Влизането в Русия
беше съвсем комфортно. Всъщност, в контекста на митническия съюз Беларус-Русия-Казахстан отскоро вече няма граничен контрол между държавите т.е. като влезнеш в Брест можеш да си караш необезпокоявано чак до Алма-Ата, ако пожелаеш… Съветският Шенген с две думи.
Посреща ни паметник на беларусо-руската дружба
Първата ни спирка в Русия беше град
Смоленск
Счетохме, че така хем ще посетим още един град в Русия, хем ще си разделим на две дългия път от Минск до Москва.
Град Смоленск винаги е имал важно отбранително значение за Русия. Поради тази причина през 16-ти век в него започва строежа на крепост, от която в днешно време са останали фрагменти в различни части на града:
В града също така има много красив храм –
Успенский собор
Един орден на славата:
Няколко снимки от
главния площад на града:
Общината
с другаря Ленин отпред:
За финал на разходката ни съвсем случайно седнахме за обяд в това бистро:
След обяда беше време да продължим към една от основните дестинации на нашето пътуване – Москва.
Щастлив съм, че имах възможността да пътувам из Русия именно с автомобил, защото по мое мнение така човек много по-добре може да усети, колко необятна е тя. Въпреки пренебрежителното за размерите на държавата разстояние, което изминахме, мащабите са съвсем различни, в сравнение с останалата част на Европа.
Пътят от Смоленск до Москва
е около 400 км и е доста слабо населен. Тук-таме има табелки за някоя друга деревня на 1-2 км встрани от пътя, тук-таме някое градче, но през по-голямата част от времето картината е такава:
От друга страна по този федерален път се пътуваше доста бързо и комфортно…не мога да се оплача. Съвсем скоро навлязохме и в
Московска област
На фона на това описание на пътя, човек започва да разбира, че наближава Москва още 40 – 50 км преди града. Лека полека трафикът започва сериозно да се сгъстява.
Стигнахме до
преградията
Когато погледнете на картата виждате Москва и може би си мислите, че градчетата и селата около града са някакви подобия на Горни Богров или Нови Искър. Ами… изненада. Всъщност тези населени места са силно урбанизирани, извършва се строителство с невероятен размах и те функционират като части от московската агломерация:
Естествено
Москва
не би била Москва, ако задръстването не започваше 6 – 7 км преди околовръстния път:
Едно клипче от околовръстното:
Тук вече сме в града, движим се по
Кутузовски проспект
Вече се усеща мегаполиса. Вляво се вижда и триумфалната арка, която за съжаление бе в ремонт:
Минахме и в непосредствена близост до московския скайлайн:
По отношение на
московския трафик – това е един безкраен кошмар
Не може да се представи нито с думи, нито със снимки. Просто е ад, в който ти се иска да слезнеш от колата, да я запалиш и да продължиш пеша
За щастие нашето спасение беше метрото. Качихме се на следващия ден и директно се изстреляхме на
Червения площад
Нали няма някой от вас, който да си мисли, че площадът се казва „червен“ заради цвета на катедралата, кремълските стени и т.н.? . Името му произлиза от думата „красный“, която на древноруски значи „красив“, „прекрасен“.
Държавният музей:
Мавзолеят на Ленин и в заден план президентството:
ГУМ
Отляво храм “Василий Блажени”, отдясно Спаската кула:
Стигаме и до най-известната сграда в Москва –
храмът Василий Блажени
Построен е през 15-ти век от Иван Грозни в чест на победата му над Казанското ханство (държавно формирование, което се явява наследник на Волжка България).
Отляво на храма виждате паметника на княз Пожарски и гражданина Минин. Те оглавяват руската съпротива срещу полско-литовската армия, която навлиза на територията на Русия, и я побеждават край Москва през 1612-та година
Влезнахме и в самия храм
Тук една вметка – за моя приятна изненада в Русия във всякакви туристически обекти приемат студентска карта ISIC, като намаленията са доста добри, на моменти дори достигат 70% от първоначалната цена. А самият храм отвътре се оказа доста скучен по мое мнение. Човек очаква някаква грандиозност, но всъщност са едни такива тесни коридорчета и стъпала нагоре-надолу:
Още някоя снимка на
Кремъл и на Александровската градина,
която се намира в съседство:
В Кремъл посетихме и оръжейната палата. Препоръчвам я на всички любители на историята. Има много богата колекция от оръжия, доспехи, както и всевъзможни предмети, принадлежали на руските царе и императори – накити, скъпоценни подаръци, тронове, корони, дори каляски.
Продължихме разходката си към
Болшой театър:
След това отидохме до
улица “Арбат” – главната търговска улица:
Там се намира и родната къща на Пушкин:
В Москва си направихме и малка
екскурзия из метрото
Една от линиите му обикаля в кръг около центъра и затова се нарича
“кръгова” или “кольцевая” линия. Строежът й започва след Втората
световна война и се е целяло тя да бъде особено представителна и да се
използва за целите на съветската пропаганда. Въобще в тоталитарните
строеве метрото е много на почит…символизира прогреса и т.н.
В крайна сметка ние гледаме естетическата част на нещата. По линията има разкошни станции, заслужава си човек да слезе за 2 – 3
мин и да разгледа станции като „Киевская“, „Комсомольская“ и др. Ето
няколко снимки от нашата екскурзия, като за съжаления не мога да ви кажа
от кои станции са снимките:
За мен, като любител на историята и на Студената война Москва беше много интересна, тъй като представлява един
истински музей на СССР на открито
Всякакви стари паметници, сърпове и чукове по сградите и т.н. си
стоят все още. Метрополитенът носи името на Ленин, както и градската
библиотека. Представете си как това контрастира на стандарта на живот
там – високите цени, скъпите возила по улиците, добре облечените хора.
Минахме покрай
изложбения комплекс с достиженията на народното стопанство (ВДНХ)
Той е организиран като парк и вътре има множество изложбени палати от
различните съветски републики, както и музей на космонавтиката. За
съжаления нямахме достатъчно време и направихме само една разходка по
централната алея:
Като ценител на съветската архитектура и кино за мен беше доста интересно да видя
паметника „Работник и колхозничка“
Той е изграден за Световното изложение в Париж през 1937 год., след което е преместен на сегашното си място – проспект „Мир“. Използва се като лого на кинокомпанията „Мосфильм“:
Съвсем случайно минахме и покрай
единствения български ресторант
в града:
Река Москва и Кремъл:
Разходихме се също така в района на МГУ – Московския държавен университет. Невероятно масивна сграда…
По време на няколкото ни дни престой в Москва ни се наложи да направим един
преход през почти целия град
Пътуването беше много приятно, тъй беше вече късно и нямаше задръствания. Човек добива едно такова…„big city feeling“. Предлагам ви няколко снимки и кратко клипче:
На следващия ден адашът реши да си почине малко, а аз използвах възможността, за да отида до
панорамата, посветена на битката при Бородино –
една от най-големите битки в световната история, между руските сили, командвани от маршал Кутузов и войската на Наполеон Бонапарт.
Панорамата е интересна, но ми напомни доста на панорамата в родния ми Плевен, така че може би при други обстоятелства щях да се впечатля повече. Но беше хубаво да науча повече като цяло за кампанията на Наполеон в Русия:
Една снимка на голямото платно:
Продължението:
Няма коментари:
Публикуване на коментар