С Голф из Централна Турция (2023) (2) Кападокия, Деринкую, Истанбул

 По-свечеряване успяхме да достигнем централните селища в региона и директно с пристигането имахме възможност да се полюбуваме на впечатляващи гледки на околностите:

Поглед към село Учхисар с вчепатляващата скална крепост:

За вечеря отидохме в един ресторант в село Гьореме, което е може би най-известното в региона. Бяхме шокирани при пристигането си,  тъй като не очаквахме Кападокия да е толкова комерсиализирана. На фона на всичко, видяно досега в Турция, много рязко контрастираха международните вериги за бързо хранене или друг тип заведения като например корейско барбекю. Освен това в ресторанта бяха абсолютно и само чужденци и някак се губеше чувството за автентично преживяване. Сякаш бяхме в един голям туристически Дисниленд, заобиколени от автобуси с азиатци.

Така приключи този ден, а следващият беше цялостно предвиден за подробно опознаване на региона. Нощувахме в село Чавушин, което се намираше по-встрани от голямата лудница. Голфът естествено беше паркиран на най-VIP мястото с най-хубав изглед:

Върнахме се във въпросното село Гьореме, което споменах от предишната вечер. Първата ни спирка беше музеят под открито небе, който се намира тук. Отидохме рано сутринта и се забързахме сериозно тъй като видяхме, че ордите с автобуси с туристи прииждаха.

Въпреки множеството от хора музеят беше много интересен със своите скални домове, църкви и манастири, датиращи от Средновековието и не на последно място предоставяше страхотни гледки към околността:

 

Следващата спирка по маршрута беше село Учхисар, което още с пристигането ни се набиваше на очи поради вече споменатата скална крепост, която се виждаше отдалеч. Тук бяха може би едни от най-красивите изгледи към цялата местност, които видяхме.

 

Разбира се нямаше и как да пропуснем нашето си село Чавушин, където бяхме отседнали. Всъщност то също се оказа много интересно и хубавото беше, че тук туристите бяха в пъти по-малко отколкото в Гьореме и Учхисар. Наблюдаваха се интересни каменни къщи, но правеше лошо впечатление как поради разрастване на туризма бяха направени множество хотели и къщи за гости, като много често скалните домове се унищожаваха и се наблюдаваха бутафорни изпълнения, като например имитация на скална къща с лятна тераса и PVC дограма. От скалните къщи на Чавушин също имаше хубава гледка.

Тук също се натъкнахме на един интересен скален манастир. Беше впечатляващо колко богата древна християнска култура има на това място.

Планът за деня беше много амбициозен. Отправихме към следващата ни спирка - Долината Пашабаг или "Долината на свещениците". Тя е известна с множеството интересни скални образувания, наподобяващи гъби.

Както подсказва и името в древни времена мястото е било населявано от монаси-отшелници

След Долината на свещениците продължихме да се движим в кръг и посетихме следващото населено място което се казва Юргюп. То беше доста по-голям от останалите и по-скоро би го нарекъл градче.

Тук правиха впечатление големи къщи, които в България са ни добре познати от Възрожденската епоха

Пример за един хубав резбован таван

Естествено тук отново се откриваха пещери, където в миналото са се разполагали скални домове:

Поглед от високо над градчето:

След Юргюп се отдалечихме от централната група селища в Кападокия и достигнахме село Мустафа Паша. Тук беше много впечатляваща старата гръцка църква Свети Свети Константин и Елена:

В църквата се помещаваше фотоизложба, разказваща за миналото на църквата и изобщо на селото. Оказа се че до 20-те години на 20-ти век селото е било населено с гърци, които след Гръцко-турската война, последвала непосредствено Първата световна война, биват изселени в рамките на спогодбата между Турция и Гърция. За мен беше изключително впечатляващо как макар в сърцето на Турция в миналото дори в тези региони е имало многобройно гръцко население. За съжаление от мирното съжителство между различните етноси е останал само споменът:

 

Вече беше започнало да се свечерява и бързахме да достигнем една от предварително набелязаните ни местности с панорамен изглед към различните долини в местността.

 По пътя минахме покрай село Ортахисар, към което също се откриваше чудесен панорамен изглед от пътя:

Естествено далеч не бяхме единствените, които искаха да посрещнат залеза от въпросната местност с панорамен изглед, но въпреки всичко гледките си заслужаваха:

Всъщност за днешния ден имахме план да посетим още едно забележително място и се оказа, че всъщност това беше върховата точка на днешния ни ден. Върнахме се до село Ортахисар и посетихме древният скален манастир Халач. Той се оказа изключително монументален и впечатляващ. А най-хубавото беше, че ние бяхме единствените посетители към този час:

Достъпът до манастира е свободен. Тези впечатляващи зали със своите масивни колони и сводови конструкции са били издълбани в скалата през, забележете, 11-ти век.

Не мога да си представя как е било възможно в онези времена да се построи нещо толкова грандиозно:

На следващата сутрин станахме много рано тъй като предстоеше още един гвоздей в програмата ни. 

Нямаше как да дойдем до Кападокия и да пропуснем излитането на балоните с нагорещен въздух над Долината на любовта. Предварително се бяхме подготвили и знаехме на кое място да отидем, за да можем да имаме хубав поглед над случващото се. Разбира се беше възможно да се качим на един от тези балони, но решихме че високата цена не е оправдана, а и освен това преценихме, че по-впечатляващо е да се видят балоните на фона на долината при изгрев слънце, отколкото да летим с тях.

Подготовката започна още по тъмно:

А с началото на самия изгрев вече балоните в небето навсякъде около нас бяха десетки:

Постепенно пред нас започнаха да се рисуват тези живописни картини, които бяха сякаш взети от някой туристически сайт или сувенирна картичка от Кападокия:

Нямаше как да не увековечим и че Голфът е бил на мястото на събитието:

Да се подготвим предварително и да си набележим място, откъдето да наблюдаваме балоните, се оказа изключително добра идея. Бяхме сами, с изключение на една двойка младоженци и сватбения им фотограф, които правеха фотосесия наблизо, но по никакъв начин не ни пречеха и не нарушаваха идилията на момента.

 Обаче, както е видно от долното видео, ако бяхме мръднали колата само със 100-200 м в грешната посока и директно попадахме в центъра на панаира с всичките тълпи от туристи, чупки за Instagram и така нататък:

Балоните вече се приземяваха и лека-полека се отправихме обратно към хотела, но по пътя имахме възможност да се насладим на още една сюрреалистична гледка:

Предстоящо ни да се отправим отново на Северозапад, но имахме още една спирка в региона -подземният град Деринкую.

За него се предполага че е изграден още през 8-9 век преди Новата ера и представлява една огромна система от тунели и различни скални помещения, в състояние да побира до 20 000 души едновременно, заедно с добитък и хранителни запаси. Във времената на Османската империя често е била използван от кападокийските гърци, които са се укривали тук, за да избегнат преследвания:

 

Едно огромно каменно колело, което се явяваше врата и затваряше един от проходите.

Тази гледка малко ми напомни на детството ми и филмчето  "Семейство Флинтстоун"

Комплексът беше изключително впечатляващ. Наред с помещенията за живеене разполагаше с водохранилище, конюшня, църква и дори гробище под земята.

След тази последна спирка вече окончателно трябваше да напуснем региона и се отправихме към Истанбул, където имахме още две нощувки. При пристигането се сблъскахме с един от типичните местни ориенталски мурафети.

Тъй като съм наясно колко е сложно положението с паркирането в Истанбул специално резервирахме хотел в центъра, за който пишеше, че има подсигурен паркинг за гости. След многочасова борба с тежкия истанбулски трафик най-накрая, пълзейки едвам едвам с колата, успяхме да достигнем до хотела, тъй като бяхме обградени от задръстване във всички посоки.

Изпратих Бланка до рецепцията на хотела, за да ни кажат къде точно се намира паркингът и да знам коя от улиците на изцяло задръстеното кръстовище да хвана. Тя се върна едва след няколко минути и какво беше учудването и разярението ми когато тя ми съобщи че паркинг всъщност нямало и трябвало да се оправяме както можем.

За щастие имахме късмет и успях да спра в една от близките улици, но предвид всевъзможните превозни средства, които минаваха наоколо не се чувствах комфортно да оставя колата там и бях сигурен, че до другата сутрин щеше да бъде ударена многократно от всички възможни страни.

Настанихме се в хотела, а рецепционистът ми каза, че когато паркиралите пред хотела коли си тръгнат след час-два ще мога да паркирам на тяхно място, а на втора линия таксиметровите шофьори щели да ме затворят, което в случая ми предоставаше допълнителна сигурност и напълно ме устройваше. Така и направихме, при което си казах, че докато сме в Истанбул колата няма да мръдне от това място. Достатъчно ми беше шофирането в този град за момента.

На следващата сутрин Бланка имаше онлайн курс, а аз се оправих на безцелна разходка из центъра. Една снимка на герба на Османската империя на стените на прословутата Капалъ чаршия:

Турски инженерни решения:

Седнах да изпия едно турско кафе. Докато си седях тук получих съобщение от Бланка с текст "Върни се, трябва да преместиш колата". Изнервих се и си казах "омръзна ми от тия номерца, ей сега ще се разправя с тях".

Върнах се в хотела и попитах рецепциониста "What is the problem? What is wrong with the car?", а той изцепи може би най-запомнящата си фраза на това пътуване "No problem, just payment" 😁😁.

Оказа се, че тези места за паркиране на улицата пред хотела не са никакъв платен абонамент на хотела, а просто част от зоната за платено паркиране в Истанбул и трябваше да платя към общината. Сумата беше символична, но за пореден път се убедих, че когато прекарам малко повече време в Турция сериозно почва да ми омръзва от такъв тип номера и тарикатлъци.

След това прекъсване продължих разходката си из града. Поглед към моста Галата:

Из пазарите на Истанбул. Забрадени жени минават покрай изложено еротично женско бельо. Такива са контрастите тук:

На доста места се забелязваха и надписи на руски език. Мисля, че поради войната в Украйна в града има доста бежанци от Русия или Украйна, а и отделно от години градът е много популярен за посещение и бизнес от руснаците, тъй като те пътуват до Турция безвизово:

И за двама ни това не беше първо посещение в Истанбул, така че не се спряхме на всички най-популярни забележителности. Посетихме обаче Синята джамия, тъй като при предното ни посещение тя беше затворена за ремонт:

Един пропуск, който и двамата трябваше да попълним, беше посещението на Базиликалните цистерни в самото сърце на града, построени по времето на византийския император Юстиниан:

 

Цистерните впечатляваха със своята мащабност и изящество

В последния ни ден в Истанбул, преди да се оправим към България, отделих време и за посещението на археологическия музей на Истанбул, който заедно с Музея на анатолийските цивилизации в Анкара е сред най-важните в страната.

Посрещна ме импозантната сграда на музея:

Сред изложбените галерии беше отделено и много време на Осман Хамди Бей - известен турски археолог и учен, получил превъзходно образование на Запад, който е основател на музея.

 

Музеят съдържаше редица артефакти от богатото културно-историческо наследство по тези земи, включващо както останки от древен Вавилон, така и на различните Месопотамски цивилизации и естествено експонати от Древногръцкия период

 

Така приключението ни привърши. Предстоеше единствено да се преборим отново с истанбулския трафик и да напуснем града, след което до София ни деляха някъде 6-7 часа път.

 

Това беше моят разказ от Кападокия. Надявам се с него да съм ви създал добро общо впечатление за местата, които си заслужава човек да посети и да съм ви вдъхновил сами да се отправите към тази дестинация. Макар напливът от туристи да е голям, с правилна подготовка все още е възможно човек да се откъсне от масовия турист и да усети очарованието на тези места.

 

До нови срещи!

 

 

 

 

КРАЙ!