Здравейте, любители на пътешествията! Бих искал да споделя с вас тазгодишното ми пътешествие из дебрите на Скандинавия. Първоначално обмислях пътуване до Португалия, но след един разговор със съквартиранта ми, при който му показах някои интересни природни картини от Норвегия, той предложи да тръгнем на север. Аз се съгласих, а съвсем скоро към нас се присъедини и трети ентусиаст. Решихме да внесем нотка на предизвикателство и фиксирахме като крайна точка…най-северната точка – Нордкап, или казано на български нос Северен. В рамките на 22 дена пропътувахме 12 000 км из Централна Европа, Германия и основно скандинавския полуостров.
Ето карта на нашия маршрут:
Посетихме следните държави/градове:
Словакия – Братислава
Чехия – Бърно, Прага
Германия – Дрезден, Берлин, Росток
Швеция – Гьотеборг, Стокхолм, Малмьо
Норвегия – Осло, Берген,Трондхайм, Тромсьо
Финландия – Рованиеми
Дания – Копенхаген, Одензе
Заедно с градовете посетихме и редица природни забележителности.
И така, нека започна своя разказ, като естествено с радост бих отговорил на всякакви въпроси.
Тръгнахме рано сутринта на 18-и юли от София
Направихме си една снимка за спомен на бензиностанцията на изхода на града. Нека представя и спътниците ми – отляво-надясно са Драго, Георги и моя милост… дружината плевенчани.
Знам, знам… защо сме с такова знаме? Бързам да отговоря… всъщност е много просто – знамето е мое, имам го от години и го пазя заради антикварната му стойност. Взехме го по моя инициатива, просто защото си мислех, че би било страхотно да развеем едно българско знаме, високо 2,5 м, над фиордите и върховете на Норвегия, чак до най-северната точка на Европа. А и за мен българското знаме си е българското знаме, така че старият герб не ми пречеше, на Георги също. Драго не беше особено въодушевен, но според мен е повече заради това, че той е върл левскар и съответно по-скоро асоциира онези години, респ. знамето, с ЦСКА . Но все пак и той се съгласяваше да позира в някои такива по-ключови моменти. Така че с две думи – не сме леви, няма някакво скрито послание зад знамето, така че антикомунисти, моля не ме нападайте! За следващото пътуване обещавам да си намеря нормално знаме с такъв размер.
Предварително запасени със 100 кг храна в багажната кутия подкарахме 18-годишния ми Фолксваген към ГКПП “Калотина”. Под колелата ни бързо се изнизаха Сърбия и Унгария, и в късния следобед стигнахме първата си дестинация –
Братислава, Словакия
Нощувахме в един много евтин и доста необичаен хотел, близо до центъра. Напомни ми малко на Hundertwasserhaus във Виена. Условията бяха добри и се учудихме, защо за него имаше толкова негативни коментари в Интернет.
Без да губим време се впуснахме в една вечерна разходка из града. Минахме покрай
президентския дворец:
От там се отправихме към
Братиславския замък:
Мястото е приятно, с хубав изглед към река Дунав. Лятно време във вътрешния двор се провеждат концерти и други културни мероприятия и като цяло районът е популярно място за разходка и отдих на местните.
Река Дунав и един от големите социалистически квартали на заден план
Почерпихме се с по една бира за успешното пристигане:
На следващия ден решихме да се възползваме от услугите на една безплатна пешеходна обиколка, или както ги наричат на английски “Free walking tour”. Ще вметна две думи за тези, които не са запознати с концепцията. Става дума за обиколка в рамките на 2 – 3 часа, обикновено водена от местни хора, на която се посещават редица забележителности в дадения град и съответно се предоставя най-различна информация и любопитни факти, и истории. Всичко това е напълно безплатно, но съответните гидове те подканват, ако си останал доволен от обиколката, да им оставиш нещичко, под формата на бакшиш. Реално 90% от хората оставят по нещо и доста от тези гидове всъщност се издържат само от такива турове. При всички положения на нас концепцията доста ни допадна, а и с малко късмет и добър екскурзовод се научават много любопитни неща, с което се придобива едно много по-добро впечатление от града.
Поглед към замъка по пътя към стария град:
Началото на
Стария град:
Обиколката ни започна от
паметника на Hviezdoslav –
известен словашки поет, техният Иван Вазов, ако мога така да се изразя
От там минахме покрай сградата на
Словашкия народен театър:
Минахме покрай тази скулптура в стария град, много популярна за туристите. Зад нея не се крие някаква история и самите словаци се шегуват, че това е начина, по който изглежда словака на работното си място, или че така словашките мъже въздишат по преминаващите жени:
Стигнахме и до стария пазарен площад. През Средновековието той е бил центъра на градския живот и на него са се провеждали всякакви значими мероприятия, включително и екзекуции:
Катедралата в другия край на площада:
Още една снимка от улиците на стария град на Братислава:
Посетихме една нестандартно изглеждаща църква, в стил модернизъм.
Обиколката ни свърши в непосредствена близост до тази църква, на едно малко площадче, което не блестеше с нищо, но всъщност е станало част от историята.
Словаците имат голям комплекс по отношение на чехите. Чехия е по-голяма, по-богата държава и във всяко отношение винаги е доминирала над Словакия, дори що се отнася до футбол и хокей. Освен това много словаци се считат и за народ с неособено развито гражданско общество и твърдят, че обикновено на техните протести хората просто стоят и пушат цигари, като само от време на време може да се чуе някой единичен възглас. На фона на това Словакия напълно остава на заден план по време на Пражката пролет през 1968-а година. Действително, тогава Прага е в центъра на събитията, но ето тази емблематична снимка, която обикаля света тогава, всъщност е заснета в Братислава:
Съветските войски влизат в Чехословакия и съответно е трябвало да установят контрол и над Братислава. Влизайки в града те биват посрещани от протестиращи хора и местните журналисти веднага започват да снимат случващото се. Една от основните задачи на съветските войски е било затварянето на централите на всички вестници и печатници в града. Именно на този площад се е помещавал един от големите регионални вестници, но първоначално местни излъгали руснаците и ги пратили на другия край на града. Това дало на журналистите 2 – 3 часа и те бързо отпечатали новия брой на вестника, заедно със снимки като тази, след което бързо ги раздали на австрийски туристи по улиците. Така още на следващия ден тази снимка обиколила всички големи ежедневници и инвазията в Чехословакия станала известна на целия свят.
Следващата ни спирка по дългия път на север бе
град Бърно в Чехия
Тук планирахме да се отбием транзитно за няколко часа.
Паркирахме в непосредствена близост до центъра и веднага се отправихме към пешеходната зона:
Това е
църквата “Св. Якоб”,
под която се крие една много необичайна градска забележителност:
Става дума за
костницата в Бърно,
втората най-голяма в Европа след Парижките катакомби. Тук първоначално се е намирало гробище, като през 17-ти век се построява крипта и костница, които бързо се запълват, заради чести епидемии от холера и чума. В края на 18-ти век гробището се закрива от хигиенни съображения и входовете към костницата биват зазидани. Откриват я чак през 2001-а година, след което решават да я възстановят и да я направят достъпна за туристи. Не е най-положителното място на света, но пък е и нещо, което не може да се види всеки ден:
Минахме през цялата пешеходна улица, която беше много приятна.
Разходката ни продължи покрай старата
пивоварна “Старобърно”
Макдоналдс ряпа да ядат… друго си е
pivni drive-in!
От там стигнахме до хълма, на който е разположен
замъка на Бърно,
построен за първи път на това място през 13-ти век:
Тук се помещаваше музей, който не можехме да посетим заради късния час, но пък получихме много хубава гледка към града:
Поглед към величествената
катедрала “Св. Петър и Павел”
Един симпатичен площад в старата част на Бърно, с въпросната катедрала на заден план:
Разходката ни в града приключи с
дегустация на чешка бира
(освен за шофьора, но той си навакса в Прага). И за трима ни това беше първо посещение в Чехия и действително се убедихме, че чешката бира е много хубава и много евтина! “Старопрамен”, “Старобърно”, “Козел” и други чешки бири в центъра на Бърно или Прага съвсем спокойно могат да се намерят на цени около 2,20 – 2,50 лв. Предполагам ще се съгласите, че в центъра на София това би струвало повече. Храната също е достъпна, като цените са леко по-високи от българските. Чехите са взаимствали доста от немската и унгарската кухня, и съответно имат ястия като “шницел” и “гулаш”.
Бирата без преувеличение е най-евтината напитка
По-евтина е от кóлата и от чая. Чехите си я
обичат и си пият в промишлени количества. Минавайки покрай ресторантите
и бирариите в центъра на Бърно рядко можеш да видиш маса, която да не е
отрупана с няколко халби. Дори преди няколко години е имало предложение
в парламента да се въведе закон, който да задължава ресторантьорите да
предлагат задължително в менюто си поне една напитка, по-евтина от
бирата, но това предложение така и не било прието
В късния следобед
продължихме пътя си към Прага
Останах с много лошо впечатление от настилката по магистралата Бърно – Прага. По една немалка отсечка основата се състои от бетонни блокове и съответно се усещат много неприятни пропадания при преминаването от един такъв блок на друг, а също така има и осезаемо друсане.
На следващия ден решихме да направим една безплатна обиколка и на
Прага
Имахме страхотен гид – много знаещ и духовит.
Обиколката започна от пазарния площад. Високата сграда на заден план е
старата община:
Снимах тази сграда, защото тя е един от малкото примери за останала ренесансова архитектура в Прага. В тази част на града са живеели богати хора, които са искали винаги да бъдат в крак с всякакви тенденции, било то мода или архитектура. Съответно често е имало промени по фасадите, или направо къщите са били събаряни и са били издигани на ново.
През Средновековието голяма част от населението на града е било неграмотно, затова не е имало много смисъл търговците да пишат по сградите си какво продават, или какъв занаят практикуват. По тази причина просто са украсявали фасадите си подобаващо. В тази къща е живял бижутер:
В този вътрешен двор можеше да се види още един пример за запазена ренесансова архитектура:
Две думи за
историята на града
Още от древни времена на това място е съществувало селище, но истинския си разцвет Прага претърпява през 14-и век с управлението на Карл IV – крал на Бохемия и впоследствие император на Свещената Римска империя. По някаква причина той много харесва Прага и съответно я прави столица на Бохемия и третия най-голям град в Европа след Рим и Константинопол.
Стигнахме и до известния
астрономически часовник,
който се намира на сградата на старата община:
Около него се намират множество статуи,
някои от които бяха свалени за ремонт. Някои представят пороци (суета,
алчност), хора, занимаващи се с достойни дела (астроном, философ,
хронист), както и самата смърт под формата на скелет.
Стигахме и до известния
Карлов мост
Тези кули, разположени на двата подстъпа към моста са били използвани за събиране на такса от преминаващи конници, или каруци:
Карлов мост с поглед към Пражкия замък:
Това разпятие се намира на самия Карлов мост. Интересно за него е, че под надписа “INRI”, на иврит е написан цитат от една юдеистка молитва. Историята е, че през средните векове е имало закон, че всеки преминаващ по моста е трябвало да се спре пред това разпятие и да се помоли. Съответно веднъж един евреин го подминал просто така и не само, че бил глобен, но и към статуята бил добавен този надпис, което било безкрайно обидно и унизително за еврейската общност.
Другият край на Карлов мост:
От другата страна се намира по-малката част от стария град. В тази посока се е намирал някогашния еврейски квартал. Районът е известен като родното място на Франц Кафка – един от най-значимите немскоезични писатели на 20-ти век, който е имал еврейски произход. Съответно в тази част на града всякакви кафета и заведения носят неговото име:
Качихме се до замъка, откъдето имаше прекрасна гледка над града:
Тук е също така и резиденцията на чешкия президент.
Поглед към красивата
катедрала „Св.Вит“,
която също се намира в замъка:
Поглед отвътре:
Нямаше съмнение какво ще се консумира като напитка на обяд :
За следобедна разходка решихме да отидем до
Вишехрад – хълм, на който в миналото се е разполагала крепост
Сега мястото е предимно парк, който е много популярен за местните и бяхме щастливи, че успяхме да се откъснем от тълпите с туристи. Също така направихме и някои красиви снимки на река Вълтава, с изглед към стария град:
При предното ми посещение в Словакия опитах “Кофола” и сега реших да повторя. Това е чехословашката версия на Кока-Кола, тъй като последната е била дефицитна стока по соц. време. Напитката е интересна, но по-скоро бих препоръчал да си я поръчате в някое заведение, още повече ако я правят на място. Разликата е голяма и не е в полза на купешката Кофола 😉
Като финал на разходката ни минахме покрай градската телевизионна кула:
Завършена е в началото на 90-те и впоследствие поканили един известен чешки скулптор да я удостои с вниманието си. Той поставил скулптури на бебета, които се катерят по нея. Няма да коментирам повече…
Направи ми впечатление, че
в Прага живеят доста българи
Не си представях, че Чехия е популярна
дестинация за икономически емигранти, но явно доста сънародници я
предпочитат. Беше смешно докато пазарувахме в един магазин за сувенири в
центъра. На входа на магазина стоеше човек, към когото да се обърнеш,
ако имаш въпроси и който да те гледа да не крадеш. Съответно с Драго си
водим разговор около него:
– Не са лоши магнитите тука.
– Да де, ама нещо няма ценички.
В този момент въпросният тип се обади и каза на чист български:
– Ето ги тука отзад са ценичките
Последно нещо, което ни направи впечатление. Всяко… наистина всяко малко квартално магазинче, в което влязохме в града, се държеше от виетнамец. Тоталният монопол просто…
Няма коментари:
Публикуване на коментар