С Голф до Португалия (2016) (4) Барселона и Валенсия

 Пристигнахме в покрайнините на Барселона късно вечерта. Престоеше да прекараме целия следващ ден в града. Пределно ясно е, че един ден е малко за град като Барселона, но от друг страна не съм съгласен с твърдения от рода на „за един ден нищо не може да видите”. Като за първо посещение на града решихме да се фокусираме върху по-известните места.

Трябва да призная, че в Барселона не ни провървя особено с местата, които си бяхме набелязали. Обиколката ни на града започна с една хубава сутрешна панорама по пътя към парка Гюел:



Паркът е изграден в началото на 20-и век от Антони Гауди – емблематичният архитект, оставил трайно своя отпечатък върху Барселона и автор на някои от най-известните забележителности в града. Бил е изграден върху запуснат парцел по поръчка на индустриалеца Гюел, който планирал да превърне района в жилищна зона.

Стилът на Гауди е много характерен и той е най-яркия представител на каталонския модернизъм. Със сигурност такъв тип сгради не са по вкуса на всеки. На мен лично доста ми харесаха и определено правят града по-нестандартен и интересен.

Тук обаче ударихме на камък. Оказа се, че паркът има безплатна и платена част, като можехме да влезем в платената чак след 4 часа, поради много организирани групи и тълпите от туристи. Естествено не можехме да си позволим да чакаме, нито да се върнем, тъй като паркът се намира далече от центъра, затова се разходихме в безплатната част и снимахме платената отдалече:

 

Къщата, в която е живял самия Гауди също се намира в парка:

 

Паркът отвън:


 

Поехме в посока центъра. Направи ми впечатление това каталонско знаме, поставено на прозореца. После щеше да стане ясно, че общо взето друго знаме не може да се види тук:

 

Същинската ни обиколка на центъра започна от “Placa de Catalunya”:





 

От тук започва известната търговска улица „La Rambla”. Тя беше претъпкана с народ и не ми хареса особено. Отбивайки встрани от нея се разходихме в покрития пазар „La Boqueria”



 

Тук се продаваха най-различни хранителни продукти – меса, подправки, плодове и зеленчуци и др. Пазарът е известен с висококачествената си продукция, като най-добрите барселонски готвачи пазаруват от тук.


 

Драго си купи чушлета „Carolina Reaper” – този сорт се води най-лютият на света.

След пазара продължихме към стария готически квартал:




 

Достигнахме площада със сграда на общината и парламента на Каталония:



Надписът на сградата на общината нямаше как да не ни направи впечатление (“Refugees welcome” – „Добре дошли, бежанци”). Ето един жокер към мигрантите ако Германия затвори границите си или иска да ги депортира – Испания е с широко отворени врати .


 

Още знамена точно на главния площад на града:


 

Интересно ми беше доколко това бе проява на регионална гордост, доколко желание за независимост. От разговорите с нашия домакин, който бе бразилец, разбрахме, че каталонците са раздвоени – някои са твърдо за независимост от Испания, на други им е все тая.

Готическата катедрала на Барселона:


 

Входът за нея по спомен бе около 10 евро, което ми се видя абсурдно и надникнахме само от преддверието. Изобщо входните такси за различните обекти в Барселона бяха много високи, а не смятам, че това бе оправдано навсякъде.

По улиците на града:







Каталонският език се води близък до испанския, но доста думи са сходни с френския. Аз не говоря нито един от двата, така че на мен си ми звучеше като испански. От друга страна в Барселона навсякъде виждах за изход думата „uscita” и логично предположих, че това е испанската дума, после се оказа, обаче, че на кастилски испански думата за „изход” е “salida”. Така че разлики между двата езика има, макар понякога да изглеждат много сходни.

Минахме през един красив парк:


 

…след което се разходихме в крайбрежната зона на града. Тя бе изключително красива, пълна с хора:







Драго реши да покаже на местните бабанки българска сила :



 

Стигнахме до паметника на Христофор Колумб, гледащ посока Америка и от тук се върнахме отново на улица „La Rambla”:



Встрани от нея се намира малкия симпатичен площад „Placa Real”:




 

Бяхме се поуморили от ходене и хванахме метрото за няколко станции, за да стигнем до символа на Барселона – катедралата „Светото семейство” или „Sagrada familia”.

Катедралата определено впечатляваше с размера и с нестандартния си вид. Това е „трудът на живота” на Антони Гауди, който е главен архитект на проекта в продължение на около 30 години. Когато той умира едва 1/4 от проекта е изпълнена. Строежът е бил прекъсван поради липса на финансиране, както и по време на испанската гражданска война. „Саграда фамилия” не е завършена до ден днешен, като се планира това да стане през 2026-а (!) в чест на 100 годишнината от рождението на Гауди.




 

И тук отново греда! Искахме да влезем вътре, но се оказа, че няма билети за въпросния ден, а можело да се резервират чак за утре следобед, когато вече трябваше да сме на път. Хвана ме яд. Много исках да вляза вътре и като истински българин опитах да измисля някаква схема, за да успея. Из целия град и особено около катедралата беше пълно с някакви индо-пакистано-цигански субекти, които продаваха сувенири, селфи стикове и какви ли не други боклуци. Помислих си „тия търгаши може би ще успеят да ми помогнат”. Отидох при една тумба мургавелчовци и ги попитах, дали говорят английски. Насочиха ме към един индиец, който си беше постлал бял чаршаф на земята и на него беше наредил стоката.
Човекът се оказа много вежлив и с много добър изказ. Чак ми е интересно с какво ли се е занимавал в Индия….стори ми се твърде квалифициран за продавач на селфи стикове. Проведохме следния разговор, който ще възпроизведа на английски, защото звучи по-добре.
- Can we get tickets for Sagrada familia"?
- Yes, sir, there is an online system where you can book tickets.
- But…can we get tickets today? (намигване )
- I’m sorry, sir, I’m afraid that’s impossible. There is no black market.

Разбра ме човека накъде бия и прецених, че щом тези типове не могат да ми помогнат, значи няма как да стане. Е…нали трябва да остане и нещо за разглеждане в Барселона следващия път .

За финал на разходката ни решихме да отидем до един квартал, непосредствено до центъра, където могат да се видят редица сгради, дело на Гауди. Някои от тях се ползват като музеи, една е хотел, други са частна собственост.










 

Барселона ни изпрати с митинг-шествие на някакви индо-пакистанци:



Ако трябва да обобщя впечатленията си бих казал, че Барселона безспорно е много красив град, но не мога и да не отбележа, че е невероятно комерсиализиран и пълен с туристи, което на моменти много ме дразнеше. От една страна това ни попречи да посетим някои забележителности, от друга беше досадно постоянно да се блъскаш сред разни тълпи башибозук и не на последно място – човек остава леко с впечатлението, че тук едва ли не всичко се прави заради туристите и в този смисъл все едно това не е град, а някакъв увеселителен парк.
Надявам се да посетя Барселона пак някой ден, дано има по-малко туристи тогава .

На следващата сутрин потеглихме към Валенсия. Тук ще отворя една скоба и ще разкажа малко за пътищата. Че настилката беше перфектна навсякъде е общо взето ясно, няма да говоря за това J. В Испания има два вида магистрали „autovia”, която е безплатна и „autopista”, която е платена. Повечето автописти са по източното крайбрежие и в северната част около Билбао. Пътните такси за разстоянието от Барселона до Валенсия бяха общо 35 евро за 350 км разстояние, затова решихме да им покажем пръст номер 3 и да хванем безплатния път…така или иначе половината от него си беше безплатна магистрала .

Хубавото когато пътува човек с кола е, че когато му хареса нещо по път може да спре и да разгледа. По едно време пътувахме съвсем близо до морето и решихме да отбием към едно курортно градче встрани от пътя.


 

Плажът не бе нищо особено, но мястото си беше красиво. Драго влезе да се топне в морето, а аз нащраках някоя друга и се любувах на гледката:

 

Седнахме за един обяд.
Малко лютеничка на плажа :



Във Валенсия пристигнахме следобеда…един път да стигнем по нормално време. Нашите домакини бяха изключително позитивни и усмихнати хора. Контактът с тях бе удоволствие.
Направихме си една следобеда разходка:

Кулите „Серанос”, част от защитната стена, опасвала стария град:


 

По улиците на стария град:


 

Площадът пред градската катедрала:


 

На следващия ден отидохме до океанографския музей. Малко се намръщихме при цената 28.50 евро на човек, но решихме да ги дадем, тъй като в Барселона не влязохме никъде. Оказа се, че цената бе оправдана предвид това, което човек получава срещу тези пари и определено препоръчвам с две ръце да посетите музея!

 

Тук могат да се видят морски представители от всички океани на планетата, блатни птици, като дори имаше цял пеперудник:

Хранене на пингвините:

 

Белуга:


 

Акули:

 

И една цветна пеперуда за разнообразие :

 

 

Бе демонстрирано нагледно колко сол се съдържа в 8 л вода в различните морета и океани по света. Най-впечатляващо бе количеството в Мъртво море – цели 2600 г сол в 8 л вода:

 

Безспорно най-интересното място тук бе делфинариумът, където в определени часове няколко пъти дневно се провежда шоу с делфини, което беше страхотно!

 

Върнахме се до квартала на нашите домакини за малко следобедна почивка. Поглед от тяхната тераса. Това беше от по-бедните квартали на Валенсия, населяван с доста латино американци.



 

Естествено нямаше как да седим на едно място до края на деня и след 1-2 часа отново яхнахме метлата към центъра. По път решихме да спрем за по 1 кафе в квартала. Сервитьорката не знаеше английски, нито пък ние испански. Опитахме с разни откъслечни думи, но трудна работа. За наше улеснение тъкмо като с Драго обсъждахме как да се разберем с нея тя каза:
- Абе говорете на български, бе!

Беше приятна жена, не я разпитахме откога е в Испания. Казахме й, че просто пътуваме из страната. Тя прояви чувство за хумор и каза:
 

- Ее, живот си живеете вие. Обикаляте, а ние тука да бачкаме”.

Еми и аз си бачкам, сега ми е паднало да пообикалям .


Разходката дори из кварталите на Валенсия е много приятна. Тези палми в кръговите кръстовища бяха много готини:

 

Опитахме безалкохолната напитка „хорчата”. Прави се от орехи и се консумира студена.

 

Може да се намери навсякъде във Валенсия, включително и на улицата:


 

Като цяло ми хареса, макар че след като пих повечко от нея ми стана тежко на стомаха .

Стигнахме до един от големите площади в града – този през общината:

 

 


 

Общината:

 

 

Гара Север:




Арената за провеждане на корида, изградена върху основите на римски амфитеатър:




Във Валенсия често надписите освен на кастилски испански бяха и на валенсиански. Според мен разликите между двата са си диалектни, но явно и тук местните искаха да покажат регионална гордост.

Намерихме заведение, къде предлагаха много добра оферта – сангрия и паеля за 6.50 евро.




 

Сангрията не мисля, че е моята напитка. Паелята ми хареса…но за мен си е кажи-речи като пиле с ориз .

Вечерта прекарахме с нашите домакини и техни приятели на по бира. По пътя много ми хареса тази палма, разположена по средата на пешеходната пътека :

 

 
Валенсия е страхотен град и беше прекрасно, че ги нямаше ордите от туристи. 

 

Продължението 

 

С Голф до Португалия (2016) (5) Мадрид и Толедо