За да стигна до Флоренция трябваше да прекося Апенините. В един момент по време на планинските изкачвания на таблото светна индикаторът за охладителната течност. Спрях при първа възможност и погледнах какво се случва. Охладителна течност изтичаше някъде отдолу, без да можех да открия теча конкретно. Някакъв човек дойде да гледа и да се опита да помогне, не че имаше повече познания и умения от мен. На края реших да долея охладителна течност до горе и да се надявам, че с периодични доливания ще мога да се придвижвам. В крайна сметка нямах за щастие повече проблеми до края на пътуването. Видях, че колата на въпросния човек е с румънска регистрация и на края реших да му благодаря на родния му език:
- Mulțumesc!
- Румънец ли си? - попита той на румънски.
- Българин...
Остана като гръмнат, все едно го заговориха на румънски в джунглите на Амазония 😆.
Успях да се добера до Флоренция в късния следобед и се настаних в хостела. Беше навън беше по-хладно и времето беше идеално за разходка. Естествено първата ми спирка във Флоренция беше катедралата "Санта Мария дел Фиоре":
Бързо открих и известния покрит мост "Понте векио":
Залезът наближаваше и бях силно мотивиран да опитам да направя някоя хубава панорамна снимка на историческата част на града. Ориентирах се къде се намира най-хубавата наблюдателна площадка, разбира се заедно с мен се бяха ориентирали още хиляди туристи. Беше известно чакане и борба, но успях да си намеря подходящо място. Мисля, че като цяло кадрите се получиха прилични 😊:
Дългият ден беше пред края си и се отправих на заслужена почивка.
На следващата сутрин бях отново ранобуден, за да избегна тълпите от туристи и да мога на спокойствие да се насладя на "Палацо Векио" или "старият дворец" с чудесната гледка от часовниковата му кула. Наистина бях сред първите няколко души, които влязоха. Получи се прекрасно:
Денят ми най-общо продължи с разходка в центъра на Флоренция:
Разхождайки се из малките улички в центъра изведнъж видях как срещу мен идва някакъв изключително пъстър и колоритен човек. Не се сдържах да не го спря и да го помоля за снимка.
- ОК! - беше единственото, което той каза.
Оказа се не само шарен, но и много фотогеничен. Абсолютен баровец, снимката не се нужда от коментар, мисля 😆.
Винаги, когато снимам случайни хора на улицата им предлагат да ми дадат някакви координати, за да мога да им изпратя въпросната снимка. Така направих и сега. Оказа се, че човекът съвсем не е безизвестен и притежава верига от магазини за кожени изделия във Флоренция и други градове в Европа.
Така приключи моето посещение на Флоренция и продължих към Рим. По пътя бях решил отново да се "изгубя нарочно" и да видя на какво ще се натъкна в Тоскана. Слязох от магистралата и продължих по малките пътища. В един момент на един от далечните хълмове видях нещо като крепост и се отправих натам. Така попаднах в градчето Лусиняно. Ами...явно излиза вярно, че в Италия където и да попаднеш все е хубаво 😊.
Така достигнах и до "вечния град". Нощувах при моята позната-българка Добрина и приятеля й Мидо в предградията на Рим, до брега на морето.
На следващия ден Мидо имаше доста свободно време и отдели голяма част от него да ме разведе из града, което беше много мил жест:
Обиколката ни започна от Палатинския хълм, "люлката" на Древен Рим:
Недалеч от тук се намира и величествения паметник на крал Виктор Емануел II:
Рим е сред най-известните и посещавани градове в света, така че едва ли има какво ново да представя по въпроса. Посещавахме най-популярните забележителности, които съвсем не са малко:
Фонтанът ди Треви:
Испанските стъпала:
Пантеонът, който представлява древноримски храм:
Два кадъра отвътре:
Площад "Навона":
Естествено нямаше как да пропусна да посетя и Колизеумът, който поразяваше със своята мащабност и величественост. Забележително е ако човек се замисли, че е изграждан преди цели 2000 години:
Очертаваше се отново да посетя цяла нова държава, при това най-малката в света както по площ, така и по население. Бях отделил време и за Ватикана:
Стените на Ватикана:
Разгледах богатите музейни експозиции, състоящи се от картини, скулптури, карти, археологически находки и др.
Впечатляващият таван в галерията на картите:
И естествено когато кажем "Ватикан" първата асоциация винаги е площад "Свети Петър":
Самият храм "Св. Петър" е разкошен както отвън, така и отвътре:
Това бяха основните акценти от моето посещение в Рим. Завършвам разказа с произволни снимки по улиците на града:
Продължението:
Няма коментари:
Публикуване на коментар