Следващата спирка по маршрута беше град Неапол и античния римски град Помпей. Докато беше още сутрин и жегата не беше станала непоносима реших първо да посетя втория.
Със сигурност повечето от вас знаят драматичната история на това място. При изригване на вулкана Везувий през 79. г. сл. Хр. град Помпей бива погребан под вулканичната пепел, заедно с всичките си жители и престава да съществува. Останките от него са открити през 18-ти век и бързо става ясно, че става дума за колосално археологическо откритие, чрез което днес знаем много за римския бит, архитектура и градоустройство.
Помпей в днешно време е музей под открито небе. Фантастично беше чувството да се движи човек по гладко постланите широки улици, да може да влезе в стари римски вили и да разглежда останките от някогашните палати, храмове и площади. Изумително е колко развита е била за времето си римската цивилизация.
Ето ме и мен...главният римлянин на обекта 😀:
Запазени са множество предмети от римски време, както и останки на заринатите хора:
Върнах се в Неапол. Тук знаех, че трябва да съм по-внимателен, тъй като бях предупреден за риска от дребчии или други дребни престъпници. За щастие нямах никакви проблеми и не се почувствах застрашен в нито един момент. От състоянието на инфраструктурата и като цяло градския облик си личеше, че вече лека-полека навлизах в по-бедните региони на Италия.
И все пак Неапол е голям, красив и живописен град. Пазарният площад:
Замъкът "Нуово", средновековно седалище на краля на Неапол:
Отправих се към манастира "Certosa di San Martino", който беше разположен на една от най-високите точки в града и предоставяше чудесен панорамен поглед. В далечината се виждаше и вулкана Везувий:
По пътя обратно минах през малките тесни улички на един от по-бедните квартали на града. Чувствах се в пълна безопасност, но мястото беше колоритно и леко ми напомняше на фавелите в Бразилия:
Диего Марадона е един от най-известните играчи на местния футболен клуб "Наполи" и е издигнат в култ от футболните фенове в града:
Неапол е и италианския град, в който е най-разпространено придвижванео със скутери. На места наистина бяха като цели рояци от птици:
За финал - впечатляващият купол на един закрит търговски център:
След Неапол направих една кратка отбивка до чаровното туристическо градче Амалфи:
От тук постепенно се насочих към град Бриндизи, откъдето бях планирал да хвана ферибот към Гърция. По пътя обаче бях предвидил да посетя още две много любопитни градчета.
Първото се казва Матера. Известно е със стария си град и специфичните пещерни къщи, най-общо наричани "саси", за които се знае, че се обитават още от палеолита. Както може да се предположи битовите условия тук не са били от най-добрите, не е имало течаща вода и хората са живеели с животните си. Поради това през 60-те години италианското правителство започва кампания за изселването на хората от тези пещерни къщи и преместването им в новата част на града, тъй като този стар град е бил възприеман като признак за бедност и мизерия, и въобще като повод за срам. От 80-те години местната управа започва да вижда потенциала за мястото и от тогава то се развива като туристическа дестинация и е под опеката на ЮНЕСКО. Матера също е така е била избран за европейски град на културата за 2019-та година.
Впечатляващо и необичайно място, носещо много уютна атмосфера:
Днес в по-голямата част от къщите се помещават ресторанти, хотели, работилници.
Поглед към вътрешния изглед на една типична пещерна къща:
Другото селище с много необичайна и интересна архитектура, което посетих, се казва Алберобело. Въпросните къщи се наричат "трули" и характерни за тях са конусовидната им форма, както и фактът, че са построени от варовик и камък, без да се използва какъвто и да е цимент или друг спояващ материал:
В модерната част на Алберобело попаднах и на много красив и изящен парад на ретроавтомобили:
Бързах, за да не изпусна ферибота, макар да имах предостатъчно време. Винаги преди подобни събития се притеснявам, че може примерно да закъсам по път, затова предпочитах да се придвижа от по-рано и да съм наблизо. Все пак по път към Бриндизи ми остана малко време за един плаж:
Влязох в Бриндизи от някакъв малък второстепенен път и ме изпуши на смях като видях панелните блокове. Хич не ми беше италианско, нито пък и българско...имах чувството, че съм в покрайнините на някое малко градче в Молдова или Украйна:
Имаше време и за кратка разходка в Бриндизи. Приятно градче, без да се отличава с нещо особено. Тук отново се забелязваше, че тази част на Италия е много по-бедна от северните региони, където минах преди няколко дена. Нямах някакви перипетии, но не се чувствах съвсем комфортно заради множеството мигранти, които се мотаеха и ослушваха по улиците.
Фериботът тръгна вечерта и рано сутрин, още около 5 часа, вече акостирахме на пристанището в Игуменица. Удаде ми се възможност да посрещна изгрева при моя обичан манастирски комплекс "Метеора":
На това му казвам аз "да се чувстваш свободен като волна птица"
На този етап може да се каже, че пътешествието приключи, оставаше ми само да се придвижа до България. Получи се страхотно пътуване през една голяма част от Италия, а тепърва ми предстоеше почивка и приятно прекарване на време със семейство и приятели. Какво повече да се желае от една отпуска?
Край!
Няма коментари:
Публикуване на коментар