До Финландия на Голф (5) Хелзинки

Промяна определено се забеляза.

Най-напред чисто в човешкото отношение. Руснаците по принцип са сърдечни хора, бих казал същите като нас като манталитет, но по отношение на услуги, обслужване и т.н. са пълна трагедия. Навсякъде те гледат с едни сърдити погледи, все едно си им изял закуската, а не дай си Боже да искаш да получиш информация като турист. На границата съответно нищо не е обозначено или обяснено и митничарите ти обясняват… овиквайки те.

От другата страна вече получаваш едно съвсем нормално вежливо обслужване… това важи не само за границата, но и за магазини, заведения… всичко. Освен това всички говорят чудесен английски, което беше страхотно, защото иначе с този финландски език… майко, да не чуват!

50-60 км след границата започна магистралата към Хелзинки

Финландия е държавата с най-много езера в света. Около 200 000 са. Това значи от една страна, че хем няма как да няма някое по нашия път, хем би било грехота да не се изкъпем поне в едно от тях:

Пристигнахме в

Хелзинки

следобеда и без да губим време се отправихме на разходка. Една снимка от пазарния площад, на който през деня има сергии на колела, които се премахват следобеда:

Православната катедрала в града:

Във Финландия има шведско малцинство, което е едва 5-6% от населението, но шведският език е официален и съответно в Хелзинки като столица всичко се изписваше и на шведски.

Самият град не предлага кой знае колко забележителности, както пишеше в туристическите брошури – „застроен е с типичната за скандинавските държави скромност“, но е чист, стилен и уреден.

Хелзинкската катедрала, най-известната сграда в града:

Пешеходната зона:

Националният музей на Финландия: 

Парламентът на Финландия: 

Концертна зала „Финландия“: 

За вечеря се разходихме до един квартал, в който предимно пребивават студенти:  

Още снимки от централната част, правени на следващия ден:  

Централната гара:

 Градските хали:  

В своя пътепис до сега не съм засягал темата за яденето. Ние с адаша, като цяло не сме много по храната, но естествено гледахме тук-там да пробваме някаква

местна кухня

В Украйна, Беларус и Русия набивахме разни пелмени, квас, палачинки, борщ и др., а във Финландия ни бяха препоръчали да пробваме традиционна супа от сьомга…или на финландски Lohikeitto. Мега-омега вкусна супа!!

И така, напълнили стомасите се отправихме към

ферибота за Талин

За него платихме общо 90 евро – за двама души + автомобила:

Довиждане, Финландия!

На края…поздрав с финландския език 😁

Продължението:

До Финландия на Голф (6): През Литва, Латвия и Естония