Здравейте, пътешественици!
След като миналата година се придвижих доста на изток с верния ми Голф (до остров Кипър по-точно), тази бях решил да поема на запад. Живеейки и работейки в Германия, Великобритания ми се явява едва ли не в "задния двор" и след като дълго отлагах реших най-накрая да се отправя на едно кратко пътешествие из Острова. Първоначално обмислях дори да продължа към Ирландия, но започвайки без някаква твърдо установена програма бързо установих, че десетте дена, с които разполагам ще са ми крайно недостатъчни, а и както се казва - "трябва да остане и за другия път" 😏
Карта на маршрута. За 10 дена изминах 3500 км.
Основните градове/места по пътя ми бяха:
- Англия: Кеймбридж, Ливърпул, Манчестър, Йорк, Стратфорд на Ейвън, природните паркове Lake и Peak district
- Шотландия: Единбург, Глазгоу, езерото Лох Нес, Остров Скай
- Уелс: Национален парк Сноудония.
По стара традиция тръгнах на следващия ден след нощното ми дежурство, за да мога максимално да използвам отпуската си. Не знаех в колко часа ще достигна пристанищния град Кале в Северна Франция, откъдето щях да се кача на ферибота за Англия, затова реших първо да отметна километрите и да резервирам непосредствено преди плаването.
Оказа се, че има чувствителна разлика от около 100 евро между билета за вечерния ферибот и този, който отплава рано сутринта на следващия ден. Реших, че не си заслужава да плащам тази разлика и спрях да пренощувам в Кале.
Паркирах на огромния паркинг пред разкошната сграда на общината и се отправих на разходка из центъра.
Обикновено пристанищните градове имат славата на по-скоро мръсни градове с високи нива на престъпност. Имах едно наум за Кале, тъй като в последните години градът неминуемо присъства в новинарските хроники с различни групи нелегални икономически мигранти, опитващи се да стигнат до Великобритания.
Ами...изненадах се. Градът ми се стори доста симпатичен, уреден и спокоен.
Сградата на театъра.
Впоследствие реших, че не ми се нощува в колата и би било добре да мога да се излегна в палатката. Отправих се към покрайнините на града, но навсякъде бяха разни частни имоти и нямаше някакъв черен път, по който да се отклоня и просто да се скрия край някое дърво. Така след известно време попаднах за пореден път в частен двор и понеже ми омръзна да обикалям реших просто да попитам хората дали са съгласни да си опъна палатката на една полянка в края на парцела им.
Не знаеха английски, но чрез Гуугъл-преводача се разбрахме. Обясних им, че рано сутрин се изнасям, а и за щастие нямам вид на някакъв съмнителен субект, затова се съгласиха и пренощувах на спокойствие тук.
На следващата сутрин акостирах рано-рано на Острова и се отправих към първата ми спирка - университетския град Кеймбридж.
Беше ми интересно да усетя атмосферата на града и да видя все пак един от най-старите и престижни университети в света.
Импозантната и емблематична сграда на Кралския колеж, част от Кеймбриджския университет, заедна с кралския параклис:
Считам, че говоря много добър английски, но тук за първи път се сблъсках със силен английски акцент, което на моменти ме затрудняваше дори в разбирането на прости изречения. От друга страна ми беше забавно за първи път да чуя на живо типичен вежлив и формален английски изказ.
Край сградата на Кралския колеж преминава река Кам, до която исках да стигна. Бях се забил в една малка уличка и попитах някакъв преминаващ младок дали по тези улици мога да стигна до там.
- Ow, I've never been down there...but it looks quite closed, doesn't it?
Доста забавен стил на изказване ми се струваше 😂
Посетих и музея Фитцуилям, където имаше изложба на известен английски художник - модернист. Изложбата не ме впечатли особено, но сградата беше доста внушителна и представителна.
За това пътуване бях решил да комбинирам посещаването на градове с различни паркове и други природни забележителности. Продължих към природния парк Peak district. Мястото е любимо за почивка на хората от Ливърпул, Манчестър и Шефийлд. Въпреки, че имаше немалко хора и автомобили, местността е голяма и беше много просторно, затова можех спокойно да се разхождам и да се любувам на красивите пейзажи и невероятната зеленина:
Тук реших да се изкача по един от хълмовете. Поизпотих се, но беше красиво и си струваше 😀.
Наблизо намерих и един къмпинг, където пренощувах.
Следващата спирка по маршрута беше град Ливърпул...един от най-известните английски градове. Паркирах в близост до центъра и продължих пеша.
Посетих района на старото пристанище или Royal Albert Dock. Построено през 19-ти век за времето си е било едно от най-модерните в света. Към днешна дата не се ползва по първоначалното си предназначение, но старите сгради и складове са преустроени и мястото днес е любимо за разходка и развлечение на местните.
Имах известна доза предубеждения спрямо английските градове и като цяло ги смятам за по-скоро еднотипни и скучни, макар и развити и благоустроени, разбира се. Но Ливърпул ме опроверга и определено смятам, че си заслужава посещението.
Край пристанището се намират и известните монументални сгради, известни като "The three graces". Тук се помещават основно офиси.
Интересно място за мен беше и паметника на мореплавателите и пътниците от кораба "Титаник", чието основно пристанище е било именно в Ливърпул. Тук е била регистрирана и фирмата-превозвач.
В Ливърпул навсякъде чувствах колко са горди хората със своя град. Харесваше ми този местен патриотизъм, който се забелязваше. Горди хора са ливърпулци, все пак градът им векове наред е бил важен търговски център и едно от основните пристанища на Британската империя, като в днешно време също е сред най-икономически развитите градове на Острова.
Повече за историята на града и развитието му успях да науча в музея на Ливърпул. Общо взето като всеки британски музей и този беше с изключително богата колекция от експонати, също така и много интерактивен, което го прави интересен за всякакви посетители, но сякаш особено за децата.
Поглед към великолепната сграда на градската община:
И все пак...можем да си говорим за история, търговия и икономика, но както и да го въртим емблемите на Ливърпул са две:
Бийтълс....
...и футболния клуб Ливърпул.
Отправих се към "Cavern club", където Бийтълс са започнали да свирят за първи път:
Мястото е в централната част, в една странична улица. От това тъмно и на пръв поглед невзрачно място започва пътят на четиримата англичани, които през 60-те години ще се превърнат в невиждана сензация и икони на цяло поколение.
В Ливърпул предлагаха и традиционна немска храна 😂😂
Близо до централната града се разполагаше красив площад, за жалост към момента намиращ се в ремонт. St. George's Hall, където се помещава съдебни и концертни зали.
Бях се приготвил да напускам града и спрях на една бензиностанция за гориво, както и за да обядвам. Касиерката се впечатли от автомобила с ляв волан и чудата му регистрация и ме попита откъде съм. След като й отговорих попита:
- So you came all the way here to see the Reds play? (визирайки ФК Ливърпул)
Бях забелязал множеството хора с футболни фланелки, но чак сега ми стана ясно, че вчера в Париж се е бил играл финалът на Шампионската лига, който Ливърпул изгубил. За първи път се сблъсках и с прочутата английска футболна обсебеност. Целият град беше някак в траур, но и същевременно горд с отбора си и демонстрираше подкрепа. И тази жена искрено си мислеше, че съм дошъл специално, за да гледам мача заедно с местните фенове, което на мен ми се струваше отвъд абсурда.
Оказа се, че съм било до стадиона на "Anfield road" и все пак реших да намина колкото за едната снимка. Не знам, за някой футболен фен такива места със сигурност са много интересни и впечатляващи, но до този момент никога не ми беше минавала през главата мисълта да посещавам стадиони като забележителности.
В този час се подготвяше и масово шествие на футболните фенове по улиците на града, затова бързах да се изнасям, преди булевардите да се блокират от тълпи 😅.
На около 50 км от тук се намира един от другите всеизвестни английски градове и икономически локомотив на страната - Манчестър. Тук не отделих особено много време, тъй като не счетох града за толкова забележителен и отличаващ се. Модерен, богат и развит - да, но не и град, в който да желая да прекарвам цял ден.
Най-симпатичното място в центъра беше тази малка запазена част от стария град, където имаше кафета и ресторанти.
Поглед отвътре в градската катедрала.
Бях си резервирал стая чрез Air b'n'b в близост до Шефийлд, така че в късния следобед се отправих натам. Да отида на "Old Trafford"не беше за мен, стигаха ми толкова стадиони за това пътуване 😁.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар