Здравейте, пътешественици! Бих желал да Ви разкажа за тазгодишното ми приключение до Португалия.
Нека се представя накратко все пак. Казвам се Иван Стоянов, по
образование и по професия съм лекар, а по душа - автопътешественик. Още
от шофьорските курсове започнах да мечтая да подкарам колата към близки и
далечни земи, и съответно още от ученик лека-полека започнах да се
докосвам до различни държави...на този етап само в Европа.
С времето летвата се вдигаше и след обиколка на голяма част от Източна
Европа (вкл. Украйна, Беларус, Русия, балтийските републики) през 2014-а
година и на Скандинавия през 2015-а, тази година наред бе Западна
Европа. Верен спътник на тези пътувания беше моят VW Golf III.
И така...нека започна.
Изминахме 9000 км за 22 дена като по пътя си посетихме следните държави/градове:
Словения – Любляна, Блед
Италия – Венеция, Падуа, „Cinque terre”, Генуа
Франция – Марсилия, Каркасон, Бордо, Париж
Испания – Барселона, Валенсия, Мадрид, Толедо, Билбао
Португалия – Марвао, Лисабон, Синтра, Порто
Люксембург – град Люксембург
Хърватия – Загреб
Също така минахме и през две от държавите-джуджета в Европа: Монако и Андора.
Повечето посетени от нас места са световно известни и добре познати на много българи, така че в този смисъл не бих могъл да Ви представя нещо толкова непознато, а по-скоро просто да представя тези места така, както изглеждаха в моите очи.
Относно нощувките се възползвахме от т.нар. „онлайн мрежа за гостоприемство” CouchSurfing, също така отсядахме в хостели, на къмпинг и дори 2 вечери прекарахме в колата.
Заедно с моя добър приятел Драго тръгнахме от София рано сутринта на 10-и септември. Не пътуваме за първи път заедно, но за първи път щяхме да пътуваме само двамата.
Една снимка на основните заподозрени непосредствено след влизането в Сърбия. Отляво – надясно: Аз, Драго и хилядолетния Голф :
Под колелата бързо се изнизаха Сърбия и Хърватия, през които преминавахме транзитно. Непосредствено след влизането в Хърватия спряхме за обяд на едно място за почивка. Отворихме си храната, всичко изглеждаше нормално, но изведнъж отвсякъде започнаха да прииждат оси, което ни принуди да се преместим с няколкостотин метра. Там обаче положението беше същото и на края се принудихме да обядваме на крак, бягайки от ордите оси, които постоянно ни преследваха. А съвсем наблизо най-необезпокоявано си обядваше семейство с малки деца…може би осите имаха лично отношение J.
В късния следобед вече бяхме достигнали словенската столица Любляна, която беше нашата първа спирка. Без да губим време решихме да използваме остатъка от следобеда за една бърза разходка.
Главният площад на Любляна, „Прешерен”, кръстен на словенския поет Франце Прешерен.
От там през тройния мост се откри гледка и към Люблянския замък:
Първото ни впечатление от града беше, че е невероятно спретнат и въобще много симпатичен. Целият стар град бе затворен за автомобили, правейки го изключително приятно място за разходка, както за туристи, така и за местни. По улиците се имаше множество артисти, а заведенията по поречието на река Любляница бяха пълни с народ.
Детска радост пред сградата на общината:
Поглед над река Любляница при свечеряване:
Решихме да се разходим по тъмно и до Люблянския замък, за да успеем да получим панорамен поглед над града:
Любляна отвисоко:
Предстоеше ни утре да се върнем отново за по-щателно разглеждане, а вечерта бе отредена за почивка и за разпивка с нашия словенския домакин. Навръщане видяхме по тъмно известния „драконов мост”:
Минавайки по симпатичните малки улички на стария град започнахме да се изкачваме към замъка:
Отклонявайки се леко встрани от главните улици пред нас се откри още една красива панорама на града:
Люблянският замък…както повечето европейски замъци има дълга история. Първият замък на това място е построен още през Средновековието, като естествено през вековете са правени множество подобрения и преустройства. Повечето от сградите в комплекса са от 16-и и 17-и век. След като дълги години е тънел в разруха, през 60-те местната управа започва реализация на своите планове за реконструкция, която трае повече от 30 години. Днес люблянският замък е популярно място за организиране на различни културни събития, както и за празнуване на сватби и други тържества.
Поглед към вътрешността на замъка:
С това разходката ни в Любляна приключи, но преди да поемем към Италия си бяхме наумили да посетим град Блед, известен с красивото езеро, на което е разположен.
С нашия домакин Анже и тайванката Ейми. Хапваме традиционната словенска супа "йота", която се прави с боб, зеле, бекон, картофи...каквото ти попадне общо взето. Доста простичка и вкусна бих казал.
Изстреляхме се по магистралата и след по-малко от час вече бяхме в Блед. Паркирахме колата и първо влязохме да разгледаме замъка. От него се виждаше цялата околност, която беше разкошна:
Ето го и бледския остров – единственият остров в Словения :
В музея на замъка имахме възможност да научим малко повече за историята на града. Основна заслуга за развитието на Блед като туристически център има швейцарският лечител Арнолд Рикли, който първи видял потенциала на мекия климат в региона за развитието на климатотерапия и построил край езерото болница и множество къщи, където да отсядат неговите пациенти. Съвсем скоро много аристократи от цяла Европа започнали да строят свои летни вили край красивото езеро. След като Словения попада в състава на КСХС и след това на Югославия замъкът става резиденция на династията на Караджорджевичите, а след Втората световна война – на Йосип Броз Тито. Днес Блед е любимо място за почивка за словенците, като разбира се е посещаван и от много туристи.
Много обичам да снимам знамена, затова нямаше как да пропусна да словенското, което се вееше над града и езерото:
След замъка слязохме за една кратка разходка по алеята край езерото.
Възрастни хора си отдъхват край брега:
Използвах възможността да си топна краката във водата:
Поглед към езерото:
Оставихме Ейми обратно в Любляна и бе време да продължим пътя си към Италия. Останах с много добре впечатление от Словения. От това, което съм видял до момента, чисто субективно ми се струва, че тя е източноевропейската държава с най-висок жизнен стандарт. Отделно не мога да не отбележа блока, в който нощувахме в Любляна – стар блок от югославско време, който обаче беше безупречно обновен, както отвън ,така и отвътре. Смея да кажа, че такъв е масовият случай със социалистическото архитектурно наследство в Словения. Надявам се скоро и нашите блокове да започнат поне малко да приличат на техните.
След няколко часа, вече по тъмно, пристигнахме в Падуа, Италия. На следващата сутрин оставихме там колата и хванахме влака за Венеция. Този вариант беше много по-лесен, тъй като влакът ни оставяше директно на островите и нямаше да се занимаваме със скъпи паркинги. Билетът струваше по 4 евро на човек на посока, а влаковете вървят средно на 20-30 мин.
Във Венеция бяхме решили да се включим в безплатна пешеходна обиколка на града или на английски „free walking tour”. Нека обясня какво представлява това накратко – обиколката започва от определено място в града, продължава няколко часа, обикновено обхваща най-големите забележителности и се акцентира на неща като история, култура, любопитни факти. Хората, които ни водят, обикновено са свързани с фирми, които се занимават с такива обиколки, но не получават заплата за това. Практически всеки е свободен да си тръгне когато пожелае и не е задължен да заплати абсолютно нищо за обиколката. Винаги обаче хората биват приканвани, ако са останали доволни, да оставят нещо под формата на бакшиш. И 90% от хората го правят. Естествено, дали една такава обиколка ще е интересна и приятна много зависи от екскурзовода.
Нямах конкретни очаквания от Венеция, макар че обикновено съм по-скептично настроен към градове, които са много популярни и посещавани. Трябва да призная обаче, че въпреки тълпите от хората Венеция бе страхотна и много ми хареса. Градът е уникален и дори простата разходка по малките улички, множеството мостове и канали носеше голямо удоволствие.
Интересна забележителност е мраморната църква. Единствената църква във Венеция, построена изцяло от мрамор. Днес тя е много популярно място за организиране на сватби, тъй като когато вали дъжд улиците и площадите в града се наводняват и всичко става много кално, а тази църква се намира точно до един канал, както се вижда и от снимката, и съответно е лесно достъпна с гондола, така че няма проблем младоженците да стигнат до нея и в дъждовно време:
Няколко снимки от улиците и каналите на Венеция:
Преди да посетя Венеция всъщност имах доста глуповати представи за града. Мислех си, че местното население живее основно във Венеция-Местре т.е. на континента, а старата част е атракция за туристите. Сега ме е срам от тези мои представи, защото се оказа, че на островите живеят около 80 000 души и там си има всичко, което може да се намери във всеки един друг град – банки, магазини, училища и т.н.
Сградата, в която е живял известният покорител на женските сърца Казанова.
Две думи за историята на града. Островите биват заселени през 5-ти век сл. Хр. от римляни, бягащи от нашествията на хуни и вестготи. До тогава те не са били населявани, поради липсата на питейна вода. Този проблем се решава посредством тези кладенци…или може би по-скоро резервоари:
Дъждовната вода е падала на площада, откъдето по система от подземни тръби се е оттичала в тези резервоари. Площадът всъщност си е бил една кална обрасла поляна, което е правело водата доста мръсна. Имало е и система за филтриране и известно пречистване на водата, но въпреки всичко тя си е била мръсна, затова с развитието на града тази вода започва да се използва за поене на добитъка, а за хората питейната вода бива внасяна от континента.
От 9-и до 12-и век Венеция се развива като град-държава и се откъсва от войните и борбата за надмощие на континента, като вместо това се фокусира върху търговията и корабоплаването. Така Венеция става мощен търговски център между Европа и Азия. Поради силният си флот успява да превземе територии по далматинското крайбрежие, редица острови в Средиземно море и др. Венецианци забогатяват неимоверно много от търговия, носейки всевъзможни ценни стоки от далечни краища на света. Ерата на Великите географски открития създава за тях сериозна конкуренция от страна на Испания и Португалия, но натрупаните богатства през изминалите векове са гарантирали устойчивото развитие на Венеция. Републиката спира да съществува в края на 18-и век, когато бива превзета от Австрийската империя.
Поглед към големия канал:
„Без мафия! Венеция е свещена!”:
Известният мост „Риалто”:
Поглед от площад „Сан Марко” към един от съседните острови:
След цял ден във Венеция в късния следобед бе време да се завърнем в Падуа. За съжаление там вече бяхме притиснати от времето и не можахме да направим много обстойна разходка. Посетихме красивата и величествена катедрала „Сан Антонио”:
Няма коментари:
Публикуване на коментар