Иван и Голфа: С Голф до Португалия (2016) (5) Мадрид и Толедо

От Валенсия поехме към Мадрид. Както в повечето западноевропейски държави и в Испания горивото на магистралата е по-скъпо, затова отбихме да заредим в едно от близките градчета. На Драго му се прииска да хапне нещо, затова отидохме до местната кръчма. Градчето беше малко и тук сякаш времето бе спряло.

Направи ни впечатление, че по средата на работния ден кръчмата бе пълна с мъже в трудоспособна възраст. По официални данни безработицата в Испания е около 30%, а младежката е още по-висока. Това обаче съвсем не се усещаше в големите градове, но явно е сериозен проблем с по-малките населени места.

След няколко часа вече бяхме в испанската столица и решихме още същия ден да посетим кралския дворец. Преди това обаче се случи нещо неочаквано. В Интернет намерихме един платен гараж, където можехме да оставим колата по време на престоя си, тъй като паркирането бе платено навсякъде, а на улицата щеше да ни излезе по-скъпо...ако въобще успеем да си намерим място. Шофирайки из малките улички по време камиона, който се движеше пред мен спря. Не обърнах внимание и просто си го чакахме, когато той изведнъж включи на задна и тръгна към нас. Очевидно не ни виждаше на огледалата и искаше да влезе в една уличка вляво. Докато реагирам и му ударя клаксон вече беше късно. Чу се едно "ПРАС" и го подпрях отзад. В този момент изтръпнах и първата ми мисъл беше "Айдее, заминаха броня, радиатор...тука се насадихме". Веднага излязох, хората от камиона също. За мое учудване не само, че бронята и радиатора бяха здрави, но по колата нямаше и драскотина...абсолютно нищо. Много корав излезе този Голф. Вярно, че ме удариха с ниска скорост, но все пак ударът се усети, а и това си беше камион. Хората се бяха притеснили много, но в крайна сметка щети нямаше, така че се разделихме по живо, по здраво .

На място разбрахме, че в редица музеи в града входът е безплатен от 18.00 до 20.00 часа, което според мен е много хубава политика. Безплатно е обаче само за граждани на Европейския съюз и от Латинска Америка . Имаше опашка, естествено, но като цяло не се чакаше дълго за вход.

Мадридската катедрала и опашката, извила се за влизане в кралския дворец:

Чакайки на опашката минахме покрай един музикант, свирещ на акордеон (или „окардион” както казва треньорът Димитър Пенев ). Беше изложил свои дискове за продажба, на които веднага забелязах българското и испанското знаме. Наш човек се оказа .

Кралският дворец:

Испанският крал Фелипе VI и съпругата му. Лично мнение – човекът се е уредил :

Основното стълбище, откъдето се минаваше към различните зали:

На следващия ден отново бяхме решили да направим една безплатна обиколка на центъра. Тя започна от площад „Puerta del Sol” – основно площад за срещи в Мадрид:

Интересни декорации по централните пешеходни улици:

По време на обиколката отново минахме покрай кралския дворец и видях същия български музикант от вчера. Ненадейно подочух разговора му с неговите колеги, проведен на чист български език:

- Ама аз днеска съм с друг акордеон, че моя го откраднаха...

Е това е, доказателство, че животът в чужбина не е само цветя и рози

Оказа се, че в Мадрид се намира най-старият ресторант в света. Имаше си и сертификат от рекордите на Гинес, така че нещата са сериозни. Открит е в началото на 18-и век, като оттогава работи непрекъснато, като не е затварял дори и по време на Испанската гражданска война:

Отивахме към един от другите главни площади на града. Внезапно покрай нас мина една тумба негри, които продаваха разни чанти, сувенири и други неща по центъра. Бяха опънали някакви бели плащове, закачени с въже за четирите края и когато полицията ги подгони просто ги вдигнаха и отпрашиха.

Тумбата бяха от полицията:

Стигнахме до „Placa major”. Построен през 16-и век площадът е най-известен с това, че е бил основната арена на действие по време на Испанската инквизиция т.е. тук са се провеждали екзекуции, изгаряния на вещици и т.н.

Интересното беше, че сградите, обграждащи площада, са всъщност жилищни.

Около „Placa major”:

Един театър, който беше намерил интересен начин да направи фасадата си по-забележима:

Видяхме пак същата тумба негри…бяха се преместили малко по-надолу:

Стигнахме и до сградата на испанския парламент:

С това безплатната ни обиколка приключи и се върнахме до апартамента, в който бяхме отседнали за кратка почивка. Аз се изживявах като папарак:

Късния следобед искахме да посетим известния музей за изобразително изкуство „Прадо”. Това е испанския еквивалент на Лувъра, съхраняващ множество творби на известни художници като Рафаел, Рембранд, Рубенс, Веласкес и др. Както и при кралския дворец входът беше безплатен от 18.00 до 20.00 часа.

Една страхотна улична табела:

Още една сграда с надписа „Refugees welcome”. Мигрантите определено могат да си преосмислят стратегията .

Арката на победата:

Музеят „Прадо”

В музея имаше доста впечатляващи платна, но трябва да призная, че с Драго не сме големи ценители на изкуството, така че може би човек, който повече се интересува би оценил „Прадо” повече.

Отправихме се да посрещнем залеза в един от градските паркове. Минахме покрай „Placa de Espana”:

…и успяхме да стигнем до заветното място тъкмо навреме.

Вечер по мадридските булеварди:

Така приключи престоят ни в Мадрид. На следващия ден предстоеше да влезем в Португалия, но планирахме да направим още една спирка по пътя.

Толедо се намира само на 90 км от Мадрид, така че измъквайки се от тежкия трафик на милионния град почти веднага бяхме пристигнали. Градът е известен с това, че е бил старата столица на Испания. Основан е в дълбока древност, като през 8-и век е превзет от маврите, които се владеят почти цяла Испания в продължение на около 3 века и имат големи заслуги за развитието на Толедо като културен, икономически и търговски център. Превзет е отново от испанците през 11-и век, а упадъкът му започва, когато през 16-и век за столица е определен Мадрид, с цел отделяне на кралския двор от църквата и намаляване на нейното влияние върху краля. Днес градът е много посещаван и е известен с красивия си стар град вкл. със запазената мюсюлманска архитектура, тъй като тук векове наред мирно са съжителствали араби, евреи и християни.

Портата на входа на стария град:

От сградата на библиотеката имаше страхотен изглед:

По улиците на Толедо:

Възрастна жена из тесните улици на стария град:

Два примера за мюсюлманска архитектура:

Аз пред красивата готическа катедрала:

Едно от красивите места в Толедо, които бих препоръчал е манастира „Сан Хуан”:

След разходката, с колата се отправихме към едно от местата, за които ни бяха казали, че дават много хубав поглед над целия град. Така си беше:

Това си беше перфектното място за обяд:

На същия ден трябваше да стигнем до Лисабон, така че бе време вече да продължим по пътя си. След няколко часа спряхме да заредим в едно от последните градчета преди португалската граница (в Португалия бензинът е със средна цена 1.45 евро, докато в Испания е 1.10 евро).

Ето каква беше гледката на бензиностанцията, доказателство за това, че красотата е навсякъде около нас, просто трябва да имаме очи да я видим:

Съвсем скоро преминахме границата. Имахме още спирка, непосредствено след нея, а до Лисабон оставаха около 250 км: