Здравейте! Представям ви първия ми опит за по-сериозен и изчерпателен пътепис, в който разказвам за пътуването ми до Финландия на борда на верния ми автомобил Фолксваген Голф III, заедно с моя добър приятел Иван Василев, когото от сега за по-кратко ще наричам "адаша".
С адаша сме организирали няколко авто-пътешествия през годините до различни балкански или източно-европейски държави, но този път решихме да вдигнем малко летвата. И така…
тръгнахме от Русе с крайна цел град Хелзинки, Финландия
Ето маршрута на нашето пътуване:
Посетихме следните държави/градове:
- Румъния – Сибиу, Клуж-Напока
- Украйна – Ужгород, Лвов
- Беларус – Брест, Минск
- Русия – Смоленск, Москва, Велики Новгород, Санкт-Петербург, Виборг
- Финландия – Хелзинки
- Естония – Талин, Тарту
- Латвия – Рига
- Литва – Вилнюс
- Полша – Варшава, Краков
- Словакия – Кошице
- Сърбия – Суботица, Нови Сад
Пътешествието продължи 25 дена, за които изминахме (само аз бях шофьор, така че спокойно мога да кажа „шофирах“) 7000
км. Ще започна да разказвам в хронологичен ред, като ще се опитам хем
да ви запозная чрез снимки и текст с въпросното място, хем да не ви
наспамвам .
Естествено с радост ще отговоря на всякакви ваши въпрос. И така… нека започна:
В началото бе Голф…без да правя излишна реклама, но това е един уникално надежден автомобил. Не скръцна веднъж през целия път…
Тръгнахме от Русе рано сутринта на 1-ви август. Преминахме Дунав мост, профучахме покрай Букурещ и хванахме магистралата за Питещ.
След това преминахме Карпатите, за да спрем за обедна почивка в град Сибиу:
Сибиу
е бил център на трансилванските саксонци, които са започнали да се заселват по тези земи през 12-ти век. Преди Първата световна война градът е с предимно немско население, каквото вече почти няма, тъй като след Втората световна война огромната част от тях емигрират към Западна Германия. Любопитното е, че въпреки това и към момента кметът на града е етнически германец. Сибиу е също така европейска столица на културата за 2007-а година. Ето няколко снимки от стария град:
Пешеходната улица:
Пиаца Маре – Големият площад:
Още някоя снимка от малките улички в стария град:
Малкият площад:
Евангелистката църква, най-известната готическа църква в града:
Отпочинали, пили кафе, продължихме пътя си към
град Клуж-Напока
Това беше позната дестинация и за двама ни, затова не сме разглеждали забележителности и просто направихме една вечерна разходка по центъра, и се отдадохме на пиене на бира с приятели:
Една снимка от площад “Единство” с готическата катедрала на града и паметника на Матиаш Хуниади – унгарски крал, царувал през 15-ти век
Във всяка държава си правихме снимка с местна валута:
На следващия ден продължихме пътешествието си и се отправихме към
Украйна
Минахме през град Сату Маре и от там транзитно през Унгария, за да стигнем до град Ужгород. Направихме такъв избор, тъй като нашите приятели в Румъния силно си посъветваха да избегнем пътя от румъно-украинската граница до град Мукачево и решихме, че може би е по-добре да се набутаме с една унгарска винетка и да си спестим нервите.
На украинската граница:
Границата се минава сравнително бързо, няма никакви проблеми…
Гиздава църква в едно от селата след границата:
На влизане в Ужгород:
Ужгород е бивш унгарски град
Малък и непретенциозен, той се намира точно на границата със Словакия и 15 км от унгарската граница. Носи името си от река Уж, която минава през града.
В града се намират останки от стара крепост, построена през 12-ти век. Пешеходната зона е приятна. Това, което може би е по-любопитното за града е неговия етнически състав. До преди Първата световна война градът е бил предоминантно населен с унгарци. Сега разбира се демографските пропорции са променени. В града се говорят украински, руски, словашки, унгарски, че даже и братята роми са представени. Ето някоя друга снимка от градчето:
Градската катедрала:
След като си починахме и обменихме пари продължихме своя път към град Лвов, най-големият град в Западна Украйна. Предстоеше ни
да минем Карпатите
още веднъж:
По пътя спряхме на едно много приятно местенце. Към момента е санаториум, казва се санаториум “Карпати”, а в миналото това е била територията на
ловния замък на фамилията Шьонборн,
немски аристократи. Замъкът е построен през 17-ти век и се разполага сред разкошен парк. Мястото е много популярно за местните – организират се ежедневно сватби и други тържества.
Още няколко снимки от замъка и парка:
Пътуването през украинските Карпати
може да е много живописно:
Следваща спирка на нашето пътуване беше град
Лвов
Град с много богато културно-историческо наследство, както за Украйна, така и за Полша, тъй като дълго време Лвов е бил полски град.
Влизаме в града. Не се вижда нищо интересно от града, но пък сме ви пуснали малко хубава украинска музика:
Някоя друга небрежна снимка от центъра:
Аз на пазарния площад:
Не издържахме да не си направим една снимка с тези момичета. Поради събитията в Украйна към момента, много хора, включително и млади, изразяват патриотическите си чувства като носят в ежедневието си традиционни украински дрехи. Особено популярни са ризите с елементи на украинска бродерия, наричани „вишиванка“
Качихме се до останките от
стария градски замък, известен като „Високий замок“
Той е бил изграждан и разрушаван многократно през вековете, като през 18-ти век австрийците решават да не го възстановяват повече. От друга страна обаче, от там се разкрива чудесна гледка към града:
Обратно към центъра:
Сградата на Националната опера и театър:
Църквата Св. Георги (в града има редици красиви църкви и катедрали):
Едно красиво имение в старата част на града:
В неделя целия център се затваря за автомобили, освен, разбира се, градски транспорт и таксита. Създаваше се една много спокойна и уютна атмосфера. По централните градски улици е пълно с музиканти и улични изпълнители, и в следобедните часове една разходка действа доста приповдигащо на настроението.
В града има множество кафета,
които се надпреварват, кое ще бъде по-оригинално. Цели се тези кафета да станат нещо като емблема на града. Има такива, които приличат вътре на фабрика за кафе или за шоколад. Има дори садо – мазо кафе (не е толкова интересно, колкото звучи 😀)
Изгледът от сградата на общината:
Патриотична Лада:
Пак снимка с парите:
Предполагам ви е интересно, дали в Лвов се усещат събитията в източната част на страната. Ами…и да, и не.
Пътуването през Западна Украйна е абсолютно безопасно, пребиваването в Лвов също
Животът там си върви с обичайните темпове, но от друга страна се усеща, че хората се вълнуват от случващото се. Споменах за традиционните облекла, но освен това се дочува как хората обсъждат събитията, събират се пари за пострадалите в онези региони, а по кафенетата от време на време по телевизорите показват разни военни лица, които съобщават за действията на украинската армия във въпросния ден и т.н.
В общи линии хората ги боли за случващото се. Другото нещо, което ме впечатли е, че въпреки, че хората там са много анти-руски настроени, по отношение на руския език проблеми няма. Руско-говорящи украинци от други части на страната си общуват съвсем спокойно по улиците, а когато на мен ми се налагаше да използвам руски, за да се разбера с хората, също никой по никакъв начин не показваше негативни чувства.
Въобще Украйна е интересно място.
Ще си позволя да ви разкажа още една история по отношение на езиците там. Бяхме поканени на пикник в една местност близо до града. Седнахме с украинците и те съответно помежду си говореха на украински. Изведнъж чух как едно момче се обърна към другите на руски, те му отговориха на украински, после той пак на руски… една такава абсурдна комуникация в моите очи. Когато го попитах защо така, той отговори просто „Ами така съм свикнал. Знам перфектно украински, но майка ми е от Русия, вкъщи говоря руски и така ми е по-удобно за разговор с приятели. На никой не му пречи“.
Продължението:
До Финландия на Голф (2): Беларус
Няма коментари:
Публикуване на коментар