След няколко дена в Москва бе време да продължим пътя си. Станахме в 5.30 сутринта, за да преборим трафика и се отправихме към Санкт-Петербург.
Интересно е да се пътува на север от Москва. След 300-400 км вече се забелязва, как
природата се променя
Растителността става иглолистна, а и самото небе, и слънчевата светлина са някак различни. Може да се обясни доста по-научно, но аз бих могъл да го представя ей така… чисто профански . Както каза адашът „небето е по-близко“:
На път за Петербург бяхме планирали да посетим
град Велики Новгород:
Сградата на общината… как успях да я хвана тази бракма на снимката просто?😉
Новгород
се слави като най-стария град в Русия, основан през 859-та година. В продължение на няколко века е столица на Новгородската република, докато през 15-ти век Иван III го присъединява към Московското княжество. В града се намира много красив, съвсем компактен Кремъл, който е и много добре поддържан. В центъра на комплекса се намира паметника „Хилядолетие Русия“:
Паметникът „Хилядолетие Русия“:
Градът е разположен на река Волхов, която е плавателна по цялата си дължина. За мен беше много изненадващо да науча, че Велики Новгород е бил част от търговския съюз Ханза:
И разбира се… снимката с парите:
След като се разходихме из Кремъла, пихме по един квас и
продължихме към Петербург:
Едно клипче от влизането ни в Санкт-Петербург:
По една бира по случая:
Русия и Москва много извращават представите за голямо/малко, близко/далече.
Специално руснаците са тотално повредени в това отношение. В Петербург на два пъти се запознавахме с хора от град Мурманск, който се намира на брега на Баренцово море на 1550 км (!!) от Петербург и въпросните хора се представяха по следния начин:
– Аз съм от един град наблизо – Мурманск 😂
Като цяло критериите за разстояние са – ако е на по-малко от 2 дни път с влак, значи е близо
В нашия случай много се радвахме като пристигнахме в Петербург, защото въпреки, че той също е многомилионен град, след Москва просто ни се струваше като последното провинциално градче. Така спокойно, няма коли по пътищата…приказка .
Санкт-Петербург
е много по-туристически ориентиран, много по-приветлив град. Москва не е уютна, ама хич. Тя е огромна, масивна, смазва те.
На първия си ден отидохме до
двореца Петерхоф,
лятната резиденция на Петър Велики, който е и основател на града.
Петерхоф, Санкт Петербург, Русия
Целият дворцов комплекс е невероятно красив. Ето снимки от мястото:
В късния следобед решихме да се върнем обратно в града и да се отбием през центъра:
Това е една от най-красивите църкви в града, казва се
„Спаса-на-крови“ или „Спасител на кръвта“
Изградена е в началото на 20-ти век и е посветена на гибелта на император Александър II… същият, който стои пред Народното събрание в София. Той е загинал в резултат на покушение, извършено на броени метри от мястото, където сега се разполага храма:
Няколко снимки от главния площад на града –
Дворцовият площад
Александровската колона, посветена на победата над Наполеон:
За мен лично
Санкт-Петербург бе най-красивият град, който посетихме
Ако Москва е музей на СССР под открито небе, то Петербург е музей на Руската империя.
Петър I го основава в началото на 18-ти век и премества столицата там с цел по-голяма близост до шведите, с които Русия тогава често воюва. Местността е била блатиста, така че е трябвало тези блата да бъдат пресушени. За оформлението на града са били поканени водещи италиански архитекти, като по цели булеварди се наблюдава ансамблово застрояване. Въобще строено е с голям размах.
Една вечерна снимка на паметника на Петър Велики:
Исакиевский собор – една от перлите на града:
Ето и няколко снимки от
метрото
Беше интересно, че при някои линии мотрисата спираше на перона пред едни такива врати, които се отваряха заедно с тези на самата мотриса
Ще си позволя да ви разкажа малко повече за историята на следващата снимка. Както знаете, едно от най-големите изпитания за града е била
Ленинградската блокада през Втората световна война,
продължила 900 дни. Наред с несгодите, свързани с недостатъчно стоки от първа необходимост, градът е бил подложен и на периодичен артилерийски обстрел. Градът е бил блокиран както от финландски войски от север, така и от силите на Вермахта. Получавало се е така, че по Невски проспект, където тази снимка е направена, от една страна на улицата са падали немските бомби, а от другата – финландските. По обясними причини финландците не са имали възможност за толкова интензивен обстрел, затова тази табела предупреждава, че тази страна на улицата е най-опасна, тъй като на нея падат немските бомби:
Посетихме също така и
Петропавловската крепост
От тук всъщност е започнало разрастването на целия град:
В непосредствена близост се намираше и
Санктпетербургската джамия
Води се за най-северния мюсюлмански храм в света. Построена е в началото на 20-ти век, за да отговори на нуждите на мюсюлмани, идващи в столицата от различни краища на Руската империя:
Направихме си и една екскурзия с лодка
по река Нева и каналите
на града. Цената е около 15 – 20 лв.
Две снимки от
Василевски остров –
районът, където се помещават старата борса, митница и др.
Уважих и крайцера „Аврора“:
Исакиевския собор и площада пред него. Паметникът е на Николай Първи:
И другата разкошна катедрала в града – Казанский собор:
В Русия кирилицата е много на почит
Всичко се изписва на нея, включително
всевъзможни международни наименования. Дори в московското метро до преди
няколко години почти е нямало надписи на латиница… deal with it. Въобще
в Русия никак не е зле да се знае руски или поне да се чете кирилица.
На моменти, по мое мнение, цялата работа чак придобива гротескни размери:
Както приятелите ми казват, аз съм “ретро-човек”. В този контекст нямаше как да не отида да разгледам
музея на съветските аркадни автомати
Самите платформи са огромни, а игрите – адски дървени и стари… даже за мен. Но беше забавно да поиграя :
Веселото беше, че си се използваше монетка от 15 съветски копейки:
Още няколко хубави кадъра от града:
След няколко дена престой в Петербург
поехме към Финландия,
като по пътя си спряхме в
град Виборг:
Посетихме виборгския замък, основан от шведите през 13-ти век. От тук води началото си и самия град:
Основан от шведите, Виборг е бил с предимно финландско население и част от Финландия до преди Зимната война 1939-1940. Дори е бил вторият по големина град във Финландия. Съдейки по атмосферата на града определено
човек не се чувства в Русия
От друга страна, въпреки че е само на стотина километра от Санкт-Петербург, който е много богат и развит град, Виборг изглеждаше доста сиромашен. В стария град имаше красиви сгради, но много от тях бяха в окаяно състояние:
темата за горивата
Заради държавите, през които минахме,
дадохме сравнително малко пари за гориво, просто защото и в Украйна, и в
Беларус, а особено в Русия, цените бяха доста народни.
В Украйна и в Беларус цената беше около 1,70-1,80 лв. за литър бензин, а в Русия вече цените бяха съвсем скандални. Като за начало в Русия навсякъде си се предлага бензин 92, което автоматично ме върна 15 години назад в детството. Той струва 28 рубли… при 1 лев = 25 рубли т.е. лев и нещо. Ние обаче си сипвахме от „елитния“ бензин 95, който струваше „цели“ 33 рубли т.е. около 1,20 лв.
Докато още не сме излезнали от страната да кажа и две думи за
пътищата в Русия
Тези по които минахме бяха отлични, с изключение на съвсем кратки участъци между Москва и Петербург. От друга страна по тези държави имат
леко странни стандарти за пътища
на моменти. Аз ги наричам съветски изгъзици ;). В Беларус
от Брест до руската граница
се плаща за да се мине по т.нар. „олимпийка“ (строена е за олимпиадата в Москва през 80-та година), която в Гуугъл е обозначена като магистрала, но на място има табела за автомобилен път. В първите 40-50 км ограничението е 90 км/ч, има по 2 ленти за движение във всяка посока + аварийна, НО се правят леви завои, има пешеходни пътеки.
След това ограничението става 120 км/ч, леви завои няма… но пешеходните пътеки си ги има!! Бъдете внимателни, ако пътувате някога по този път – има ненормалници на моменти пресичат неправилно, дори и по тъмно… така ми изкараха акъла едни хубавци.
Пътят Москва-Петербург също е странен
По принцип е двулентов, като на моменти се появява трета лента за половин – един километър, която се използва за изпреварване ту от тези, движещи се в едната посока, ту от тези в другата. Хубаво нали, ама 700 км така…
И за финал – пътят от Петербург до Виборг.
Двулентов с доста широка аварийна лента, на която местните пичове веднага намериха приложение. Искаш – не искаш… принуждаваш се да преминеш към новоустановения режим на движение😉
И така… с пълен резервоар, прекрасни впечатления и множество нови запознанства се наредихме на опашката, за
да напуснем Русия:
Продължението:
Няма коментари:
Публикуване на коментар