Здравейте, пътешественици! През 2023-та година се отдадох на интензивна строителна дейност, опитайки се да реставрирам една стара наследствена къща в Балкана и неминуемо пътешествията трябваше да останат на заден план. И въпреки всичко нямаше как да позволя годината да се изниже без никакво пътуване с верния Голф, затова в края на октомври с приятелката ми Бланка се отправихме към историческия регион Кападокия, където от край време си мечтаех да отида.
Това е карта на нашия маршрут. За 1 седмица изминахме 2800 км.
По пътя посетихме следните градове и забележителности:
- столицата Анкара и солното езеро Туз гьол
- град Невшехир и по-голямата част от селата в историческата част на регион Кападокия
- град Деринкую и подземния град
- Истанбул
И след това въведение нека започна да разказвам хронологично.
Официално пътуването ни започна от Плевен. Преминахме прохода Троян - Кърнаре, познат още като Беклемето. На билото се откри величествена гледка и спряхме за снимка. Вятърът се оказа изключително силен и пронизваше като с нож, поради което не успяхме да се задържим извън колата за повече от няколко минути и трябваше панически да се отправим надолу в посока с. Кърнаре.
При Пловдив се качихме на магистрала "Тракия" и след няколко часа вече преминахме турската граница.
Първата ни нощувка беше в Истанбул и се оказа пълна с редица изненади. Прекосихме огромния мегаполис и умишлено бяхме избрали хотел в азиатската част, в края на града и близо до магистралата, по която се движехме. Идеята беше просто да пренощуваме и да можем на другия ден да продължим и да не губим време в Истанбулския трафик. Резервацията бяхме направили през booking.com и мястото изглеждаше нормално. Нито по снимките, нито по коментарите очаквахме нещо по-различно от евтин бюджетен хотел. Навигацията ни отведе до мястото, но с изненада установихме, че хотел тук няма. Открихме една единствена табелка, която обаче водеше към някаква задънена улица, пълна с входове за снабдяване на магазини. Обикаляме около час, час и половина из квартала и не успявахме да намерим мястото. В крайна сметка "хотелът" се оказа всъщност хостел и представляваше просто апартамент в една жилищна сграда и единствено полуразлепената лепенка на звънеца на входа ни помогна да го открием.
Пристигнахме, но изненадите не свършиха дотук. Персоналът се оказаха араби, което ни учуди и ни накара леко да се съмняваме що за място е това. Ние далеч не сме особено претенциозни гости, но все пак очаквайки, че сме в хотел си представяхме, че ще разполагаме с елементарни удобства като кърпи и завивки. Получихме една мръсна завивка след допълнителни преговори, а кърпи така и не се намериха. А състоянието на стаята и на банята в нея беше потресаващо. Не го заснех, но общо взето изглеждаше като да съм се хванал да правя ремонти на парче с приятели след като сме изчукали 2-3 кани с вино. Може би най-трагикомично беше как се бяха опитали да придадат ефект на таванското осветление в ъглите като просто бяха напръскали осветителните тела с червен спрей.
И все пак бяхме прекалено изморени, така че просто поспахме някой друг час и рано сутринта на следващия ден напуснахме и продължихме пътя си. В ранния следобед вече бяхме достигнали столицата Анкара. Тук, за щастие, вече бяхме в нормален хотел. Успях да паркирам колата и след като се настанихме се отправихме към старата част на града.
Преминахме покрай площада на Кемал Ататюрк. Може би е излишно да споменавам, че той е издигнат в абсолютен култ в Турция и образът му е буквално навсякъде.
Подобно на Истанбул по улиците на Анкара също се наблюдаваше немалко ориенталски колорит:
Първата ни стъпка в Анкара беше известния музей на анатолийските цивилизации:
Той се явява един от най-известните и важни в музеи в цяла Турция, основан през 20-те години на 20-ти век от самия Кемал Ататюрк и съдържа редица интересни артефакти от миналото на тези земи, които са били обитавани от най-древни времена.
Музеят беше много добре оформен и подреден. Сред находките, които ме впечатлиха най-много са тези фрагменти от скални рисунки, датиращи още от Палеолитната епоха:
Впечатляващи бяха и тези релефни скулптури от периода на Асирийското царство:
Друга интересна древна цивилизация, обитавала тези земи, са били хетите. Тук може да видите каменна плоча с надпис на писмото, което са използвали:
И сред всички народи и цивилизации неминуемо стигаме и до Римския период на Анадол:
Следващата ни спирка в стария град на Анкара беше крепостта, която се разполагаше в близост до музея на анатолийските цивилизации:
Кварталчето в района на крепостта беше приятно за разходка и предлагаше редица сувенирни магазини и занаятчийски работилници:
В рамките на самите крепостни стени също се разполагаше малко кварталче, което имаше доста беден и запуснат вид. Това ме учуди, тъй като се разкриваше страхотна панорама към града и по-скоро бих очаквал тук имотите да са много скъпи и търсени.
Една турска автомобилна класика. Този Тофаш беше паркиран до една доста неподдържана къща, която дори помислих за изоставена. От тук се откриваше страхотна панорама към града и се учудих, как докато снимахме изведнъж на чардака от къщата се появи един нейн обитател, който имаше социално слаб вид, а пред къщата му се разкриваше "гледка за милиони".
Снимка за спомен на панорамния изглед. В сравнение с Истанбул Анкара бледнее със своите над 5 милиона жители, но въпреки това определено се усещаше колко е огромен градът.
От самите крепостни стени се разкриваха още впечатляващи гледки, като можеха да се видят и по-новите бурноразвиващи се райони:
На това място дори Бланка се заприказва с някаква група испански студенти, които бяха дошли на обмен по програмата "Еразъм".
По пътя обратно направих още няколко кадъра от колоритния стар квартал и контрастите му:
С това приключи програмата ни за въпросния ден. Планът за следващата сутрин беше да посетим първо старите римски бани:
Комплексът беше интересен за кратка разходка, а най-хубавото беше, че бяхме абсолютно сами.
За финал бяхме оставили най-разпознаваемата забележителност на Анкара - мавзолеят на Мустафа Кемал Ататюрк.
Комплексът впечатляваше със своята мащабност. Поглед към площада пред мавзолея:
Гъмжеше от народ, най-вече ученически групи, докарвани с автобуси от кой знае къде. Доколкото разбрахме дори този ден се явяваше празничен, поради което имаше тържествено полагане на венци, височайши гости и делегации.
Нямаше как да не забележим тази група малки деца, от които лъхаше турски патриотизъм. За мен турците прекаляват с изразяването на своето родолюбие и то често придобива гротескни и бутафорни измерения, но от друга страна го намирам за хубаво, че все пак се отделя сериозно внимание на патриотичното възпитание на следващите поколения. Считам, че това е важно за устойчивото развитие на една държава и нейното общество:
Вътре мавзолеят не беше особено интересен. Представляваше една празна зала със саркофага на Атарюрк в средата й. В страничните крила на мавзолейния комплекс имаше музей, посветен на живота и делото му, който също разгледахме.
Така приключи посещението ни в Анкара. Градът е интересен и заслужава да му се отделят 1-2 дена, но макар да е толкова огромен въпреки всичко някак не носеше усещането за столица на държава. Може би това се дължи на факта, че е административно определен за столица на турската република.
Следващата ни спирка е една от задължителните по пътя от Анкара към Кападокия. Голямото солено езеро южно от Анкара, което и си носеше името "Туз гьол" ("Солно езеро" на турски). Това е едно от най-големите солни езера в света и от тук се добиват впечатляващите 63% от солта, която се консумира в цяла Турция. Страхотното е, че е възможно да се достигне до езерото с кола, което нямаше как да пропуснем. Прилагам два кратки клипа, които говорят сами за себе си:
Преживяването беше страхотно и някак нереално. Чувството беше сякаш човек е попаднал на друга планета. Естествено нямаше как да не увековечим момента:
Ние не сме толкова важни. Важното е да се види, че и Голфът е бил тук 😁. След тази авантюра Голфът беше покрит със сол от горе до долу и картинката беше страшна. Като отговорен стопанин първата ми работа беше да спра в близкото градче и да намеря автомивка. Играх си може би 15-20 минути и свалих няколко пръста солна покривка от колата. Въпреки всичко беше останала сол по гумите и калниците, затова малко по-късно спрях отново на автомивка за тирове, където собственикът дори ми даде водоструйката да се обслужвам и не ми поиска пари, но естествено нямаше как да не почерпя.
Столица на регион Кападокия е град Невшехир, през който минахме, преди да достигнем до емблематичните места, с които се свързва Кападокия. Интересна за нас беше старата крепост в най-високата част на града:
За крепостта не се знае много като се предполага, че е построена от селджукските турци през 12-ти век:
Тук също се разкриваше красива панорама към града. Невшехир беше поредния голям турски град, през който преминавахме, но извън крепостта не открихме други места, които да представляват интерес за нас:
След Невшехир вече официално бяхме пристигнали в Кападокия и така започваше кулминацията на нашето пътуване.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар