С Голф до Кипър (2021) (1) Турция

 Здравейте, приятели на пътешествията! Откакто започна кризата с коронавируса възможностите за пътуване с автомобил намаляха доста. След като миналата година успях да направя едно кратко пътуване из Северна Добруджа, в Румъния, през 2021-ва година вече не ме свърташе на едно място и трябваше да опитам да направя нещо по-мащабно. Като дестинация си зададох Кипър - един остров, който всички сме чували, но малко от нас истински познават. Първоначалният план беше да направя няколко спирки в Турция, след което да се фокусирам основно върху Кипър.

Както щеше да се окаже впоследствие нещата се развиха по коренно различен начин от планираното. Беше едно истинско номадско пътешествие, в което единственото планирано беше маршрута. Всичко останало се напасваше в движение, което обаче ми даде така бленуваното чувство на свобода. 

Една карта на маршрута. За 1 седмица пропътувах 3000 км през Турция и остров Кипър.

 И една карта на маршрута ми из острова. Предвиждах да посетя както Република Кипър, която е международно признат субект и член на Европейския съюз, така и северната част, където се разполага Севернокипърската турска република - държава, призната единствено от Турция.

 

 

Непредвидените трудности започнаха още преди потеглянето. Бях планирал да тръгна от родния Плевен и реших да намина за една нощувка през София, за да се видя с приятели. По пътя обаче забелязах, че в движение температурата на двигателя се покачваше до 100-100° C въпреки работещото охлаждане и осъзнах, че така трудно ще се пътува през планините в Централна Турция, както и при високите температури в Кипър. Затова се наложи колата спешно да влезе в бокса и се извърши смяна на радиатора на двигателя и на климатика, които бяха оригинални, от 1997-а година. Така е с тези стари коли...въпреки адекватната поддръжка все може да изскочи някоя подобна изненада. Но какво да го правя Голфа като ми е верен спътник вече над 140 000 км...за да ме слуша трябва и аз да се грижа 😊 . 

През следобеда от втория ден от престоя ми в София получих  заветното обаждане - "Колата ти е готова". Аз бях в готовност за тръгване и само това чаках. С моя приятел Любо си направихме една небрежна снимка на изпращане и потеглих към Капитан Андреево.

Пристигнах на границата в около 21:30 часа. Беше началото на юли и турците от Германия и другите западноевропейски държави вече бяха потеглили за прекарване на отпуската си в историческата си родина. Разчитах, че в този час ще избегна големи задръствания на границата.

Разбира се това беше твърде оптимистично очакване. Опашки си имаше стабилни. Водачите очевидно бяха изнервени от дългото чакане и на моменти нервите им не издържаха, при което се започваше един "концерт" от надуване на клаксони, продължаващ няколко минути и повтарящ се на определени интервали. Аз убивах времето слушайки по радиото мач от Европейското първенство по футбол.

Преминаване на границата ми отне около 3 часа. Както традицията повелява, разбира се митничарите не подходиха с голямо доверие и разбиране към целта на моето пътуване.

- Where are you going?

- Cyprus.

-? 

- Къбръс, Къбръс.

- Oo, Kıbrıs...X-Ray 😁

Отидох на рентгена и останах учуден как персоналът почти не говореше английски, макар да говорим за толкова голям международен ГКПП, където преминава трафик между 2 континента. Наложи се да ми превеждат наши изселници, живеещи в Истанбул. Разбира се "услугата" не беше безплатна 😅.

- Айде, една мастика ще я пуснем да мине с твоя багаж.

Нямаше проблеми от моя страна естествено 😆.

Преминах рентгеновата проверка и се върнах при митничарите. Казаха ми да чакам. Застанах до колата и мирно си чаках, а те очевидно не вършеха някаква работа към момента. Въртяха си синджира и си цепеха лафа. Мисля, че към този момент продължавах да съм им съмнителен и искаха да видят как ще реагирам на това на вид безсмислено чакане. Дали примерно бих станал раздразнителен и припрян, ако укривам нещо и искам да премина по бързо. След около 10 минути ми се каза:

- Don't worry my friend, we will solve your problem.

Нямах абсолютна никаква идея какъв би могъл да ми бъде проблема, но добре. Седя си и кротувам. След около 15-20 минути ме пратиха при друг митничар, който ми оформи документите и най-накрая успях да премина.

Преминавайки границата, въпреки късния час исках да свърша още 2 задачи преди да си легна. Исках да заредя пари по сметката ми в системата за пътни такси, както и да си направя PCR тест за коронавирус, който щеше да ми е необходим за Северен Кипър. Бидейки ваксиниран и представяйки такъв тест трябваше да мога да вляза в държавата без да бъда подлаган на иначе задължителна карантина, така че този тест беше фундаментален за гладкото преминаване на границата.

Бях чел по новините, че от турска страна на границата има нов център за тестове, бяха написани дори и цените. След границата не успях да го намеря. Всички хора, които попитах вдигаха рамене и предвид налегналата ме умора просто реших да оставя нещата така към този момент. Относно пътните такси перипетии отново имаше. Макар да имах стикер на стъклото, чрез който се извършва отчитането на таксата, преминавайки през определени пунктове по магистралите и мостовете, ми беше казано, че аз не съм регистриран в системата. Да се регистрирам на ново също не беше толкова лесно и просто. Изобщо хич не харесвам турската система за пътни налози. Намирам я за усложнена, непрактична и крайно зле разяснена. Недоумявам как за толкова години сайтът на турската пътна администрация не се преведе на английски.

Пренощувах на крайпътна отбивка малко след Одрин. На другата сутрин измислих как да си реша проблема с PCR теста. Така или иначе бях планирал да заобиколя Истанбул по новата магистрала, явяваща се далечен обход на града. До нея се намира и новото международно летище. Прецених, че там най-бързо и лесно ще мога да си направя тест. И така...около 8 часа сутринта акостирах на паркинга 😀

 

Намерих тест центъра и за моя радост резултатите ставаха готови само за час и половина. Цената също беше съвсем прилична. Заплатих 25 евро за услугата и отидох да пия кафе и да чакам. Новото международно летище в Истанбул ме впечали със своята модерност и мащаби.

 

На таблата се виждаха полети от и до цял свят - САЩ, Европа, всевъзможни африкански и азиатски страни. Разхождайки се из терминала също така се виждаха офиси на авиокомпании от далечни и колоритни за нас държави, например Иран. Перлата в короната обаче бяха туркменистанските авиолинии с портрета на любимия президент и мъдър вожд Гурбангули Бердимухамедов, който с благия си лик бдеше над служителите в офиса (който обаче беше затворен, тъй като полети до Туркменистан не се извършвали към момента, заради пандемията).

   

Взех резултата от теста и продължих по пътя си. Към този момент вече бях натрупал голямо закъснение и трябваше да се придвижа бързо. Тъй като бях с ограничено време се принудих да се откажа от плановете си за междинна спирка в Анкара и реших да премина през Турция транзитно, и да се фокусирам само върху Кипър.

Магистралата, заобикаляща Истанбул беше като дар небесен. Градът се подминаваше от север, без да има каквито и да е задръствания и смело мога да кажа, че си спестих няколко часа време и нерви избягвайки кошмарния трафик по магистралите, минаващи през самия мегаполис. Една снимка от обхода. Преминаването по колосалния нов мост над Босфора.

 

Няма как в разказа си да пропусна да похваля пътищата в Турция. Честно казано не мисля, че съм се движил по по-хубави пътища в друга държава. Турция е опасана от край до край с магистрали или скоростни пътища, които много често са почти като магистрали, но преминават през населени места понякога.

Друг аспект е невероятният размах, с който се строи. За последно преминавах през Истанбул през 2017-та година, когато от тази магистрала нямаше и следа, а днес е напълно завършена. Цялата, а не за отделни лотове, отделни платна или с временни организации на движението. Говорим за далечен обход на Истанбул с дължина около 200 км. Отсечката включва множество виадукти, мостове и тунели, така че в никакъв случай не може да се каже, че това е лесен участък.

Подминах Истанбул и продължих в посока Анкара

 

И понеже това не беше достатъчно след Анкара се движех по новата магистрала към Адана, която е с дължина от около 500 км и също беше прясно открита. Пътуването през планинските райони на Централна Турция беше истинско удоволствие:

 Следващото изпитание по пътя беше ужасната буря, която ме застигна. Чистачките отдавна не смогваха с дъжда, който сякаш с кофти се изливаше върху стъклото ми. Макар и да намалих скоростта до едва 20-30 км/ч едвам успявах да продължа да се движа, изпреварвайки колони от отбили аварийно коли и камиони.

 

Тъкмо мислех да се предам и наистина да спра и да изчакам дъжда и късметът ми се усмихна. Бурята преминаваше и скоро пред мен небето започна да се открива  

 

Придвижването по турските магистрали беше много бързо и изключително комфортно. Въпреки това отнемаше много време да се прекоси такава голяма страна, а и все пак имах  нужда да спирам за почивки. Слънцето започна да залязва когато бях наближил град Адана.

Целта ми беше на този ден да достигна пристанищното градче Ташуджу, откъдето тръгва фериботът за Кипър. Умората надделя и някъде 60 км преди него реших да спра. Разпънах палатка близо до една джамия и бързо заспах. На следващата сутрин станах много рано, още към 5 сутринта. Добре, че стана така, защото тъкмо докато си прибирах палатката и мюезинът започна да пее и да привиква правоверните. Помислих си "Леле, как живеят тия хора да ги будят така в 5 сутринта в неделя".

Пристигнах рано-рано в Ташуджу и разбира се още нищо не беше отворено. Целта ми беше да се опитам да си взема билет и да хвана дневен ферибот към Кипър, ако такъв има.

 

Паркирах в центъра на Ташуджу и се отправих да търся закуска. В баничарницата имах проблеми с комуникацията, дължащи се на двадесетината турски думи, които знам. В този момент чух зад мен:

- Скажите по-русски, я переведу.

Определено не очаквах на такова място турци да ме заговарят на руски и разбираемо бях доста озадачен, но не зададох въпроси на този етап. 

 

 Ташуджу беше малко, мръсно и хаотично градче. Почувствах се в дълбоката Турция.

 

 Имах достатъчно време за убиване и се поразходих из градчето. 

 Учудването ми ставаше все по-голямо. В един момент осъзнах, че почти всички надписи тук са на турски и на руски. Опитах се да си го обясня с това, че може би много руснаци имат имоти тук. Бях наясно, че руснаците пътуват безвизово до Турция и страната е популярна туристическа дестинация за тях, но все пак в моите представи това градче беше на края на света и не можех да разбера откъде би имало такъв засилен интересен от страна на руснаци към него.

 

 Понеже обичам екзотични и необичайни автомобили ето ви една снимка на един хубав Тофаш Доган, гордостта на турското автомобилопроизводство от близкото минало 😏

 

 Крайбрежната част беше приятна. Започна леко да понапича...очертаваше се да е много горещ ден.

 

 Твърде много бях подранил. Омръзна ми да обикалям из това така или иначе безинтересно градче и просто седнах пред офиса на фериботната компания и зачаках да отворят.

Появи се някакъв служител, който прилежно започна да мете пред офиса. Казах му, че искам да купя билет за ферибота до Кипър.Оказа се, че отплавал тази вечер. Човекът ми взе документите и започна да въвежда данните и след 10 минути каза, че имало някакъв проблем и ще трябва да почакам. Целият ден беше пред мен, така че не бързах.

Понякога ме питат "Абе не ти ли е скучно като пътуваш сам?". Ами не. Откровено казано беше ми скучно на моменти когато просто прекосявах Турция транзитно, но както ще си проличи от разказа по-нататък през голяма част от времето аз изобщо не бях сам. Мисля, че когато хората виждат човек, който пътувам сам, са по-любопитни и склонни да го заговарят.

В случая ме заприказва Михаил - руснак от малко градче в Подмосковието. Идвал да уреди да изпратят колата му на ферибота до Кипър. Седнахме на раздумка, тъй като с билета явно нямаше да стане толкова бързо.

Михаил беше доста приказлив и бързо стана даже досаден. Отделно имаше лукав вид и не ми вдъхваше много доверие. Занимава се със строително предприемачество и бизнесът му бил в Русия. Живеел в Турция от 7 години. Нямаше как да не попитам кое го е довело насам.

- Ами тук времето е хубаво, приятно е и животът е евтин.

Някак тази аргументация ми се стори странна, за да дойде човек точно пък тук да живее. Впоследствие той произнесе многозначната реплика:

- Сега да се живее и да се прави бизнес в Русия е сложно...

Направих си интерпретация на изказването му и реших да не разпитвам повече. От време на време отивах да видя какво става с билета и само ми се казваше:

- No problem, no problem. 15 minutes.

Продължих разговора с Михаил. Колата му беше с руска регистрация и за да може да я кара в Турция трябва веднъж на 2 години да излиза от страната за 15 дена и понеже заради коронавируса не можеше да отиде към Русия искаше да я прекара до Кипър, където тя да седи 2 седмици на пристанището и да му я върнат обратно.

Естествено аз нямаше как да не коментирам колко странна ми се струва цялата схема.

- Добре, бе, бая ми, защо се вкарваш в такова приключение? Защо не си купиш кола от тук?

- Оо, много е скъпо, митата са огромни и ще ми струва двойно повече, отколкото в Русия.

- Е не можеш ли да я пререгистрираш просто? 

- Също е много скъпо.

Хубаво, негова си работа. В един момент започнах да се дразня, че им отнема толкова време, за да ми издадат билет. Влязох вътре и забелязах, че са дошли някакви нови служителки. Осъзнах, че онзи с метлата се е изнизал и изобщо не им е казал, че чакам и всичко трябваше да започне отначало. Комуникацията се водеше с Гуугъл-преводач от турски на руски, понеже ме помислиха за руснак, който иска да върти същата схема като Михаил т.е. просто да си прекара колата до там и да му я върнат.

Бяха много учудени, че искам да пътувам с туристическа цел. "- Ама то има карантина там". "- Да де, ама аз съм ваксиниран, имам и отрицателен тест от вчера. Чел съм условията, трябва да ме пуснат без карантина."

Незнайно защо предизвиках големи затруднения и в един момент започна да ми се казва "Като дойде Анастасия". "Анастасия ще се погрижи". 

Анастасия в един момент дойде. Беше около 25 годишна рускиня, с направено носле, устнички, татуировчици...общо взето добре се вписваше в стереотипа на руска шаврантия и видът й рязко контрастираше с този на останалите целомъдрени жени наоколо, спазващи най-добрите ислямски ценности 😄.

Анастасия се убеди, че документите ми са изрядни и поиска да попълня документ, където да посоча къде ще нощувам в Северен Кипър.

- Ама аз нямам адрес там.

- Напишете този на хотела.

- Но аз нямам резервации никакви.

Тук я шокирах жестоко.

- Ама как така...къде ще спите?

- В колата, на палатка, където намеря...

Получи се така, че се наложи сам онбашията на фирмата да се заеме с моя казус. Като човек, който работи в Германия, за мен беше много смешно как една на пръв поглед лесна и рутинна услуга като издаването на фериботен билет беше в състояние да впрегне целият кадрови ресурс на фирмата за цялата сутрин. Представям си колко шокирани биха били немските ми колеги, но тук е така...

Онбашията с култовото име Али Барут дойде. Започнаха комуникационни совалки по телефона и през WhatsApp с митницата в Северен Кипър. Най-накрая беше казано, че ще ме допуснат и ми беше издаден билет. Междувременно помагах малко и на Михаил, тъй като не говореше и дума на турски или английски. 

- Е как живееш тук 7 години без език?

- Ами има руснаци, посредници и т.н. , справям се.

Разказа ми, че децата му посещавали някакво елитно руско училище онлайн.

- А не ви ли правят проблеми в Турция? Как така живеят тук, а се обучават онлайн в някакво си училище в Русия.

- Никой не ни закача тук, турците не ги интересуваме.

Много странен човек. Обясни ми, че наоколо било пълно с руснаци, тъй като руска компания изграждала нова АЕЦ в района и внесла около 10 000 работници със семействата им.

След цялата тази Одисея Михаил отиде да си оправя документите за колата при нотариус. Аз се бях препотил вече 5 пъти и имах отчайващата нужда да отида на плаж. Градският плаж в Ташуджу се оказа много приятен.

  Следобеда реших да отида до внушителната средновековна крепост край град Анамур, точно на брега на Средиземно море. Оказа се, че е затворена за реставрация и можех да я видя само отвън.

 

Върнах се в Ташуджу и отидох да вечерям преди да се кача на ферибота. В това време случайно дочух българска реч и видях двама души да влизат във вече добре познатия ми офис на фериботната компания. Малко по-късно реших да отида и да ги заприказвам. Така се запознах със Светла и Тихомир от Севлиево. Те бяха много радостни да ме видят, защото се оказа, че имат голям проблем. Не пускаха Тихомир да продължи, тъй като не е ваксиниран. Двамата пътуваха до град Пафос в Кипър, за да вземат багажа и кучето на дъщерята на Светла, която живеела там, но се прибирала към България. Бяха били целия път до тук и сега се очертаваше да не могат да продължат.

 Разбира се предложих да им съдействам. Мислехме различни варианти, включително и да взема Светла с мен, да я закарам до Пафос и да я върна до ферибота след това. В крайна сметка отидохме в офиса на Али Барут, който след нови телефонни совалки с хората му в Северен Кипър каза, че нещата могат да се уредят срещу скромна почерпка. 

След всички тези перипетии най-накрая успяхме да се качим всички заедно на ферибота.

 

 Рано на следващата сутрин акостирахме на пристанището в град Кирения, или Гирне на турски. Паркирахме двете ретро машини една до друга. Явно имаме сходен вкус за автомобили, с които да се правят пътувания от по няколко хиляди километри 😅

 

 Митницата в Гирне се оказа един малък хаос, в който във всички посоки хората се редят на някакви опашки, няма никакви разяснения и човек сам трябваше да се ориентира къде какво се очаква от него, като за целта просто разпитва околните. Цялата операция отне няколко часа. Помагах на Светла и Тихомир, които съвсем нямаха опит по подобни места и не говореха добре английски. Бяха ми изключително благодарни и си направихме една обща снимка за спомен преди да се разделим на пристанището. Надявам се пътуването им да е било успешно.

 

Двамата поеха към град Пафос в гръцката част на острова, а аз останах в Кирения, която беше моята първа спирка в Кипър.

 

 

 

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

С Голф до Кипър (2021) (2) Севернокипърска турска република