Лятото беше към края си и отново дойде време за отпуска, а с нея и да се прибирам вкъщи. Както обикновено бях решил да го направя по малко по-заобиколен път. Спуснах се на юг към Апенините, а от там продължих с ферибот към Северна Гърция и достигнах до България. Общо изминах 3200 км. Ето карта на маршрута:
Минах през следните държави/градове
- Швейцария - Лугано
- Италия - Милано, Болоня, Флоренция, Рим, Неапол, Матера, Алберобело, Бриндизи
- Гърция - манастирски комплекс Метеора
- суверенните държави Сан Маринов и Ватикан
И така...нека започна разказа си:
След дежурството си нямах време да спя и директно препуснах на юг през половин Германия и преминах границата с Швейцария. Движех се по магистралата, но в един момент се образува голяма опашка за един дълъг тунел в Алпите. Имаше табела за алтернативен път надясно, където не минаваха никакви коли. Бърза работа нямах, затовах реших да се загубя нарочно.
Така попаднах в разкошния проход Готард:
Късно вечерта пристигнах в Лугано, най-големият италианоезичен град в Швейцария. В центъра на града българската ми регистрация веднага алармира местната полиция, но след безобидна проверка на документите ме пуснаха да си продължа. На следващата сутрин станах още по-тъмно с надеждата, че ще успея да направя хубава панорама на града и едноименното езеро по изгрев слънце. Живописен изгрев нямаше, но гледката въпреки всичко си заслужаваше:
Продължих с кратка разходка из градчето. Лугано беше изключително спретнат и кокетен град:
Само на 10 километра от тук се намираше италианската граница. Преди да посетя Милано реших да се отбия покрай езерото Комо, което също се намираше в непосредствена близост, в подножието на Алпите.
Въпреки сравнително натовареното автомобилно движение напускайки главния път в околните градчета и вили човек се натъкваше на чудесна тишина и спокойствие. Гледките бяха идилични:
Из китните градчета на брега на езерото:
В Милано неволно паркирах далече от центъра, но пешеходната разходка натам беше много приятна:
Лека-полека достигна до главния площад "Пиаца ди Дуомо", където е разположена емблематичната миланска катедрала, наричана просто "Дуомо":
Една чернобяла снимка на импозантния площад:
Отвътре катедралата беше не по-малко впечатляваща:
От кратката ми разходка в Милано останах с впечатлението за голям, добре развит модерен град. Едва ли е необходимо да разказвам много за достойнствата на града, тъй като е достатъчно известен. И все пак - Милано е прочут за автомобилните си заводи, футболните клубове, но е също така един от най-големите индустриални и модни центрове не само на Италия, но и на цяла Европа.
Прекарах тук един чудесен следобед, и след още малко разхождане и някой друг небрежен кадър по улиците продължих да се движа на юг.
На това пътуване ми харесваше да се изживявам като модерен номад, затова често пътувах вечер, докато не се почувствах изморен и пренощувах в колата, за да мога на следващата сутрин да съм в близост до следващата ми дестинация.
Тази сутрин ми предстоеше да вляза в цяла нова държава, пък била тя и една от най-малките в света - Република Сан Марино.
Няколко километра преди границата забелязах първата кола със санмаринска регистрация и нямаше как да не щракна една снимка, тъй като много харесвам подобни екзотични и редки регистрационни номера:
Ето още веднъж и една снимка на Голфа на границата. Граничен контрол нямаше:
Сан Марино е сред най-малките държави в света, като тук живеят едва около 30 000 души, а официалният език е италианския. Републиката има дълга история, датираща още от 301-та година. По време на борбата на обединение на Италия през 19-ти век и същинското създаване на италианската нация, тъй като на тази територия тогава е имало множество държави, както и градове-държави, Сан Марино се е явявал безопасна територия и е предоставял подслон за множество хора, подложени на гонения заради политическите си убеждения и поддържането на идеята за обединение на Апенините. Поради тази причина след създаването на обединена Италия Джузепе Гарибалди уважава искането на Сан Марино да продължи да съществува като независима държава.
За съжаление Сан Марино ме посрещна с непрогледна мъгла и доста студено време:
За капак на всичко започна и проливен дъжд, който ме принудие да се скрия в един музей на восъчните фигури:
Столица на републиката е едноименния град Сан Марино, където и се намирах. Разположен е на висок хълм, откъдето се вижда цялата държава. За съжаление предвид гъстата мъгла всякакви панорамни гледки бяха изключени.
Сградата на общината:
Катедралата на Сан Марино:
Очертаваше се, че ще трябва да се върна тук друг път, когато времето е по-подходящо. Намръзнах се достатъчно и продължих към град Болоня, по-точно върнах се, тъй като вече го бях подминал.
По пътя към центъра:
Болоня също е доста развит индустриален регион, но е известен също така със своя университет, а особено със своите кулинарни традиции. Едва ли има някой от вас, който да не е чувал или опитвал сос "болонезе" 😉
Поглед към т.нар. "due torri" или "две кули", които обаче не успях да заснема добре и всъщност се вижда само едната от тях, а другата е загатната в десния край на снимката. Изградени са през средните векове в рамките на съревнование между две местни богати фамилии:
Поглед към красивата църква "Санта Мария де ла Вита", която се намираше в съседство:
Главният площад "Пиаца Маджоре":
Болонянска кухня нямаше да опитвам сега, но за едно кафе беше време.
Тези барманки бяха много ведри и словоохотливи, така че им направих една снимка за спомен на края:
След Болоня ми предстоеше да посетя поредния емблематичен италиански град - Флоренция.
Продължението:
Няма коментари:
Публикуване на коментар