С Голф из Кавказ (2017) (4) Баку, Азербайджан

 Едно кратко клипче от влизането ни в Баку. Специално пуснахме местно радио с идеята да създадем атмосфера.

 Както и очаквахме Баку бе много излъскан. Излязохме за една вечерна разходка. Центърът блестеше от чистота:

Един "петзвезден" подлез. Малко са ми кичозни подобни неща. Изпълнение в стил "моето джакузи е колкото твоя хол".

Крайморската алея:

Поглед към огнените кули - символа на Баку. Като цяло пламъкът е символ на Азербайджан. Самото име "Азербайджан" означава "огнена земя" на персийки. Така персите наричат северозападния регион на своята държава, а през 1918-а година, когато се създава кратко просъществувалата Азербайджанска демократическа република, по политически причини се взима същото име. Изобщо това име им е харесало на азерите, защото са го взели и като име за народа си. Преди това са били наричани по различни начини, например персийски турци или кавказки татари.

Пешеходната зона на Баку на следващата сутрин:

И тук не пропуснахме да направим една пешеходна обиколка на централната градска част.

Една красива стара градска градина:

Част от пистата за формула 1, която реално обхваща ключови булеварди в града:

Стените на стария град:

Булевард с архитектура от края на 19-ти век - период, който в историята на града е известен като "петролен бум". Реално това е периода на най-бързо развитие на града, когато и логично най-много се повишава стандарта на живот тук. Ситуацията обаче се променя с идването на болшевиките, когато петролната промишленост се одържавява, а имуществото на нефтените магнати бива конфискувано.

Най-интересното място в Баку безспорно е стария град. Тук най-ярко може да се види наследството, което Персийската империя е оставила по тези земи.

Дворецът на ширваншаховете, който за съжаление без затворен на този ден.

В стария град има малък музей на миниатюрните книги. Една снимка от българската секция:

По улиците на стария град:

Една много интересна странноприемница, която в днешно време е преустроена на луксозен ресторант. Тези килийки са били стаите, където са отсядали гостите, а площта по средата е била отредена за животните.

Най-старата джамия в града:

Занаятчийската улица. На заден план на първата снимка се вижда кулата на девицата:

Поради своята екзотичност старият град в Баку е бил любимото място на съветските режисьори за заснемане на филми или сцени, свързани по някакъв начин с Близкия изток. Тук например е снимана известната съветска класика "Диамантената ръка".

В стария град имаше няколко стари странноприемници. Ето една, чиято вътрешна част е преустроена на бар:

 

Персийски килим с Ленин...че даже и Космосът е намесен в цялата работа



Един стар хладилник, който се използваше като малка библиотечка за обмен на книги. Всеки може да остави книга тук или да вземе някоя, която му се струва интересна. Така че ако имате КАМАЗ тук ще намерите полезна литература .



Още две снимки от пешеходната зона. Трябва да призная, че в центъра на Баку всичко бе по конец. Настилки, фасади, оцеленяване...просто чудесно.





Нашият гид - Айдан. Изкуших се да я попитам за мнението й относно Хайдар Алиев и този култ към него. Интересно ми беше какво смятат обикновените азери по въпроса. По нейните думи всичко се правело поради факта, че синът му е президент в момента. Тя не го считаше за някакъв бележит държавник. Не знам дали останалите граждани споделят нейното мнение.



Ученичка от Баку. Дебнех я 20-на секунди, докато погледне към обектива. Тя естествено се усети, че я снимах, при което се разсмя. На мен също ми стана смешно. Забавно е да снимаш живота по улицата :



Все пак в по-вътрешните улици на стария град можеха да се видят и по-запуснати улички:



Най-бързата кола в Баку!



По сувенирните магазини:



Кулата на девицата. Не се знае със сигурност с каква цел е построена, но пък има много легенди около нея. Не съм ги чел, но са над 20 .


По молба на моя приятел Драго, който е върл левскар, направих един "вековен поздрав" за Левски-София от Баку.



Следваше да тръгнем към едно от близките възвишения и да видим центъра отвисоко:


Стигнахме до най-известната наблюдателна площадка...то пък се оказа, че снимат филм горе.


Все пак бяха оставили някакво пространство за жадки за гледки хора, като нас .


В подножието на огнените кули:




По пътя надолу:



Една интересна сграда, на която са поставени скулптури на най-бележитите азербайджански поети и писатели:



За да не кажете, че снимам само деца и старци ето Ви една красива забързана жена :



И за финал една последна снимка от кея с огнените кули, осветени с цветовете на националното знаме.

 

 Ако трябва да обобщя впечатленията си от Баку бих казал, че градът е много модерен и благоустроен. Инфраструктурата и въобще градската среда са на много високо ниво и навсякъде се забелязва колко динамично се развива той. Очевидно са свършили и много добра работа по отношение на опазването и представянето на своето културно наследство. Освен това мисля, че като цяло градът изглежда много стилен и не се е изпадало в някакви крайности тип "Скопие 2014" или някакъв друг вид мутробарок. От друга страна обаче мисля, че Баку е един фасаден град, направен с цел да е лицето на Азербайджан пред света. Град, с който да кажат "вижте ни колко сме напред". Стандартът на живот в останалата част на страната ми се стори доста по-нисък. А и някак си не ми се струва правилно в една държава от едната страна да е Баку с лъснатите булеварди, мерцедесите и Формула 1, от другата страна Ладите и Волгите, които започнаха отново да доминират автопарка броени километри след като напуснахме града.

Бях видял на картата някакви плажове близо до Баку и преди да се отправим на запад си бяхме наумили да наминем и да се изкъпем в Каспийско море. Стигнахме близо до морето, попаднахме обаче на някакъв частен хотелски комплекс и не ни пуснаха да преминем. Пробвахме по-нататък и пак същата работа. Човекът на второто място ни каза, че малко по-нагоре имало безплатен плаж, но че като цяло по крайбрежието била голяма мръсотия и не ни препоръчваше да се къпем.

Намерихме безплатния плаж...човекът имаше право. Плажът изглеждаше все едно са правили военен десант на него.



Мръсотията беше голЕма. Дори сред различните артикули видяхме спринцовка с игла, но поне ползвателят отговорно беше сложил капачката на иглата. Отделно водата беше ледена. Топнахме краката колкото да се отчетем. Все пак цялата ситуация не ни попречи да се направим на морски гларуси и да заемаме съблазнителни пози, макар че тук можехме да съблазним единствено Жигулата от горната снимка:



Поехме на запад. Пътят беше скоростен, тип съветска магистрала, с ограничение 110 км/ч, но минаваше през много населени места и постоянно имаше табели за по-ниска скорост. Отделно навсякъде имаше камери и ченгета. Много беше потискащо и трябваше постоянно да се озъртаме. Шофираше се с една напрегнатост, но бяхме стриктни като курсист на първия си час по кормуване. Поради това, когато ни спряха на една караулка на 250 км след Баку първата ми мисъл беше "- Ще ме хванат да ме разходят. Абсолютно нищо не сме нарушили сега".

То пък все така ставаше, че Георги беше шофьор когато влизахме в такива филми. Отиде с ченгето в караулката, върна се след 5-6 мин и ми каза:
- Ваньо, идвай да превеждаш. Пак сме нарушили нещо.

Отивам и аз вътре. Почнахме да си говорим с един мазен 50-годишен милиционер. Пишеше си му на челото, че е корумпиран. Започна да ни обяснява, как преди 100 и бабината му километра, при ограничение 70 ние сме били минали със 100, а преди 84 км при ограничение 90 сме минали със 110 и тем подобни. Отделно изпреварвания отдясно сме били правили. Показаха ни някаква снимка на Голф-а, но не бяхме убедени, че това е доказателство. Както споменах камери имаше на всеки метър по този път. Ясно е, че ни снимат, но не видях някакви конкретни данни за нашата скорост и за ограничението към онзи момент. Просто снимка на Голф-а и някакви неща на азербайджански. За съжаление чак впоследствие се усетихме за някои неща, с които ставаше напълно ясно, че ни пускат по пързалката. Гадовете притежаваха елемента на изненадата. Например казаха ни, че в някакъв момент сме преминали със скорост 127 км/ч, а ние такава скорост не сме развивали изобщо! 100%! Също така още ходейки към караулката полицаят казал на Георги:
- Сега ще ви глобявам.

Чакай, бе, откъде знаеш, че сме нарушили нещо? Ние в този момент си караме нормално, а ти стърчиш на пътя. Не е като да имаш някакви слушалки и да ти подават информация.

Както и да е. Почнаха преговорите. Първоначално почнах с "не сме". "Не сме карали с такава скорост", "не сме изпреварвали отдясно". "Сте", "сте", "сте". Преминахме на следващия етап - сумата от 200 маната (курсът в общи линии си е 1 манат = 1 лв.), която ние естествено не искаме да плащаме. От там се мина през "по-приятните теми" като "какви сме, що сме?". Доволен беше, че посещаваме Азербайджан.
- Ааа, молодцы, молодцы - възкликна.

Похвали ме, че говоря добре руски и попита дали не съм живял в Москва? What the fuck, бе, човек...това пък как ти го роди акъла. Опитах да размекна студеното ми милиционерско сърце като му разказвах колко е хубаво в страната му, пък хората колко са прекрасни и т.н. Покапа му мед на сърцето, обаче по въпроса за паричките беше непреклонен.

- Айде, плащате 200 маната.

Зададох стратегически въпрос.

- Какви варианти имаме?
- В България може ли така? - подсмихна се мазно той.
- Може.
- И как става?
- Както се договорим.
- Е, явно навсякъде по света е едно и също. - каза философски той.

Големи мислители всички в тоя Азербайджан...

- Колко давате?
- 20 евро.
- Много е малко. 70.
- Не, 20 евро.

Това продължи още няколко минути и като цяло тази епопея вече се протакваше цял час. На края му предложих 40 евро, той каза да ги направим 50 и това беше окончателната сума. Хвърлихме ги на бюрото, той ги скри под шапката с отработено движение и това беше края на историята.

Една гора пари ни взеха тия боклуци, но това беше положението. Не успяхме да се измъкнем по по-благоприятен начин. Трябва да се науча да им се отварям повече, че ако продължавам така в Средна Азия бързо ще окапя .

С Георги се разбрахме, че сме изчерпали това перо от бюджета и повече никакви пари на полицаи, митничари и всякакви такива. След 100 км стигнахме град Ганджа, който е трети по големина в страната. Името винаги предизвиква леко учудване и усмивка сред българи и въобще чужденци. Еми така се казва на английски...на азербайджански език е "Гендже".



На влизане в града:



Градът е роден на Низами Ганджеви - най-бележитият азербайджански (тогава персийки) поет, живял през средните векове.



По същество градът беше по-скоро скучен. В централната част:



Централният площад беше хубав. Голямата сграда на общината; по съветски тип.



Разбира се няма как площадът да не се казва "Хайдар Алиев"



Тук беше много впечатляващо гостоприемството на хората. Влязохме в една дюнерджийница и собственикът веднага ни заприказва. Разказахме си нашата приказка, след което той започна да разказва за историята на града и какво бихме могли да посетим. Насочи ни и на края направо щяхме да паднем като каза:
- За съжаление нямам възможност да ви разведа, понеже няма как да напусна работа.

От другата страна на площада имаше една стара джамия и градска баня:







Минавайки през центъра се срещнахме с този човек. Според мен си беше от тези "майсторите на спорта", които ги има и по нашите градинки. Аз с фотоапарата на врата съм магнит за всякакви хора, на които са им интересни гостите на града им. Съответно човекът като ни видя се провикна:

- Добре дошли!

Благодарих му и го попитах, дали бих могъл да го снимам? Той веднага дойде и започна да ни пожелава някакви хубави неща и да ни казва, че винаги сме добре дошли тук. Накрая ми зададе следния въпрос:

- Някой обиждал ли ви е тук?
- Ами не, всъщност всички са много мили и гостоприемни.
- Никой няма право да ви обижда, защото вие сте наши гости.

Голям пич. После се замислих, дали не трябваше да му се оплача от полицията, но при тях не мисля, че става въпрос за обиждане. По-скоро просто такъв е маниера на работа .



Влизайки откъм Баку видяхме табела за един стар ислямски мавзолей, който също искахме да посетим. Върнахме се, завихме съгласно табелата, но след това други табели не последваха. Накрая се забихме из едни порутени квартали, попаднахме в задръстване...омотахме се отвсякъде, така че просто решихме да си ходим.

Напускайки града видяхме мегаломански парк, носещ името на...познахте! - Хайдар Алиев.



С това се изчерпи нашето пътуване из Азербайджан. Предстоеше ни за трети и последен път да влезем в Грузия. До границата оставаха 140 км.  

 

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ.... 

 

С Голф из Кавказ (2017) (5) Гори, Местия, Ушгули и Батуми, Грузия