария град. В тази посока се е намирал някогашния еврейски квартал. Районът е известен като родното място на Франц Кафка – един от най-значимите немскоезични писатели на 20-ти век, който е имал еврейски произход. Съответно в тази част на града всякакви кафета и заведения носят неговото име:

Качихме се до замъка, откъдето имаше прекрасна гледка над града:

Тук е също така и резиденцията на чешкия президент.
Поглед към красивата

катедрала „Св.Вит“,

която също се намира в замъка:

Поглед отвътре:

Нямаше съмнение какво ще се консумира като напитка на обяд  :

За следобедна разходка решихме да отидем до

Вишехрад – хълм, на който в миналото се е разполагала крепост

Сега мястото е предимно парк, който е много популярен за местните и бяхме щастливи, че успяхме да се откъснем от тълпите с туристи. Също така направихме и някои красиви снимки на река Вълтава, с изглед към стария град:

При предното ми посещение в Словакия опитах “Кофола” и сега реших да повторя. Това е чехословашката версия на Кока-Кола, тъй като последната е била дефицитна стока по соц. време. Напитката е интересна, но по-скоро бих препоръчал да си я поръчате в някое заведение, още повече ако я правят на място. Разликата е голяма и не е в полза на купешката Кофола 😉

Като финал на разходката ни минахме покрай градската телевизионна кула:

Завършена е в началото на 90-те и впоследствие поканили един известен чешки скулптор да я удостои с вниманието си. Той поставил скулптури на бебета, които се катерят по нея. Няма да коментирам повече…

Направи ми впечатление, че

в Прага живеят доста българи

Не си представях, че Чехия е популярна дестинация за икономически емигранти, но явно доста сънародници я предпочитат. Беше смешно докато пазарувахме в един магазин за сувенири в центъра. На входа на магазина стоеше човек, към когото да се обърнеш, ако имаш въпроси и който да те гледа да не крадеш. Съответно с Драго си водим разговор около него:
– Не са лоши магнитите тука.
– Да де, ама нещо няма ценички.

В този момент въпросният тип се обади и каза на чист български:
– Ето ги тука отзад са ценичките

Последно нещо, което ни направи впечатление. Всяко… наистина всяко малко квартално магазинче, в което влязохме в града, се държеше от виетнамец. Тоталният монопол просто…

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

Плевенчани отвъд Полярния кръг (2015) (2): Дрезден, Берлин и Гьотеборг