Качихме се на царския път и се отправихме към Казабланка. Между другото коя предполагате е най-популярната марка автомобили в Мароко? Може би ще се изненадате, но това със сигурност е Дачия. Масово се карат като таксиметрови или фирмени автомобили, но също така изключително често срещани като частни коли. Френските марки също са много популярни и очевидно Дачия използва „отъпканите пътеки“ на Рено. Въпреки всичко смятам, че е впечатляващо и похвално, че румънците реализират продукцията си на такъв немалък пазар.
С Ясин се срещнахме на площада пред джамията. Той беше много приветлив, учтив и интелигентен младеж. Учеше английска филология и говореше чудесен английски. Интересно беше, че семейството му е берберско и по стечение на обстоятелствата вкъщи общуваше с баща си на арабски, а с майка си на берберски.
Първата ни спирка бяха двете медини, т.нар. „външна медина“, където сградите са собственост на гражданите и те се грижат за поддържането на улиците, както и за организацията на сергиите и магазините. Във „вътрешната медина“ търговската дейност бе регулирана от държавата и съответно там беше много по-чисто и подредено. Няколко снимки от разходката ни:
За Казабланка стигнахме до извода, че тук има хора, които „работят нещо“. Какво имам предвид с това ли? Разхождайки се из Маракеш бях споделил на Георги, че до момента в цяло Мароко не видях един човек да бърза или да си дава зор за нещо.
- Абе аз не видях един човек да работи... – отвърна той.
Шегата настрана, но на моменти човек наистина има чувството, че 90% от хората просто са си опънали една сергия и седят пред къщите си. Основен поминък сякаш е търговията по пазарите и тарикатлъка на дребно по улиците и паркингите. В Казабланка за първи път видяхме производствени бази и индустриални площи. Също така по улиците имаше и хора с костюми, нямаше ги сергиите и битаците, които в Маракеш бяха окупирали всяко едно обществено пространство. Съответно тук би трябвало да има хора, които „работят нещо“ . Покрай тази тема често си измисляхме и други шеги. Например се „подигравахме“ на един бензинджия как така се е хванал да работи тук за някого и толкова ли е залухан да не може да върти някой тарикатлък на пазара.
Хванахме трамвая, за да посетим пазара за камилско месо:
Камилското месо не е толкова популярно в Мароко, но на този пазар може да се закупи. Също така е възможно човек да дойде тук със собствено месо, което да му бъде сготвено срещу малка сума.
Важно било да се остави главата на камилата към останалата, вече одрана част от тялото, за да се види дали е било младо или старо животното.
Сбогувахме се с Ясин и му благодарихме за отделеното време и за интересните разговори:
Беше време да продължим към столицата Рабат, която се намираше едва на 90 км. Пристигнахме, отдъхнахме набързо и се отправихме на следобедна разходка. Една възстановена древна картагенска крепост, която вече беше затворила:
Рабат е едва на 7-о място по големина сред мароканските градове, но определено бе най-чистия досега. Столицата си личеше. Улиците и тротоарите бяха много добре поддържани, отделно правеха впечатленията многобройните зелени площи, които обилно се поливаха:
Посетихме кулата Хасан, която се явява минаре на незавършена джамия от 12-ти век. Срещу нея се разполагаше мавзолеят на крал Мохамед V, който е дядо на сегашния крал Мохамед VI.
Денят ни свърши с красив залез и поглед към Атлантическия океан:
Вечерен Рабат:
Безспорно на всички Рабат много ни хареса и със сигурност е нашия фаворит от големите градове на Мароко. Океанското местоположение, чистотата, палмите и многото бели фасади на сградите създаваха леко усещането като за някой екзотичен курорт. Нямаше ги досадниците, нямаше ги сергиите на всеки метър и като пешеходци можехме да се придвижваме комфортно и необезпокоявано.
На следващия ден се отправихме на север. На този ден ни предстоеше отново да се завърнем в Европа. Наближихме покрайнините на Танжер. Габи искаше да посетим т.нар. „пещера на Херкулес“ и все пак да видим някой плаж, за да потопим крака в океана. Въпросната пещера е със свободен вход. В нея има голям процеп с изглед към океана. Водят го, че имал формата на континента Африка. На мен лично не ми изглежда така...може би погледнато откъм океана.
Отидохме и до един красив, просторен и почти празен плаж в съседство с пещерата:
Границата ни посрещна с познатия ни вече хаос от мароканска страна. Преминаването отне около два часа и съответно изпуснахме ферибота, който си бяхме набелязали. Получи се добре, защото имахме около час и половина време, в което отидохме до центъра на Сеута да пием по нещо. Градчето всъщност се оказа много уютно и приятно в централната си част. Усещаше се една романтична лятна средиземноморска атмосфера.
Около 30% от населението на Сеута са с арабски произход, но въпреки това разликите с Мароко бяха огромни. Изобщо почувствахме се в Европа, макар географски да бяхме все още в Африка. Сякаш на всички ни беше паднал камък от гърдите и бяхме влезли обратно в цивилизацията след хаоса и непредвидимостта през последните десетина дена.
Една снимка на дружинката ни като за край на пътешествието. Връщахме се отново в Иберия, но аз признавам само един полуостров:
Мъжката част на групата ни единодушно признахме Габи за „женски
терминатор“, тъй като единствено тя беше бетон през цялото време и не се
занимаваше с някакви здравословни проблеми.
Казахме „довиждане“ на Сеута и на
Африка. Аз лично със сигурност казвам „довиждане“ на Африка и се надявам
в бъдеще да мога да опознавам и други страни от континента.
Пренощувахме в Малага и на другия ден отново се завърнахме в Мадрид.
Оставих другарчетата в центъра и с тях също си казах „довиждане“. Аз съм
мадридски зет в Германия, така че минах през блока на приятелката да
взема малко зимнина. Натоварих един голям кашон с испански месни
деликатеси, маслини и какво ли още не. На този етап за мен пътешествието
беше приключило и до комините на Рурската област ми оставаха още 1800
км транзитен преход. Голфчето за пореден път ме върна безаварийно. Тя
количката се е доказала отдавна, но всеки път продължава да ме удивлява
със своята надеждност. Не скръцна веднъж за тези 8000 км...изобщо не ги
усети дори.
Няколко финални разсъждения относно пътуването. Трудно ми е да опиша
накратко нашите впечатления, но ако трябва все пак да опитам, то бих
казал, че Мароко със сигурност е интересна страна с красива и преди
всичко разнообразна природа. Освен това има много богата история и
съхранено културно наследство. Срещнахме също така много приветливи,
гостоприемни и непокварени хора, контактът с които беше удоволствие. От
другата страна имаше много мръсотия, хаос и долнопробни измекярски
изпълнения на дребно. Просто животът тук има свой собствен ритъм
и...ако мога така да се изразя...“правилата на играта са други“. За мен
беше много учудващо, непонятно и чак тъжно как може млади, здрави хора
да нямат абсолютно никакви амбиции и желание за развитие и
самоусъвършенстване, и единствената им „работа“ да беше да се подпират
по улиците и да гледат как да завъртят някоя дребна схема. Те обаче се
чувстваха напълно пълноценни така и да вземат от някого 30 дирхама чрез
някой дребен тарикатлък напълно би им осмислил деня. Със сигурност мога
да кажа, че аз получих от Мароко това, за което бях отишъл. Копнеех за
едно ново приключение, на което да посетя едно коренно различно място,
тъй като, както обичам да казвам „ми омръзна да гледам черкви и
салтанати по Европата“
. Бих казал, че това не е дестинация за всеки и културните разлики
определено трябва да се отчетат предварително, но ако искате едно
различно преживяване с лека нотка на предизвикателство, то определено
бихте могли да разгледате варианта за посещение на Мароко!
Благодаря ви за отделеното време и за вниманието!
КРАЙ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар