Следващата ми спирка по маршрута беше красивият град Йорк. Същият онзи, който е откраднал името си от Ню Йорк, хаха (някои американци наистина мислят така 😁). Паркирах по-далече от стария град и се запътих пеша натам. По път ми направи впечатление тази стара входна арка към едно местно училище. Явно в по-стари времена момичетата са влизали само оттук.
Преминах реката и навлязох в стария град.
Голяма част от крепостните стени са все още запазени:
Градът впечатляваше с красива архитектура и добре запазени цели малки средновековни улици:
Усещаше се приповдигната празнична атмосфера предвид предстоящия платинен юбилей на кралица Елизабет II, отбелязващ 70 години начело на Британската монархия.
Най-впечатляващата сграда в стария град безспорно е готическата катедрала. Макар да съм влизал в множество храмове в какви ли не държави, все пак се впечатлих от изяществото и грандиозността на Йоркската катедрала:
Като част от разходката направих и обиколката по старите крепостни стени:
За финал бях решил да посетя някой от градските музеи и се спрях на "York Castle Museum". Най-любопитното място тук беше една цялостно пресъздадена улица от Викторианската епоха. Бяха се постарали да създадат реалистично преживяване - улицата на моменти ставаше притъмнена с едвам мъждукащи улични светлини, чуваше се шум от падащ дъжд, тропот на копита и улични подвиквания:
След Йорк, верен на принципите на своето пътуване, се насочих към природния парк Lake district. Постепенно се придвижвах все по на север. Нямах някакъв ясен план къде точно искам да отида, тъй като целия регион, където са разположени множеството езера, е доста обширен.
Реших да поема към едно от по-големите езера и градчето Windermere. Достигайки там бях доста изненадан и то неприятно. Беше ми ясно, че не отивам някъде в дивата пустош, но все пак не си представях така един природен парк. Мястото беше много популярно и комерсиализирано. Фрашкано с хора и коли, задръствания по пътищата, навсякъде знаци "частен терен" и "не паркирай". Бариери, хотели, ресторанти, голф- и яхтени клубове...все неща, които исках да избегна идвайки в природен парк.
Все пак успях да открия една тиха и по-закътана екопътека и успях да се насладя на малко природа и тишина:
На този етап бях леко разочарован, но за щастие след кратко търсене в Интернет успях да се добера до наистина красиво и спокойно място. Отправих се към градчето и езерото Buttermere.
Придвижвах се по това леко разбито пътче, широко като за една кола и периодично трябваше да отбивам, за да се разминавам с насрещно преминаващите автомобили, които за щастие не бяха много. Гледките по пътя бяха страхотни, реших и да заснема едно кратко видео:
Наближавайки Buttermere пейзажът ставаше все по-красив:
Леко и спокойно достигнах крайната си цел:
Тук се заприказвах набързо с Джефри - възрастен англичанин, който пътуваше със съпругата си и също беше спрял за снимки. Каза ми, че в Шотландия навсякъде има подобни гледки. Не е зле, на прав път бяха значи 😉.
Напуснах Lake district и след около час-два трябваше да спра за снимка при следващата забележителност - табелата "Добре дошли в Шотландия" 😉:
Пренощувах в колата и на следващата сутрин достигнах шотландската столица Единбург. Градът ме заплени от самото начало.
Шотландският патриотизъм и желанието за еманципиране от Англия се усещаха повсеместно:
В стария град преобладаваше готическата архитектура, заедно с редица паметници на бележити шотландци.
Разбира се няма как да се почувствам в Шотландия ако не съм видял гайдар с традиционно облекло 😄:
Видях тези двама мъже в гръб и тъй като много ми харесаха носиите им не се сдържах да не ги помоля за снимка. Младият мъж каза, че другият му е баща и днес е специален ден за тях, тъй като се отправяли на церемонията по придобиване на шотландско гражданство, след което щяло да има семейно празненство. Не разпитвах допълнително, но отчитайки цвета на кожата и разликите във външния вид вероятно младият мъж е осиновен. Сподели ми, че много се гордеят с шотландския си произход и традиции:
Интересна гледка беше полицейска кола с надпис "Полиция" на английски и на шотландски келтски. Не видях тук други надписи на шотландски и мога да заявя, че в Единбург той изобщо не присъства под никаква форма. На остров Скай беше малко по-различно, но за това по-нататък в пътеписа.
Интересен музей, който посетих беше "The people's story". Представя развитието на Единбург през вековете чрез призмата на хората, които са живеели в него. Представени бяха документи, снимки, писма и всевъзможни експонати от бита. Животът им хич не е бил лек и виждайки как местните жители са преживявали периоди на епидемии, тежка бедност и безперспективност, фрапантна липса на нормални комунални и битови условия, човек си дава сметка, че високият стандарт на живот, който съществува днес в Единбург е нещо, което се е създавало векове наред, заедно с икономическото замогване и развитието на цялото общество.
За съжаление не успях да посетя Единбургския замък, поради изчерпаните билети. Видях обаче двореца-резиденция на кралица Елизабет II:
От тук продължих към близкия хълм, откъдето се разкриваше чудесна панорама над града:
Но най-хубавото и известно място за панорамки снимки на стария град е Calton Hill:
Последната ми спирка беше Националния музей на Шотландия. Приятно изненадан останах от факта, че всички държавни музеи в Шотландия са безплатни, явно за да имат всички граждани възможност да се докоснат до тях:
След Единбург нямаше как да не се отправя към Глазгоу, който се намираше на около 1 час път оттук. Трафикът между двата града беше много сериозен и придвижването в късните следобедни часове беше бавно.
В Глазгоу се настаних в един хостел и веднага побързах да изляза и да се срещна с моя приятел Пешо от България, когото не бях виждал от много години. Получи се хубава бирена среща, изпълнена с весели разговори:
Хостелът ми се оказа леко клошарски - не особено чист, без топла вода освен в банята на долния етаж и което най-много ме дразнеше - миризмата на трева навсякъде по-коридорите. Заспах си сладко, но естествено хората в стаята ми си дойдоха по нощите с гръм и трясък и се събудих. Класика... Явно остарявам, може би преди 10 години щеше да ми е вълнуващо и интересно, макар че не съм сигурен 😁.
Отправих се към центъра:
Глазгоу е икономическото сърце на Шотландия и макар може би да не е толкова красив и туристически като Единбург също беше изключително приятен и елегантен град:
Площад "Крал Джордж" за мен беше най-впечатляващото място в Глазгоу. На него също бяха разположени паметници на значими шотландци, като в моите очи най-много се отличи този на Уилям Гладстон, когото добре познаваме като приятел и застъпник на България, привлякъл вниманието на цяла Европа към българския народ след потушаването на Априлското въстание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар