В годините след Втората световна война набира голяма сила движението за отделяне на Кипър от Великобритания и присъединяването му към Гърция т.нар. "енозис" (гр. - единство). Водач на кипърските гърци и първи президент на страната след нейната независимост през 1960-та година е архиепископ Макариос. Към онзи момент демографски около 70% от населението на острова са гърци, 20% турци, а останалите 10% други малки малцинствени групи. Желанието на гърците за обединение с родината-майка среща недоволство от страна на кипърските турци, които сътрудничат на британските власти, които от своя страна целенасочено подклаждат на моменти напрежение между двете основни етнически групи. От друга страна както може да се очаква Великобритания известно време се опитва да задържи контрола върху острова преди да се стигне до масови протести, ежедневни случаи на насилие, посегания срещу полицаи и сформирането на партизанско движение против колониалната власт. Така е запалена искрата на конфликта в Кипър.
Историята става все по-трагична. През 1960-та Кипър става независима република, след като става ясно, че енозис по никакъв начин няма да бъде допуснат от Великобритания и Турция. В новата република са гарантирани широки малцинствени права на турците. Дори по закон вицепрезидентът задължително трябва да е турчин. През 1974-та военната хунта, която е на власт в Гърция прави военен преврат в Кипър, сваля правителството и обявява обединението на острова с Гърция. Това води до светкавична акция от страна на Турция, която прави военен десант и бързо разбива гръцките сили, овладявайки северните части на острова и ключови места като град Кирения (основен туристически център), град Фамагуста (туристически център и основно пристанище на острова) и град Морфу (център на експортната търговия с цитрусови плодове). Така се създава Севернокипърската турска република, която обхваща 36% от острова. 58% се контролира от Република Кипър, а останалата територия се явява буферна зона на ООН, както и две британски военноморски бази.
Тези драматични събития са свързани с големи човешки трагедии и разместване на население. Преди конфликтът гръцкото и турското население е било разположено равномерно на територията на острова и съответно целия села и градове са били принудени да се изселят в създалите се турска и гръцка част. Разделена е и столицата Никозия, която е единственият град в света столица на две държави.
Спрях на един паркинг в центъра на Кирения и започнах разходката си, доколкото климатът му позволяваше. Жегата беше невероятна...камък се пукаше от нея. Още един интересен щрих. Ето как изглеждат регистрационните номера в Северен Кипър:
Първата ми спирка беше впечатляващата средновековна крепост, който се виждаше още при акостирането на ферибота на пристанището:
Във вътрешността му се помещава византийска църква от 12-ти век:
В случай, че не знаете как изглежда знамето на Северен Кипър...ами същото е като на Турция, само цветовата гама е обърната 😊. Двете знамена се веят заедно в абсолютно 100% от случаите.
От крепостта се откриваше великолепна гледна към пристанището и въобще целия град с планината Бешпармак, в чието подножие е разположен:
Старото пристанище на Кирения безспорно беше най-красивото и приятно място в града:
На няколко километра от Кирения се намира абатството Белапаис. То е основано през 12-ти век от монаси, напуснали Йерусалим след като градът бива превзет от армиите на Саладин. Макар да не е запазена в целостта си сградата на абатството поразява със своята красотата и изяществото. Други туристи нямаше и за мен остана удоволствието да му се насладя сам, чувствайки се леко сякаш съм откривател, който е попаднал на някакво непознато досега място.
Като бивша британска колония в Кипър се шофира отляво. Както в турската, така и в гръцката част:
Спрях в това село да си купя вода. Собственикът на магазина ме попита откъде съм и след като бързо стана ясно, че комуникацията на турски няма да е възможна обърнахме на английски. Хубавото беше, че местните хора тук говореха английски, дори и възрастните, макар че в Северен Кипър има десетки хиляди заселници от Анадола и не винаги успявах да се разбирам с хората. В гръцката част може би 90% от хората говореха английски.
- So you're from Bulgaria?
- Yes.
- And you don't understand Turkish? - попита той и ме погледна лукаво.
- No.
- I don't believe you. - каза той и се върна в магазинчето си.
Нямаше какво да се разправям и да обяснявам на Сюлейман Великолепни. Сигурен съм, че много от хората тук никога не са ходили дори до Турция.
В градчето Дипкарпаз нямаше как да не спра и да не заснема този контраст. Старите и новите господари... В цял Северен Кипър могат да се видят църкви и манастири, тъй като както споменах навсякъде по тези земи са живеели в по-голямата си част гърци.
Докато правех снимка ме заговори един човек, седнал в съседство. Поиска да му направя снимка. Ех, какъв късмет. Толкова обичам да снимам колоритни личности по време на пътуванията си, а обикновено все трябва или да ги дебна или да ги заговарям и пазаря. Един път някой доброволно да поиска да го снимам. Нямаше как да откажа 😆
Мустафа държеше да си направим и обща снимка. Изпратих му ги за спомен и получих покана непременно да дойда пак и да му гостувам. Разбира се ми предложи чай или кафе, но аз бързах да ходя на плаж 😊.
След като пътувах още 15-20 километра по прилично лош път стигнах до плажа Алтънкум, което буквално преведено означава "златни пясъци". За разлика от нашите златни пясъци тези бяха абсолютно незастроени. В късния следобеден час освен една малка група къмпингуващи турци нямаше друга жива душа наоколо. Беше разкошно преживяване да мога да се насладя изцяло сам на този чудесен плаж.
Следващата ми спирка в Северен Кипър беше град Фамагуста. Градът е увековечен и в българската поезия със стихотворението "Писмо" на Никола Вапцаров, който посещава града с кораба "Дръзки" когато е бил възпитаник на висшето военно морско училище.
Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?
Забележителностите на Фамагуста се намират в стария град. Поглед към крепостните стени:
Останките от венецианския дворец.
Според исторически източници дворецът е разрушен по време на османската обсада над Фамагуста, продължила 11 месеца и известна като едно от най-кръвопролитните сражения в европейската история. Една снимка на герба на фасадата:
По улиците на стария град:
Готическата катедрала "Свети Петър и Павел", която е превърната в джамия:
Най-впечатляващата и величествена сграда във Фамагуста бе готическата катедрала „Свети Николай“. Тя ое превърната в джамия и носи името „Лала Мустафа Паша“ на името на
предводителят на османската армия по време на продължителната обсада на
града през втората половина на 16-ти век.
 |
Поглед отвътре:
Следващата ми спирка в Северен Кипър беше древния град Саламис. Предполага се, че е основан още по време на Троянската война като най-големия си разцвет бележи по времето на Римската империя и Византия. Впечатляващо беше колко много от него е съхранено. Неслучайно градът е сред основните туристически забележителности на Северен Кипър. Отминалото величие на града веднага се вижда:
Останките от античния театър:
Точно срещу археологическия комплекс се намираше чуден плаж и нямаше как да не направя малка почивка тук.
Кипър не е голям като площ, затова и придвижването в турската част на острова беше много бързо. От Фамагуста за нула време стигнах до столицата Северна Никозия или Левкоша на турски. Отправих се към стария град.
Венецианската колона:
Архитектурата в стария град:
Отклонявайки се от главните улици се забелязваше веднага, че много от сградите са в лошо състояние:
Една от основните забележителности на Левкоша е този стар турски хан, който беше безупречно реставриран. Тук се намираха множество кафета и преди всичко магазини за сувенири, много от които ръчно изработени. Мястото беше много приятно за посещение:
Най-впечатляващата сграда тук отново беше "помохамеданчена" катедрала. Преди това е била готическата катедрала "Света София" и е била най-големият храм в Кипър. По османска традиция е преустроена в джамия след превземането на града.
Разбира се нямаше как да не проявя интерес към стената, разделяща Никозия на две части. Старият град от турска страна се е развил в друга посока и за да стигна до стената трябваше да се отклоня по по-второстепенни улици. Личеше си, че тази част на града беше тотално запусната и непривлекателна. Рушащи се сгради, боклуци, изоставени коли навсякъде. Стигнах до "границата", но не посмях да снимам от по-близо. Знаех за мои познати, които при подобна акция бяха арестувани от севернокипърските турски власти и имаха големи проблеми, тъй като посолствата на държавите им били казали "съжаляваме, но вие сте в държава, която официално не съществува". В крайна сметка се бяха разминали със солена глоба, но прекараха и доста време в полицейското управление.
Аз нямах никакви проблеми, за щастие, но гледах да не се заседявам дълго тук.
Тръгнах обратно към колата с идеята да премина границата към Южен Кипър. Снимах тези буйни дяволити дечица по пътя обратно. Дадох им по една турска лира.
В старата част на Никозия има пешеходен граничен пункт, но с колата трябваше да изляза от Левкоша и буквално след няколко стотин метра вече бях на основния ГКПП. Излязох без проблеми от Северен Кипър, а на гръцкия пункт предизвиквах учудване спирайки с автомобил с ляв волан и българска регистрация.
Представих документите си, включително ваксинационния сертификат.
- Where is your PCR test? - попита граничарят.
Тестът, който бях направил на летището в Истанбул беше по-стар от 72 часа и съответно бе вече невалиден, а нов нямах. Бях проучвал и всъщност не би трябвало и да ми трябва такъв, за да вляза в Република Кипър тъй като бях ваксиниран. Граничарят не го интересуваха обясненията ми и ме върна обратно, като ми каза, че на входа на Левкоша имало пункт, където мога да си направя нов тест.
И така...поредното неочаквано стечение на обстоятелствата. Потеглих назад към Северна Никозия.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар